От болка пиян

От болка пак съм аз пиян

отново в сълзи съм облян

мъчително преглъщам онзи блян

който в гърлото ми засяда без срам.

И мъча се да те забравя,

и моля се от мъките да се избавя,

ала болката засяда ми в гърдите

и тежи ми на плещите.

За ангелче мое мислех те аз,

но излъган оказах се

и предаден в греховен час,

виновен ли съм аз?

Дявола и бога на помощ призовах,

да ме спрат преди да те направя прах,

но стрелата греховна сърцето ми прониза

и към минало печално върна ме без виза.

И налива барман с качулка черна

в чашата греховна – мъка и печал,

нищо не взех, а много бях вече дал

и на желанието се бях отдал.

Отпивам глътка тежка от чашата греховна

защо не остана ти ангел,

а превърна се в чашата отровна?