Като грешка на природата чувствам се сега,
угнетен и победен на дъното лежа,
не успявам да повдигна дори за миг своята глава,
и сякаш стовари се върху мен света!
Къде изчезна някогашния пътешественик по душа?
Какво ли стори му коварната съдба,
че така дълбоко скри го от света,
без капчица милост към неговата душа?
Аз който бях на хиляди километри от дома,
който обиколи за три месеца толкова места,
който не го бе страх от промяната и любовта,
сега лежа на прашната земя и оплаквам своята съдба.
Страх с годините в мен от близките насаден пречи ми сега,
да се отпусна и спокойно да последвам своята съкровена
мечта,
пред тях многократно прекланях покорна бунтарската си глава,
лишавайки се от щастието, мечтите и от любовта.
И защо природата създала ме е такъв, а?
Как да се отпусна и от оковите си да се отърва?
Ще мога ли пак да дишам спокойно и на свобода,
а не в затвора който сам изградих постоянно да стоя?
Дори да искам да плача, не мога сега!
Кръвта във вените ми кипи като вряща вода,
сърцето ми бие лудо само при мисълта,
че може на веки да остана в собствената си самота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар