Имението на страстта - Глава Десета

Глава 10

         Дните прелетяха неусетно в Сабадел и ето, че наближаваше края на месец октомври. Във въздуха се усещаше по-хладния морски бриз, а листата на някои дървета вече бяха окапали. По принцип зимата в този район бе мека и рядко падаше сняг, последният който помнеха местните жители бе преди 10 години, но хладината във въздуха вещаеше непредвидима зима. По високите планински върхове дори се виждаха заснежени бели пояси, а реките и морето вече не ставаха за къпане. Сезонът на туристите бе отминал отдавна и всичко започваше да замира.

         Макс и Мери бяха прекарали почти двата месеца заедно по възможно най-приятния и за двамата начин – обичайки се. Това което най-много радваше сърцето на Макс бе, че нито тя, нито той се налагаше да крият любовта си – излизаха хванати за ръка, целуваха се на публични места, като отначалото за него това усещане бе така дълбоко забравено, че му се струваше неестествено и странно, но в последствие му се хареса много. Мери се чувстваше на върха на своето щастие, защото той я обграждаше с толкова внимание и нежност, колкото тя не бе сънувала дори. Често се случваше да я кара да се изчервява като й поднасяше различни подаръци, като рамка за снимка, в която си бяха обещали скоро да поставят своя снимка заедно, а също така и сребърна гривна, обеци и невероятно красивата вечерна рокля която й бе купил преди два месеца за първата им официална вечеря. Тя бе от известен дизайнер и просто се разстилаше по тялото й, правейки я да изглежда изкусително красива.

         Това което правеше Мери особено щастлива и я караше наистина да се радва, че е с Макс, бе неговото поведение в екстремни ситуации, както и в моментите в които тя започваше да се чувства тъжна, особено когато си спомнеше миналото но я бе страх да му сподели. В тези мигове Макс просто сядаше до нея или я поставяше да седне в скута му, сякаш той бе възрастен дядо, а тя неговото внуче и започваше да й разказва различни притчи и истории. С всяка история той даваше и съответната поука която се криеше в нея, а тя пък винаги се разсмиваше заради нетипичния начин по който той реагираше. В една късна вечер когато я изпращаше до дома й, пред тях се бяха появили няколко пияни младежи, които се опитаха да ги нападнат и ограбят парите и ценностите им, но в този миг Мери видя как Макс просто се изправи пред тях, смръщи вежди и каза със студен глас: „И какво точно искате от нас?” Винаги когато си споменеше за начина по който тези думи излязоха от устата му хладни тръпки пробягваха по гърба й, а в ума и се визуализираше картината как младежите започваха да пелтечат и да се обясняват. За себе си тя бе извадила извод, че най-голямата сила на Макс бяха думите и начина по който ги подреждаше и изричаше. С една и съща дума можеше едновременно да смрази душата на човек, но и да я стопли, зависи как точно я кажеше. Всеки удобен случай който им се отдадеше те използваха, за да правят любов и вече можеха да се похвалят, че бяха го правили освен в нейния и неговия офис във фирмата, също така и в колата му отбита край едно планинско поточе, както и в една гора, когато бяха на разходка, а най-невероятно място бе на покрива на една от най-високите сгради в Барселона, при това в полунощ под звездното небе. Тези мигове зареждаха двамата до такава степен, че бе невъзможно нещо да отлепи устните им на сутринта. Мерси все още не бе разкрила своята тайна на Макс, но вече не й оставаше време да мисли за това. Вечер щом се прибереше веднага вземаше душ, приготвяше вечеря, а около осем, осем и нещо, Макс минаваше, взимаше я и отиваха в неговото имение да вечерят. Често той оставаше да пренощува и при нея, особено когато имаше повече работа в службата или се прибираше късно от централата на фирмата в Барселона. Нещо като обичай се бе получило между тях, ако една сутрин той й поднесеше закуската в леглото, то почти винаги на следващата тя правеше същото за него. Мери почти бе прочела книгите, като й оставаше само последната без име, без автор и с малки размери. Остана изумена за това колко неща научи от тях, но повече се учуди на реакцията на Макс винаги когато го молеше да й обясни някоя строфа или част от текста. Тогава той просто казваше: „Прочети го утре сутрин и ще разбереш”, а тя го слушаше и наистина щом на сутринта го прочетеше винаги успяваше да проумее написаното. В очите й вече нямаше и помен от тъга или сълзи, освен онези които тя проливаше при всяка изненада която той й правеше, или при всеки подарък, който й поднасяше, но винаги щеше да помни сълзите които проля в нощта когато на дивана в кухнята й двамата положиха основите на тяхното съвместно съществуване.

         Макс се учудваше от самия себе си, защото това бе първата му връзка, в която не се налагаше да се прави на какъвто не е, не се опитваха да го променят или да му втълпят как да се държи. Мери се държеше с него както никоя друга до този момент не се бе държала – тя просто го подкрепяше във всяко начинание, всеки подарък който той и бе направил тя го приемаше почти винаги със сълзи на радост, без да му се налага да се притеснява, че й бе подарил нещо скъпо или пък нещо съвсем малко. Тя възприемаше подаръците му като израз на чувствата му и това го радваше много. На няколко пъти бяха излизали на официална вечеря, като първата се бе състояла преди месец и въпреки притесненията й, че няма подходяща рокля, той се бе погрижил за всичко, защото на почивката я бе завел в най-скъпия магазин, а роклята която й купи освен високата си цена й прилягаше уникално добре, правейки я много елегантна и изискана.

