Искам да забравя

Искам просто да забравя

за теб, за нея и за онази другата,

искам спомените в сърцето си да изгоря

и нивга вече да не помня – как, защо и от къде!

Но в сърцето си вече нямам плам,

не е останал дори помен от онзи дивашки пожар

в който нявга с онази горях, пишех и се смях,

само пепелта останала е и няма вече жар.

А душата ми безпомощна скрила се е нейде там

където онази възвишената и духовитата не ще я открие,

трепери като лист  брулен от страшен ураган,

споменът за онази с ангелският плам плаши я като великан.

Мозъкът ми вече не знае кой първо да спасява –

дали прашното сърце без огнения плам

или треперещата душа скрита под дебелия юрган,

а все още измъчва го образа на синеоката от небесния храм.

Не искам да помня вече нищо,

амнезията призовавам денонощно,

и от нищо не ме е срам,

ала орисан съм така да живея – в самота и без плам.