Бунт

Стига! Спри! Сърцето ми вече разби,

какво още искаш от мен – кажи?!

Всяка вечер молех се да те забравя

и никога тази грешка отново да не правя!

Виж ме сега! Погледни! Всичко това ти ми причини!

Не! Не си измислям, а добре ме запомни,

защото аз нямам вина, че ти се възползва от моята доброта

и всичко в мен превърна в самота!

Не обръщай глава, а ме виж сега!

Защото нямам сили за още една такава борба,

защото се изморих да съм авантюра в нощта,

а просто искам да открия и аз любовта.

Да! Бунт е това. Бунт срещу теб и всички като теб на света,

които се възползват от хората с добри сърца

за да си доставят мъничко ласка и нежност в нощта,

а изоставят ги щом в тях пробудят любовта.

Очите си не крий с ръце, а ме погледни с отворено сърце,

виждаш ли ме добре: сам седнал съм, без жена и без дете,

с болка в доброто си сърце, със сълзи на тъжното лице,

без любов и нежност – с празни съм ръце!

Какво? Защо плачеш сега? Погледни ме и ме виж,

не заслужавам ли бакшиш,

за това че толкова дълго оцелях,

а ти мислеше ме за плах…

Казах ти го преди, ще го кажа и сега:

Кажа ли КРАЙ, всичко свършва на мига,

не търси в мен приятелска душа,

нямам такава – отнесе я любовта.

Не! За теб не ме боли!

Не! Нямам вече за теб сълзи!

Не! Няма да ти се обадя – разбери!

Не! Всичко свърши – престани!

Хубаво ми беше с теб, но ти злоупотреби.

На моето предложение не отговори ти,

а избълва ми безброй лъжи,

Писна ми вече! Разбери!

НЕ ИСКАМ ПОВЕЧЕ СЪРЦЕТО МИ ДА ГО БОЛИ! 

03.11.2013г.