Макс бе започнал строежа на малката си работилница, вече бе излял основите и почти бе довършил стените, като му оставаше само покрива, който той се надяваше да завърши преди да настъпи дъждовния сезон, от средата на ноември. Все още бе успял да запази в тайна малката си стаичка зад гардероба в стаята си от любопитните очи на Мери, която вече познаваше всяка една стая и всяко ъгълче от дома му. Веднъж остана приятно изненадан когато тя се бе появила с такси пред вратата му в събота около обяд и му предложи помощта си да изчистят заедно. Разликата в крайния резултат бе умопомрачителна, защото цялата къща изглеждаше бляскава с нежно провесени завеси, с майсторски разположени артефакти във всички стаи. Но имаше едно нещо, което страшно много се харесваше на Макс и това бе поведението на Мери когато бяха сред хора на открито или пък просто се разхождаха в парка - тя го държеше за ръка и дори се сгушваше в него, смееше се, радваше се, целуваше го без задръжки и угризения.

         Утрешният ден бе много специален за Мери, защото предстоеше нейния рожден ден. Навършваше 36 години и Макс бе решил да я изненада много приятно. Всичко бе подготвено и организирано с дни, нещо също много нетипично за него защото той се бе превърнал в човек, който никога не плануваше и не мислеше за бъдещето, но ето че покрай връзката си с нея отново започна бавно да се отпуска и дори си позволяваше да мисли от време на време за бъдещето. Планът за рождения й ден бе безупречен, през целия ден той леко и тактично си придаваше вид на много зает като отбягваше поканите й за обяд или вечеря, а всъщност бе замислил вечерта да отиде в дома й точно в полунощ когато настъпваше рождения й ден, да я вземе и да отпътуват към Барселона откъдето щеше да хванат полет за Палма де Майорка. Там бе резервирал пет звезден хотел и бе планувал да си изкарат вълшебно. Тъй като 1-и се падаше във вторник, той бе говорил с Жан да ги освободи за 4 дни, при което шефът му само се бе разсмял и на драго сърце съдейства за това. Всичко бе планирано до последния детайл и Макс не очакваше абсолютно никакви изненади, въпреки това лоши спомени от миналото му го правеха малко нервен и притеснен. Все още не можеше да си обясни прерязаните жици за ток на имението си в нощта когато заедно с Мери бяха поканили Ернанда със семейството й, както и Родриго със съпругата и децата му.

         Наближаваше полунощ когато Макс паркира пикапа си пред блока на Марибел. Той погледна часовника си, а след това поставения огромен букет цветя на седалката и реши да изчака още малко преди да се качи при нея. В това време Мери разговаряше с Ернанда и споделяше наблюденията си за странното поведение на Макс днес. Двете решиха, че сигурно е намислил нещо, а Мери дори бе убедена в това. За съжаление обаче не можеше да разбере какво точно е намислил, а колкото и опити да бе направила да попита Макс или Родриго все удряше на камък. Часовника в хола тъкмо започна да отброява началото на новия ден, когато на вратата й се позвъни. Тя прекъсна Ернанда, точно когато казваше: „Честит Рожден...” затваряйки телефона, след което се втурна към входната врата. Погледна предпазливо през шпионката, но видя единствено букет цветя. Завъртя ключа и пред очите й се разкри гледката на облечения в бял панталон, бяла риза и сако Макс, държащ в ръцете си буквално огромен букет от червени рози. Тя премигна с мигли опитвайки се да открие подходящите думи, когато той прекрачвайки прага на дома й каза:

-         Честит Рожден Ден, любов моя! Пожелавам ти здраве, тъй като то е най-важното, пожелавам ти много сбъднати мечти, много незабравими моменти, много любов, щастие и поводи за усмивки. Обичам те! – каза той подавайки й букета и целувайки я страстно.

-         Благодаря ти, Макс! Господи, какъв огромен букет от червени рози! Колко са тук?

-         Тъй като ставаш на 36, тук са точно 36 червени като устните ти, ароматни като кожата ти и нежни като любовта ти рози. Това е един от двата малки подаръка които имам за теб, другият ще получиш ей сега – каза той и бръкна във вътрешния джоб на сакото си откъдето извади картонена кутия с малка панделка и я подаде на смутената Мери.

Тя постави цветята на масата в хола и след като седна в канапето, защото краката й вече не я държаха от притеснения и еуфория, заотваря пакета с треперещи пръсти. След като премахна опаковката и разтвори кутията вътре тя видя златно колие със златно сърце на което бе изписано – МАКС! Тогава той се доближи и коленичи в краката й.

-         Това е моето сърце, подарявам ти го, за да го пазиш, да го обичаш, да го целуваш и никога да не позволяваш то да бъде разбито. Нека това копие на истинското ми сърце ти напомня винаги за оригинала, който тупти в гърдите ми. Нека то те пази от злини, от проблеми и беди. Нека то е поредния камък в основите на нашата връзка – каза Макс хванал главата й с длани и бавно долепи устни до нейните, които трепереха и бяха влажни от стичащите се сълзи на радост.

-         Макс! – каза Мери, целувайки го отново, за да събере сили – Макс, ти си невероятен. Как го измисли – букета, колието? За това ли целия ден се държеше така странно и ме отбягваше, защото си искал да дойдеш точно в първата минута на деня в който имам рожден ден ли?

-         Не само заради това – каза той изправяйки се и отново бъркайки в джоба на сакото си

-         Какво още? Какво повече от това? Ти си тук при мен, подари ми цветя които са невероятни, подари ми сърцето си, което обещавам да пазя, винаги да нося и нивга да не разбивам. Какво повече ми трябва?

-         Трябва ти почивка!

-         Почивка ли?

-         Да, скъпа моя палавнице. Аз и ти, заминаваме след няколко часа за Барселона, където ще ни чака частен самолет, който ще ни отведе до Палма де Майорка. Ще прекараме там 5 невероятни дни в най-хубавия пет звезден хотел – каза Макс и зачака нейната реакция, която не закъсня и секунда.

-         Макс? Ти сериозно ли говориш?

-         Напълно, палавнице! Ето билетите и резервациите – каза той подавайки й ги с ръка, която до преди миг бе държал в джоба на сакото си.

-         Не мога да повярвам! Наистина ли? Но аз не съм си подготвила багажа, ами работата? Днес е вторник? Как ще ме пуснат отпуска така посред нощ? Ами Ернанда? Ще ме убие, че няма да съм тук на рождения си ден? Как така ще заминем?

-         Спокойно, аз съм уредил всичко – каза гордо той – ти не бива да се притесняваш за абсолютно нищо. Вчера говорих с Жан и той разреши да отсъстваме, като лично предупреди г-н Сабадеро, който също бе съгласен, тъй като за момента няма много работа в службата и не е проблем да отсъстваме. С Ернанда ще трябва сама да се разбереш, както ще трябва и да си събереш чанта с най-необходимите дрехи, останалото ще си купим там на място. От летището в Палма де Майорка ще ни взема кола на хотела.

-         Макс, не мога да повярвам. Това наистина ли се случва? Не знам какво да кажа, аз… аз… аз… нямам думи просто да изразя радостта си. Ами самолет?

-         Да, забравих да уточня, че самолета е частния самолет на Жан, който сам предложи да ни го предостави, за да можем да заминем рано сутринта. Естествено в събота ще ни чака на летището там и ще ни върне обратно. Всичко е уредено и именно това правех тези дни, през които ти всячески се опитваше да изкопчиш от мен какво кроя, защо те отбягвам и други такива неща!

-         Макс, не мога да повярвам, съмнявам се че ще успея да си събера багажа, та аз не си чувствам краката от щастие. Боже господи, миличък мой Макс, как го измисли?

-         Хайде ще ти обяснявам по пътя. Сега да почваме да подготвяме куфарите ти, а след това предлагам да хапнем нещо, че нямах време да вечерям.

-         Да разбира се, ей сегичка, само да се обадя на Ернанда – каза Мери и тъкмо хвана телефона си когато той позвъни – Ало, Ернанда? Няма да повярваш какво се случи…

-         Ще ми кажеш след малко скъпа, сега те моля да ме оставиш да ти честитя.

-         Добре, добре – каза забързано Мери, като нямаше търпение да сподели с приятелката си, а сърцето й биеше лудо.

-         Честит рожден ден скъпа моя! Пожелавам ти много любов и то с Макс, много щастие, много незабравими мигове и е крайно време да отидете някъде двамата за ден-два и да се усамотите…

-         Благодаря ти мила моя, последната част от пожеланието ти ще я сбъднем буквално след часове. Макс ми подари току-що огромен букет рози, страхотно златно колие със сърце и… седни, за да не паднеш – каза с приповдигнат глас тя – 5-дневна почивка за двама ни на Палма де Майорка в пет звезден хотел.

-         Какво? Невероятно, кога заминавате? – запита радостно Ернанда.

-         Ами след два-три часа горе долу. Нали така, Макс – каза тя и отправи поглед към него и след като видя утвърдителното му кимване с глава продължи – Да след три-четири часа тръгваме, мила.

-         Не, моля ти се, ами моя подарък? Ами моята изненада? Пак ли ще пропадне всичко което планирах? Мери, ами службата?

-         Твоят подарък и изненада ще получа като се приберем на купона

-         у вас в събота на 5-ти ноември.

-         Какъв купон у нас? – зачуди се Ернанда.

-         Ами този който ще вдигнеш, за да ни посрещнеш. – каза ведро Мери и се разсмя.

-         Имаш го, но само смейте да не дойдете тогава. Дай ми сега Макс да го предупредя и него, моля те.

-         Ето ти го! Макс, Ернанда иска да говори с теб.

-         Кажи Ернанда? – прозвуча веселия му глас.

-         Много се радвам, че си й направил такъв чудесен подарък, скъпи. Знам че го правиш от сърце, знам че я обичаш и ще я пазиш, но като нейна най-близка приятелка искам да те предупредя, че ако не ми я върнеш и доведеш лично в събота вечерта, ТОЧНО в 20:00, ще ви намеря и двамата и горко ви, а първо на теб. – каза със заплашителен тон Ернанда, но след кратко мълчание се разсмя ведро.

-         Ще ти я доставя лично, цяла и непокътната в събота, точно в 20:00! Обещавам ти. – каза Макс гордо.

-         Радвам се да го чуя, Макс. Наистина много се радвам за вас, дано си изкарате незабравимо, което ме подсеща да ви кажа нещо: вземете си фотоапарат на всяка цена, за да показвате снимки после, моля те.

-         Взел съм, спокойно Ернанда! Ще ти показваме снимки обещавам ти!

-         Хубаво, хубаво! Има ли нещо с което мога да ти помогна? Кой ще се грижи за пернатите ти приятели?

-         Разбрах се с Родриго, но ще се радвам ако наминаваш вечер, за да ги нагледаш и ти, пък и да видиш дали всичко е наред в имението. Още не мога да разбера кой ми бе отрязал жиците на тока и затова бих ти бил благодарен ако наминаваш. Ро има ключ, ти имаш телефона му. Разбери се с него и ако има нещо звънкайте.

