и
обиди които търпим.
Има
рани които нанасяме
и
погубени мечти, заради които не спим.
Отнесени
и виновни на някъде
лъжем
се, че всичко е прах и дим,
а
не виждаме колко болка нанасяме
докато
мислим си, че над другия бдим.
Грешките
безбройни със себе си не отнасяме,
а
молим се взаимно да си простим,
но
болките силни все по-често понасяме
и
чудим се защо нощем не спим.
Назад
не се връщаме, а напред се понасяме
и
виновни без вина вдишваме от тъмния дим
докато
нови рани нанасяме
без
да се опитаме сами на себе си да простим.
12.01.2014 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар