Оковите на самотата

Знаеш ли как живее се така?

С нож опрян в сърцето си и тежка сълза.

Със сърце измръзнало искащо малко топлина,

а очите все пълни със сълзи и с празна душа.

Ей така живях тогава, живея и сега.

Всяка вечер прибирам се в моят дом от самота,

а другите веселят се и радват се на мига,

но да страда отредено й е на моята душа.

Грешки извършвах една подир една,

без да виждам, че ще страдам много след това.

И сега когато обърна назад глава

виждам колко напразен е бил живота ми до сега.

Искам да разперя ръце и аз под дъжда,

да усещам всяка капчица вода

и смеейки се напред да продължа,

но като окови са грешките които сторих до сега.

Чувството на самота, на предадената любов и лъжа,

то заело е цялото място в клетата ми душа,

сипва в раната ми сол и киселина,

пречейки ми напред да продължа.

Може би и ти знаеш какво е това самота,

но за мен превърна се в начин на живот и изпълни ме с тъга,

а аз просто исках да обичам и напред да продължа,

но ето, че пак седя си сам със сърце студено и празна душа.