-         Ще се справим, Макс. Приятелите ти няма да гладуват, а Ро няма да им тегли ножа както се пошегува когато ти идвахме на гости преди седмици. Вие заминавайте и си изкарайте много весело, не мислете за нищо друго. Хайде пожелавам ви леко пътуване и се пазете – гласът й прозвуча като на грижовна майка, която след като затвори телефона се разплака от щастие.

Мери сложи най-необходимото в един голям куфар на колелца, след което се присъедини към Макс, който вечеряше на масата в кухнята. Той й обясни, че полетът им е след 4 часа, което им дава малко време да поспят и да отпочинат. Тя се чувстваше на седмото небе от щастие, не толкова заради екзотичното място на което той щеше да я заведе, колкото за импулсивността която струеше от това му действие. Радваше му се и не го оставяше на спокойствие, а го обсипваше с целувки и благодарности. Само като виждаше искрата в очите й, радостта която бликаше от цялото й същество, Макс бе доволен, че малкият му план бе успял да я изненада при това приятно.

В тъмното помещение се чу тихият и спокоен глас на Макс: „Палавнице, хайде ставай! Тръгваме!”. Двамата се облякоха набързо и миг след това пътуваха с пикапа му по пътя за Барселона. Мери положи глава на рамото му и се отпусна спокойно. Макс се чувстваше уверен в себе си, караше бавно и внимателно, а по улуците едва се забелязваха коли, само големите тирове преминаваха в колона, но и те не бяха толкова много. След около половин час двамата слязоха от колата, която спряха на паркинга до летището. Щом слязоха от пикапа и взеха чантите си и двамата забелязаха как до самолета с който щяха да пътуват бе спрял черен Мерцедес. Макс разпозна мъжа който излезе от него на мига – това бе Жан Франсис. Двамата вървяха един до друг дърпайки след себе си по един куфар. Въздуха бе прохладен като за началото на ноември и якетата бяха неизменен аксесоар в ранните утрини. Жан ги поздрави докато персонала на самолета качи багажа им.

-         Привет! – каза им той – готови ли сте да изживеете едни незабравими почивни дни в най-шикозния хотел на Палма де Майорка? Хотел в който дори аз не съм отсядал?

-         Готови сме! – казаха единодушно двамата, а Мери се сгуши в дясната ръка на Макс.

-         Радвам се за вас, но аз имам една малка изненада и подарък към рожденичката… - продължи Жан – Макс резервира, организира и планира цялото пътуване, но когато ме помоли за съдействие да ви освободя за няколко дни тогава на мен ми хрумна да му направя един подарък предлагайки му собствения си самолет, но това пък щеше да остави теб без подарък, а нали именно ти имаш един прекрасен повод да празнуваш. Ето за това, без много да увъртам искам да ви кажа, че там в хотел „Castillo Hotel Son Vida” вие ще бъдете настанени във възможно най-луксозната стая.

-         Но това е прекалено много сеньор – каза притеснено тя.

-         Не, моля те! Това го правя не само заради теб и рождения ти ден, но и заради Макс. Радвам се да го видя променен и със силна жена до себе си! Пожелавам ви весело изкарване и ще чакам да разказвате като се върнете.

-         Аз искам да използвам възможността да ви поканя на 8 ноември в моето имение. Да ми погостувате малко, да се повеселим - каза Макс, като тайният му замисъл бе празненството по случай рождения му ден, но не искаше шефа му да се притеснява с излишни подаръци и за това се опита да скрие истинския повод.

-         Добре! Дадено! – каза Жан.

-         Ще се доуточним допълнително – каза Макс на влизане в самолета.

-         Довиждане и още веднъж много благодаря за подаръка – весело извика Мери.

-         Довиждане и честит рожден ден. Много се радвам за вас! Изкарайте си весело и се позабавлявайте. – каза Жан и потегли с колата си

