Здравей съдба!
Така и така си ми дошла,
моля те нарисувай ми спомен
ей тук на границата на деня и нощта.
Подреди звездите в луксозно кабаре,
а утринния вятър нека свири матине,
много хора с весели лица нарисувай ми сега,
как се веселят, пеят и в опиянение крещят.
Да не забравиш, Съдба, и мен да нарисуваш там сега.
Някъде на бара ме постави,
в подножието на планината от мечти,
но не с наведена глава – а отправил взор към върха.
И ако е възможно нарисувай ми капчица роса,
на малко бяло цвете да е кацнала тя.
Не зная ще ми стигне ли куража да й поговоря,
или просто на разсеян ще се престоря.
Тази картина ще ми даде сили
да се изправя и пак да продължа.
Красив спомен нарисува ми сега!
Няма коментари:
Публикуване на коментар