Отправил поглед в бездънната тъма,
така сега на терасата си стоя,
а към мен приближава се светлина,
тайнствена, мистична и изпълнена с красота.
Не мога погледа си от нея да отлепя,
така пленителна е тя.
Странни мисли пораждат се в моята глава,
за любов и страст в нощта.
Сещам се за чувството от първата целувка,
а миг след това сякаш нещо докосна моята уста.
Спомних си за разходката край буйната река,
а малко след това дочух ромоленето й в нощта.
Какво става с мен? Нима съм полудял от самота?
Защо не мога да откъсна очи от тази светлина?
Сигурно умрял съм и това е небесната врата,
но не! Сякаш фигура изрисува се пред мен сега.
Фигура на ослепително красива жена,
с късо подстригана руса коса,
с нисък ръст и върви с лекота,
протяга към мен елегантната си ръка.
Сърцето ми бие лудо и неще да спре – води го любовта,
ръцете ми треперят, а ври в мен кръвта,
сякаш вляла се е във вените ми страстта,
господи колко красива е тя.
Моля те не изчезвай, а подари ми мига.
За този миг жадувах аз самотен през нощта,
не си отивай, а хвани моята ръка,
моя малка нощна фея с небесна красота.
Сякаш ток премина през тялото ми сега,
с такава сила, че изкрещях в нощта,
но не от болка, не! Не ме заболя,
а сякаш за миг усетих на феята любовта.
14.11.2013 г. 19:04:38
Няма коментари:
Публикуване на коментар