Не съжалявам за онзи плам в който с теб горях.
В началото пепел бях,
а на края превърнах се в прах.
Не! Не съжалявам, че с теб горях.
От страстта привлечен бях,
като дявол те обладах,
а после в страстен пожар горях.
С всяко докосване все по-силно пламтях,
а с думите подклаждах и пак горях.
Макар да ме беше страх,
реших да не спирам и до края изгорях.
С всеки жест, и с всеки стон,
сякаш отправяше към мен поклон.
А усмивката щом осветеше моят дом
превръщахме нощта в любовен погром.
И дори сега да съм обвит в самота,
седнал сам в студена тъмнина,
горещо става ми щом сетя се за страстта
в която горяхме аз и ти през нощта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар