Променен

Пресъхнаха вече моите сълзи,

изчезнаха истинските усмивки и шеги,

сякаш мъгла тъмна погълна ги уви

и вече сив е облика ми,

а болката все там си стои.

Някогашното весело момче пораснал е, но дали

все още в сърцето си пламъка таи

или и той безвъзвратно изчезнал е дори?

Не вижда смисъла в това с други да се весели,

всички изглеждат му фалшиви и зли

като свирепа глутница черни демони

обгръщат го в злочесто ежедневие от болки и тъги.

„Дори понякога много да боли,

ти все напред върви“,

повтаряше си във вечерите самотни

и през безкрайните дни.

Но всичко около него сякаш се промени

и вече нямаше след от предишните усмивки,

от ведрите шеги, от веселбите до зори,

вече променен беше и той – уви!