         И двамата се настаниха в удобния салон на самолета, който излетя по план. Мери не се отделяше от Макс, държеше ръката му, целуваше го по устните, сгушваше се при всеки удобен момент. Дори сега в самолета тя бе повдигнала подвижната облегалка за ръката между двете кожени кресла и бе положила главата си на дясното му рамо. Бяха им пуснали музика докато течеше полета, а също така им предложиха и питиета, но те поръчаха само по една минерална вода и фъстъци. Подготовката за излитане трая по-дълго от колкото самият полет, но това нито притесни двамата пасажери, нито ги отдели един от друг. И двамата се чувстваха сякаш бяха на седмото небе – Мери, защото усещаше силната любов на Макс и как той сбъдваше едно нейно желание да посети този именит островен курорт, а Макс защото виждаше, усещаше и чувстваше положителната реакция на Мери. Часът бе точно 7:00 когато самолета се приземи успешно, а щом те слязоха и екипажа свали двата им куфара, видяха черната лимузина с емблемата и името на хотела, която ги чакаше с шофьор, като по филмите с костюм, бели ръкавици и шапка. Двамата се настаниха в обширното купе на лимузината и потеглиха към хотела. Малко след тръгването шофьора им предложи да направят панорамна обиколка на острова, което зарадва и двамата, а изненада им бе още по-голяма когато той отби лимузината в страни от пътя до един самотен плаж, за да могат двамата да си направят няколко снимки на фона на изгрева. Няколкото пози, които заснеха и с които увековечиха екскурзията, бяха в най-различни пози и сценки, но важното и запомнящото се в тях бе че те са прегърнати и се целуват. Щом лимузината спря пред хотела, гледката която се откри пред тях бе изумителна. Самият хотел бе направен да изглежда като малък замък, но вместо от камъни от каквито бяха изградени повечето, той бе изграден с най-нови технологии на строителството. Имаше няколко реставрирани сгради с доста обновен външен, а както се оказа в последствие и вътрешен вид. Лимузината ги бе спряла точно пред централния вход, а пиколото вече взимаше багажа им когато двамата влязоха във фамозното фоайе. Пред очите им се разкри изящно подредена приемна, с рецепция, няколко кътчета за отдих и изчакване, ресторант в единия край и излаз към басейн в другия. Мъжът на рецепцията ги поздрави за добре дошли и след като записа имената им в книгата за гости повика пиколото да ги настани. Костюмираното пиколо с червени панталони, бяла риза и малка червена шапка ги заведе до последния етаж и отвори пред тях двете огромни врати на сватбения апартамент. Леглото бе във формата на сърце с червени завивки, а на средата имаше поставен плик с писмо. Вътре те прочетоха бележка от Жан която гласеше: „Скъпи мой, много се радвам, че сбъдвате мечтите си, че живеете пълноценно живота си и от все сърце пожелавам както на рожденичката, така и на нейния любим приятен отдих, както и след няколко месеца отново да се озовете в този апартамент, но вече като семейство. Весело изкарване на почивката, разходите са ИЗЦЯЛО ЗА МОЯ СМЕТКА! П.С. Макс на 8-ми ме очаквай за Рождения ти Ден, не успя да ме надхитриш, но ти признавам, че опита ти ми допадна! Весело изкарване – Жан Франсис!” И двамата много се зарадваха на вниманието и думите му, след което се настаниха в удобния апартамент, който наистина разполагаше с невероятен изглед към брега. Щом излязоха на терасата пред тях се откри малка палмова горичка, след която следваше по-обширна широколистна такава, а след това се виждаха множество къщи, хотели и в дъното се виждаше брега на морето. Постояха доста дълго време гледайки как слънцето бавно напредва по хоризонта  любувайки се на прекрасните гледки, които впрочем Макс не пропусна възможност да увековечи с фотоапарата си. Мери не си чувстваше краката от еуфория, а сърцето й бе навлязло в такова лудешко препускане, че той можеше да го чуе от няколко метра разстояние, въпреки че никога откакто потеглиха те не се бяха отделяли на повече от метър един от друг.

         Двамата решиха първо да вземат по един освежителен душ и след това да закусят. Пиколото им бе съобщило, че винаги когато са гладни могат да слязат в ресторанта и да поръчат каквото си пожелаят от менюто и до минути ще го имат сервирано. Стаята им бе с учудващо големи размери почти 6 на 8 метра с огромно легло във формата на сърце в средата, над което имаше окачен таван осеян с лунички в същата форма, а около леглото се спускаше ефирна бяла завеса. В дясно от леглото имаше малко барче с хладилник, претъпкан с най-различни изкушения, а до него маса с два стола, облегалките на които също бяха във формата на сърце. В ляво от леглото се намираше врата към огромната баня. Точно срещу леглото имаше шкаф с голям плазмен телевизор и две високи тон колони в страни от него. Щом влязох в банята и на двамата им спря дъха. Ако стаята им се стори огромна то банята изглеждаше като стадион, въпреки че размерите й бяха почти като на стаята 6 на 6.50 метра. Пода бе покрит с огромни мраморни плочи, а до половината на всяка една от стените бяха грижливо подредени елегантни фаянсови плочки с червеникаво кафяв цвят. В дясно от вратата имаше два долепени умивалника, а огледалата естествено бяха във формата на сърце. Точно до тях имаше огромна душ кабина с размери почти метър на 2, а срещу нея в противоположния край на банята бе разположено огромно кръгло джакузи. През не особено големия прозорец влизаше точно толкова светлина, че да им се налага да включват осветлението. Двамата стояха на вратата на банята гледаха и не вярваха на очите си. Белите кърпи окачени по стените на специално направени поставки от ковано желязо, горната част на стените които бяха покрити със светло бежова боя, уникалния под, в който спокойното можеше да се огледаш, тоалетната, джакузито и всичко останало бе просто перфектно. Те съблякоха набързо дрехите си и побързаха да се мушнат в душ кабината с матирани стъкла. Водата се спусна по прегърнатите им тела и обвивайки ги във влажен облак на сладострастието. С натискането на едно копче в кабината осветлението стана приглушено и в червен цвят, а това в банята изгасна автоматично. Разнесе се тиха музика от вградените в тавана говорители, а дюзите които бяха разположени срещуположно изпращаха концентрирана струя гореща вода към двамата влюбени, които се възползваха максимално от момента целувайки се нежно. Мери се бе повдигнала на пръсти и смело се дуелираше с езика на Макс, който пък плъзгаше ръцете си по гърба й правейки масажиращи кръгови движения. Те спряха страничните дюзи и пуснаха със завъртането на един бутон душ който създаваше усещането за дъжд. Водните капчици се сипеха бавно и равномерно върху главите им, а телата им лудуваха в ритъма на музиката. Макс не се сдържа особено когато усети колко напориста бе Мери и я повдигна на ръцете си, долепейки плътно набъбналите й зърна до гърдите си, то продължи да я целува още по-страстно и пламенно. Тя кръстоса краката си зад гърба му, а с ръцете си не спираше да гали главата му повтаряйки му на ушенце: „Обичам те” и „Благодаря ти”.  Тези думи галеха не само слуха му, но и сърцето му, което се втурна в шеметна надпревара с нейното. Той бавно отпусна дупето й, което бе сграбчил с ръцете си, така че да проникне в нея. Тя изстена усещайки как напращялото му мъжество навлиза в нейната гореща и влажна утроба и започва да я влудява с движенията си. Не знаеше какво да прави от екстаз, чувстваше се като полудяла от щастие в този миг на връх рождения си ден, в най-екзотичния хотел на този прекрасен остров, с мъжа към който витаеше неописуема любов и страст. Идваше й да изкрещи от удоволствие, но вместо това тя впи толкова силно устни в неговите, че го остави без дъх и едва след близо минута когато ги отлепи той успя да си поеме дълбоко въздух. Страстта я бе обзела толкова силно и така вихрено, че тя не чувстваше нищо друго освен цялото му тяло и всяка неговата клетка, всеки мускул, движение и целувка. Мери спусна дясната си ръка и след като бавно се надигна хвана мъжеството му и го насочи към дупето си. Той бавно отпусна ръцете си на долу, но след като усети стегнатият отвор отново леко я повдигна и пак започна да я спуска надолу, като не спираше да я целува лудешки през цялото време. Щом успя да проникне той започна бавно да засилва темпото, което в началото бе много внимателно и нежно, а след десетина минути вече бе станало лудешки бясно. Мери крещеше с цяло гърло а ноктите й се бяха забили в гърба му почти до кръв. Краката й ту се кръстосваха зад гърба му, ту се изпъваха от тласъците с които той я любеше.

