В
стихове от рими не те открих,
а
сред романите си изгубих те уви
и в
облак от мечти истината се скри.
Търся
те и ще те открия, но кога?
Колкото
повече времето минава,
толкова
повече от спомените ме боли,
а
раната тъй и незаздравява, макар и след хиляди дни.
Търся
те и всяка вечер моля се дори.
В сенките
от миналото се заравям,
а
там прашно и с белези сърцето ми лежи,
опитва
се отново в онзи ритъм да тупти.
Търся
те, но не зная съществуваш ли ти?
Питам
се защо ли продължавам
да
вярвам в тези наивни мечти,
че
доброто в хората побеждава и няма вече да ме боли.
Търся
те! Търся те навсякъде – разбери!
Моля
те, ако те има поне в сънищата ми се яви,
за
да зная че реалност си, а не плот на мечти.
Търся
те, дори силно да боли – ела и душата ми вземи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар