В сумрачната
стая те видях
птица сякаш от
коприна.
Като сянка в ъгъла
бе се скрила
наблюдавайки
кошмарите ми, мила.
Сънените ми очи
оприличиха те на паяжина,
но с форма на
лястовица жива,
и пърхайки с крила
скри се в оназ тъма,
която обгърна те с
пелерина.
Сякаш бе жива!
Пареща самодива!
Кошмара който ме
събуди, ти ли ми го подари?
Защо видях те и коя
си ти?
В този ден откачен
изпълнен с проблеми различни
знак или
предупреждение беше ти?
Ето и тя дори ми
писа днес,
а бях я забравил,
изгубил бях интерес.
Лястовица от
коприна гледаше ме в тъмното ти.
Защо те видях и
защо днес се появи?
Ново начало или
стари беди?
Все едно, само моля
те кажи - коя си ти?
Няма коментари:
Публикуване на коментар