         След почти половинчасовия душ, който двамата взеха, те се облякоха и слязоха в ресторанта на хотела, където ги посрещна елегантно облечен сервитьор. Мигом им поднесоха по чаша кафе и цяла чиния с топли кифлички пълни с шоколад. Двамата закусиха спокойно и направиха план как ще изкарат празника днес. Изборът за това как премине днешният празничен ден бе направен изцяло от Мери, като тя пожела първо да отидат на плаж и по някое време следобед да излязат на разходка. Макс се разбра със сервитьора да приготвят изискано меню по случай рождения й ден, което трябваше да бъде готово за 21 часа, а в стаята им поръча шампанско, ягоди, сметана и листенца от рози в цялата стая, както и във ваната. Мери не успя да разбере за тази негова договорка тъй като той издебна момент в който тя отиде до тоалетната.

         Бе почти 11 часа когато двамата се отправиха към плажа, отказвайки предложения им транспорт от хотела и тръгвайки пеша, за да се насладят на прекрасните гледки. Всяко по-интересно местенце, сграда или плаж бе запаметявано на мига с фотоапарата, а всеки удобен случай който им се отдадеше те се прегръщаха и целуваха страстно, карайки всички които ги видеха да им се възхищават и любуват. Плажът се оказа застлан с най-фин пясък, а водата бе топла и кристално чиста. Те се разположиха на шезлонгите над които имаше разпънати чадъри с логото на техният хотел и след като отделиха почти час за да загреят телата си на жарещата слънчева светлина влязоха във водата. Мери бе предупредила Макс, че не може да плува много добре, но той спокойно й отвърна, че ще е до нея и ще я научи.

         В първите минути тя подскачаше при всяко движение на водата която се докосваше до нагрятата й кожа, но след това Макс започна да я пръска загребвайки с ръце вода и борбата помежду им я накара да свикне много по-бързо с температурата на водата. Тя се вкопчи във врата му и целувайки го му каза: „Никога не съм мечтала за по-хубав рожден ден, Макс! Най-искрено ти благодаря!”, а неговият отговор бе: „Винаги съм си мечтал да направя подобен подарък за рожден ден, на жена която обичам истински! Изненадите тепърва предстоят палавнице!”. След което той я накара да легне по гръб във водата изпъвайки ръце и крака в страни под формата на звезда, като бавно й обясняваше да не се притеснява и просто да диша спокойно държейки главата си над повърхността. От началото тя бе плаха и неуверена, но след като той постави едната си ръка под гърба й тя усети прилив на сили и изпъна ръцете си в страни. „А сега започни леко да движиш крайниците си, бавно и равномерно в страни.” каза й той. Не след дълго тя вече лежеше спокойно по гръб, като дори се опитваше да плува по този начин, но изминаваше не повече от метър-два и уплашено стъпваше на дъното. Макс започна да й обяснява как точно да диша когато плува, показа й основните движения, след което подскочи и се гмурна в синята вода. Мери го затърси уплашена с поглед. Той се появи на около 10-ина метра от нея, като й махна с ръка да се спусне във водата и да покаже какво е научила. Първоначално тя се уплаши щом тръгна и усети как водата достига лицето й, но след няколко негови насърчавания се спусна и смело започна да плъзга ту едната ръка напред, ту другата. Краката й мърдаха нагоре-надолу, а тялото й се носеше плавно и елегантно по повърхността на морето. Докато плуваше тези 10 метра тя гледаше право в Макс и се стремеше да го докосне с ръце, за да се почувства сигурна, но колкото повече се приближаваше към него, толкова повече той отстъпваше назад. Тя обаче се амбицира и взе да плува още по-бързо и щом докосна с пръстите на ръката си тялото му веднага побърза да стъпи на дъното и се вкопчи в обятията му викаща от радост: „Аз плувам! Аз плувам! Видя ли? Видя ли как плувам?” усмивката сияеше на лицето й, ръцете й бяха обвити около врата му, докато той я грабна с една ръка под краката и я понесе към шезлонгите им.

-         Макс? – каза тя докато лежеше изпънала елегантното си тяло на шезлонга – Как ти хрумна всичко това? Колко време го бе обмислял и най-вече защо реши това да бъде твоят подарък за рождения ми ден?

-         Ами мислех си го от много време в интерес на истината. Преди около месец, когато идваха на гости в дома ми Родриго и Ернанда със семействата си, вечерта когато ги изпратихме и си легнахме аз не можах да заспя и излязох за малко на лоджията, за да се полюбувам на нощното небе. Тогава изведнъж в сърцето ми се породи това желание да отидем някъде само двамата на почивка. На място което ще е ново и непознато и за двама ни. Исках това място да е много специално, за да можем в бъдеще да се връщаме отново там по различни поводи. Да бъде нашето място. Следващите дни нали ходих в Барселона, да настроя новите компютри и там се разговорих с Жан, като само го подпитах да ми предложи хубаво място за почивка. Той ми каза, че е чувал много добри отзиви за Палма де Майорка. Проверих и направих резервацията още същия ден, но ме притесняваше пътуването до там. Исках всичко да е изпипано перфектно и да няма никакви проблеми, затова го помолих за съдействие. Споменах му, че искам да ти направя подарък и той на драго сърце се съгласи за самолета, но ти се заклевам, че идея си нямах, че се е обадил и е променил стаята, но не съжалявам, защото тази е хубава, нали?

-         Да и стаята и хотела са прекрасни скъпи, но аз се притесних много като видях шефа да ни чака.

-         Спокойно, той е много добър човек и с него вече сме добри приятели. – каза Макс и я хвана за ръка.

-         Радвам се много. Всичко е прекрасно. Толкова внимание и старание си положил, особено да скриеш от мен, а това не е било лесно, нали? – запита го Мери като лекичко се усмихна.

-         Определено ми бе по-лесно да направя резервацията и да намеря самолет, отколкото да скрия от теб изненадата. Дори се бях притеснил по едно време да не разбереш, а после пък се измъчвах да не си направиш свои планове за деня и като разбереш за моята изненада да ми откажеш.

-         Нямаше да откажа, Макс! Аз се радвам да съм с теб пък дори да бяхме отседнали в хотел в Барселона, пак щях да съм щастлива, но определено тук е много по-хубаво и приятно. Мисля си, че това място е подходящо да го наречем НАШЕ и да се връщаме тук винаги когато имаме повод. Пожелавам си да имаме много хубави поводи да идваме отново тук – каза Мери и сведе глава към неговата, за да го целуне.

-         До колкото зависи от мен ти обещавам да имаме много такива поводи да идваме отново тук и всичките ще са хубави, скъпа моя! – Макс се вгледа в кафявите й очи които премигваха нежно и продължи – Сега ти предлагам да отидем в стаята, за да си отпочинем малко, а след това ще се облечем официално и ще излезем за малко из града. Моите изненади тепърва предстоят.

-         Господи Макс, моля те стига толкова подаръци, че няма да мога да ти се реванширам след това! Какво си намислил пак? – запита го тя с леко притеснение от любопитство.

-         Ще видиш, сега да ставаме, пък утре ще имаме време пак да те уча да плуваш. Радвам се, че така бързо възприемаш – добра ученичка си – каза смеейки се той.

-         Имам си много хубав и добър учител, затова така. Хайде готова съм, тръгваме – каза Мери след като наслага кърпите в плажната си чанта и хвана Макс за ръка.

Двамата се прибраха в хотела, където поспаха почти два часа, а след това се облякоха елегантно и излязоха. Мери бе облякла бялата пола и блуза, а Макс бял панталон и кремава риза. Гледани отдалеч, те приличаха на хванати ръка за ръка ангели и това накара персонала на хотела много да им се зарадва когато преминаха покрай рецепцията. Те се разходиха почти час и половина по малките улички, осеяни с различни сувенирни магазини и кафенета. Направиха си няколко снимки заедно до камъните на кея, като възрастният мъж който ги снима се оказа италианец. Щом им направи три снимки в различни пози – прегърнати, целуващи се и една, в която Макс я бе вдигнал на ръце сякаш бе булка, той възкликна на италиански: „Come sei bella! Una coppia meravigliosa sei! Vi auguro tanti anni di felicità e amore!”. Мери разбра думите му и когато преведе на Макс какво бе казал господина се засмяха весело.

         В уречения част Макс се постара да се приберат в хотела за изненадата която бе подготвил на Мери. Влизайки в огромното фоайе пред тях бяха застанали двамата сервитьора и една жена от персонала, които поднесоха символичен подарък на рожденичката – букет с хубави цветя и бутилка шампанско, след което ги поканиха към масата която бе подредена специално за тях. Заведоха в едно преградено помещение с маса в средата, която бе отрупана с прибори, чаши и чинии, а във въздуха се носеха романтични мелодии. Макс кавалерски прибута стола на Мери, след което се настани и той. „Това е моята първата част от моя подарък за теб, палавнице. Останалото ще получиш в стаята горе!” каза той и се разсмя. На мига към тях полетяха сервитьорите които носеха стилно подредени порции с екзотични блюда. Макс им бе заръчал да подготвят най-добрите си специалитети и те бяха оправдали доверието му, както и доброто си име. Поднесените предястия можеха да се мерят по красота и изящество на вкусовите качества с тези на най-големите майстори. Мери не можеше да повярва, че всичко това е истина, премигваше с мигли стремейки се да не се разплаче от щастие, а сърцето й сякаш вече не можеше да го усеща от притеснение. Не спираше да повтаря на Макс колко много го обича, а доста често след като казваше тези думи му се извиняваше, задето така често ги бе споменавала. Тя не можеше да скрие вълнението което я бе обзело, а когато Макс се изправи и започна да вдига тост, тя онемя:

