Под дъжда

Пролетен дъжд тихичко сутринта заваля,

как жадуваше за него изсъхналата земя,

жадно поемаше и отпиваше като ламя,

от струйките на свежест ранно пролетта.

Бавно ходех по пътя към дома,

вдигнал гордо към небето глава,

да отмие от лицето всяка тежест на деня,

и с енергия  и сила пак да се заредя.

Като капчук подскочи моята душа,

щом зърнах ти аз лика в дъжда,

бавно към мен да крачи с усмивка на уста,

ръце в страни разперила за прегръдка нежна.

Капчиците дъжд стичаха се по нашите лица,

които гледаха се право в очите под дъжда,

лек повей устните ни в едно събра,

в този миг за нас дъжда просто спря.

Наслаждавахме се аз и ти само на мига,

не робувахме на благоприличие и правила,

радвахме се, че отново усещаме се заедно под дъжда,

и стоплиха се мигом нашите сърца.

Дъжда още по-силно дори заваля,

намокри ни от глава до крака,

но нямаше значение това сега,

за нас съществуваше само целувката под дъжда.

И на края на небето изрисува се красива пролетна дъга,

С цветове пъстри украси за нас света,

А аз и ти хванати за ръка,

Вървяхме смело по локвите на дъжда,

Без свян и вдигнали гордо глава,

Всеки знаеше, че другият за него сега бе света. 

29.03.2011г.