Да, много още ме боли,
ако само зърна те дори.
Нали това исках аз преди
и мечтаех за тез спокойни дни?
Но защо сега тъй тежко ме боли?
Ехидно усмихвам се, но не се търпи.
Само спомени главата ми реди,
ъгълът отрупан е с прашни сълзи,
май отново в душата ми вали.
Така не ме е боляло никога преди,
единствена ти тъй безжалостно ме рани.
Защо случи се всичко това,
а можехме да сме щастливи сега?
Бързо преминахме от любов в самота,
разбивайки всички илюзии и правила.
Ако погледнехме се – усмихваме се преди,
виж как отбягваме се сега, нали?
Исках единствено с теб да съм от мрак до зори,
лицето ти да милвам с треперещи сълзи.
Нали предупредихте в началото? Нали?
Оказа се измамна твоята свенливост, уви!
Не исках между нас тайни и лъжи!
Ясно и смело пред мен застани,
макар и сгрешила да си,
а не да мълчиш и лъжи да редиш.
Дано простила си на себе си,
а не на мен, както казваше ти.
Тихи и безмълвни ще останат моите сълзи,
и безлични ще са идните дни.
Просто исках любов,
Радост и мечти.
Остана обаче само съндъче
с много прашни сълзи,
там в ъгъла да стои
яростта ми там заключи се – уви!
11.04.2012г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар