Спомен

Година вече мина, а след нея и още една.

Ето че и тази е на път да отмине сега.

Помня още зимата преди 3 лета,

как всичко в огън запламтя.

Не съм забравил как започна нашата сага,

а помня и как завърши след това.

Така и не събрах сили да ти се извиня,

както и не успях да се променя.

На теб простих скоро след това,

но на себе си – никога няма да простя.

Знам, че грешките не ще разреша,

нито времето ще върна или спра.

Исках само мъничко любов и топлина,

но унесох се в стремежа си да те задържа,

а трябваше да те пусна на свобода,

но вече минало е това и остана само моята самота.

И с болка в сърцето пиша това сега,

знаейки добре, че нищо няма да променя,

но спомена за теб навеки ще съхраня,

и в сърцето си на почетно място ще те държа.

Друга дали ще срещна – няма как да разбера,

от самотата си дали ще се отърва,

а ще мога ли някога отново да те поздравя?

Знам, че напред ще продължа – на сърцето си поне това дължа! 

08/12/2013г.