Плачеха сините очи

Плачеха сините очи с горчиви сълзи,

болка силна в сърцето се настани,

плачеха без да спират за миг дори,

а сърцето своят ритъм измени.

Плачеха сините очи за онези отминали дни,

болка когато сърцето не знаеше какво е дори,

плачеха те с тежки и горещи сълзи,

а сърцето своят объркан ритъм продължи.

Плачеха сините очи за онзи образ обвит в мъгли,

болка той преди края не им подари,

плачеха сега горчиво с пронизващи сълзи,

а сърцето спомни си как на края този образ ги рани.

Плачеха сега сините очи,

стичаха се горещите сълзи,

в сърцето прехвърчаха искри,

защото виждаха този който ги рани.

Плачеха сините очи

и все по-горчиви ставаха техните сълзи,

гледаха с болка в мен, но уви

в моето сърце нямаше повече искри.