Отново тъга обзе цялата ми душа,
и пак тежка сълза стича се сама,
изгаряща пътя който изминава към целта
пак прицелила се е в сърцето ми тя.
Защо, Сълза, идваш пак сама,
като пълзяща змия в ръжта,
убиваща всяка моя мечта
раняваш тежко моята душа!
Да! Аз още мисля си за нея, Сълза!
Още името й на сън мълвя,
щом яви ми се като кошмар в съня
и още страдам по нея и тъжа.
Но моля те кажи ми защо, Сълза?
Защо отново стичаш се към сърцето ми в нощта?
Защо не напусна ме нивга до сега,
а измъчваш ме с болка, спомен и тъга?
Ето достигна си целта и какво сега?
Виждаш ли, Сълза, колко празна е моята душа?
Преброи ли на колко парчета е сърцето ми, а?
Разбито то лежи потънало в кръв и самота
ЗАРАДИ ТЕБ СЪЛЗА!
Няма коментари:
Публикуване на коментар