и
как подрежда камъните от своя калдъръм
сякаш
пъзел е животът ни на земята
и
единственият изход е магичен сън.
Как
хубаво ухаят цветята
под
песните на птиците навън,
но
сякаш увехнала е душата
на
скитащите се по далечния хълм.
И пак
разместват се камъните по земята,
пренареждайки
своя калдъръм,
и
все по-тъжна чувства се земята
без
капчица любов и без сън.
Няма коментари:
Публикуване на коментар