Много болка изтърпях,
падах, ставах и продължавах,
живях със замах
и свивах се като юноша плах.
Исках просо да открия любовта,
не очаквах трудност нито една,
всичко приемах или променях на мига,
докато не се появи една…
Тя промени мнението ми за света,
пречупи характера ми суров на мига,
а аз сякаш доброволно паднах в пепелта
с надежда – това да е тя.
За съжаление пепелта криеше тайна не една,
и победен оказах се в собствената си игра,
в търсенето на любовта – изгубих себе си,
скрих душата си от света.
Сега в спомените сам живея,
гледам снимки стари и мисля си за нея.
Във вечерите самотни спомням си за това
какъв бе за мен преди това света.
И в облаците от илюзорни мечти
пак ще се скрия – такава явно е моята орисия.
Любовта дали ще открия – не зная,
за света около мен вече ми е все тая!
Няма коментари:
Публикуване на коментар