Листо

Есен е, а на вън не вали.

Прохладни нощи и горещи дни,

нижат се неусетно и стремглаво дори.

Някъде там едно листо стои

и чака към земята то да полети.

Събрало е в себе си толкова съдби,

болка, радост, мечти и любов дори.

С последни усилия опитва да се задържи,

поклащано от вятъра и от хорските мълви.

Спомня си за влюбените двойки в летните горещини,

както и за детските глъчки до зори.

Един младеж преди седмици

за малко да го откъсне и подари,

но после над него се смили

и приятелката си с целувка дари.

Много помнеше това листенце уви,

за това бяха пожълтели неговите страни,

не искаше да пада, а на дървото да си стои,

но вятър повя и от клончето го отдели.

Бавно се понесе към земята листото уви,

плачеше и не искаше с дървото да се раздели.

Но вместо на земята студена да се приземи

озова се в ръката на младеж който с втори живот го дари.

В малка чашка листото той настани

редом с други изсъхнали треви.

Чувстваше че умира, но радост го озари,

щом видя лицето на младежа, който за малко не го подари.