-         Мила моя, Мери – започна той с бавен, тих и както Мери заключи на ум, сексапилен глас – Искам да ти честитя най-официално рождения ти ден и да ти поднеса моите искрени пожелания. С цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си любов към теб, искам да ти пожелая да си здрава, а всичко останало аз лично ще ти го осигуря и ще се постарая да го имаш в големи дози: щастие, любов, усмивки, незабравими мигове, весели поводи да посетим този хотел отново и отново, а също така и едно огромно любящо те сърце – моето! – каза Макс и давайки сигнал на сервитьора навдигна чаша. Мери се изправи, преплете ръката си с неговата и двамата отпиха от шампанското. В този миг осветлението изгасна, а пред притеснения и учуден поглед на Мери се появи средно голяма торта във формата на сърце с 36 запалени свещи на нея. Тортата бе бяла и украсена с червени рози, малки патета, които той специално бе поръчал, и надпис който гласеше: „Честит Рожден Ден, ЛЮБОВ моя!”. В същият този миг когато единствената светлина в стаята идваше от запалените свещи, а двамата стояха един до друг и гледаха към тортата, поднесена им на количка с колелца, зазвуча песента на Роксет – Christmas  for the broken hearted! Мери духна свещите и след като персонала отнесе тортата, за да бъде нарязана и подготвена, Макс я покани на танц. Включи се приглушено осветление, а от кълбото в центъра на тавана падаха светлосенки във формата на сърца. Мери бе положила глава на гърдите му, а краката й бяха долепени плътно до неговите. Със своя ръст и въпреки белите си обувки с много висок ток, главата и спокойно достигаше до мястото на което се намираше сърцето на Макс и именно затова тя бе застанала така, за да може да чува силните му удари. Макс я бе прегърнал нежно и бавно се движеше в такта на песента. Точно на припева тя повдигна очи към него и той съзря сълзите й, които се стичаха по красивото й нежно леко загоряло от слънцето лице. Приведе главата си надолу и насочи устните си точно към нейните. Потръпнала от предстоящата целувка тя едва успя да се повдигна на пръсти, за да скъси по-бързо дистанцията и едва дочака да усети огнено нежния допир на устните им. Персоналът ги гледаше с усмивка на лицата си, застанали в дъното на стаята до вратата. Любуваха им се и им се радваха най-истински, виждайки колко много се обичат тези две души, които танцуваха сега прегърнати. Главният готвач също се присъедини към двамата сервитьори и жената от рецепцията, за да се наслади на тази неземна любов, а не след дълго именно той пусна песента да се повтори отново, за да не спира техният танц. Макс и Мери танцуваха техният най-красив, най-нежен и вълшебен танц до този момент, танц който можеше да се мери единствено с първият път когато двамата танцуваха на тази песен. Мери го целуваше нежно и въртеше главата си ту на ляво, ту на дясно, търсейки с устните си. Ръцете й не спираха да го милват както по главата, така и по гърба. Всяко движение на краката й докосваше с колене неговите бедра, а плътно долепеното й тяло усещаше неговата нарастваща възбуда. Макс не искаше да спира да я целува, наслаждаваше й се напълно, усещаше вкуса на устните й, усещаше допира на тялото й, но най-вече усещаше силната й любов към него, любов която му даваше крила.

         Щом музиката свърши, след почти 20 минутна игра двамата се настаниха на масата си и започнаха да се хранят, като Мери побърза преди това да си оправи грима, който се бе размазал малко от сълзите й на радост. Макс не спря да й повтаря, колко е красива в тези дрехи, а докато танцуваха на ушенце леко й прошепна, че няма търпение да ги свали по-късно. Вечерята им продължи почти до 23 часа, когато двамата решиха, че е време да продължат рождения ден в стаята си. Макс отвори бавно вратата на стаята им и остави Мери да влезе първа. Щом видя гледката тя застина на място. В средата на стаята имаше кръгла маса с две чаши шампанско, няколко парчета от тортата, огромна чиния с големи, червени ягоди, сметана и безброй червени листенца от рози пръснати както по леглото, така и по пода.

-         Ти не спираш да ме изумяваш, скъпи мой! Къде си бил през всичките тези години? Господи Макс, толкова много те обичам, че живота си бих дала за теб! За двата месеца през които сме заедно ти ме направи толкова много пъти щастлива, толкова много пъти ме разплака от радост, че през целия си предишен живот си не съм била така щастлива и влюбена. Като си помисля само как започна всичко от един сън, от една случайна среща в пицарията, от моето притеснено идване в дома ти и последвалите невероятни дни на любов, а ето ни сега сме двамата в най-хубавия хотел на света, на най-приказното място. Не мога да ти опиша колко много те обичам и колко много ти благодаря за този прекрасен подарък, скъпи мой. Обещавам ти че за твоят рожден ден, ти ще получиш най-големият подарък на който можеш да се надяваш. Ти превърна дните ми от безлично съществуване, ходене на работа и прибиране в празен апартамент в дни изпълнени с любов, нежност, щастие. Ти ме правиш щастлива с всяко нещо което казваш, което вършиш, сякаш мислиш точно като мен, сякаш имаш същите мечти като мен, същите желания. Макс! – каза тя и се поспря за да поеме дълбоко въздух – ОБИЧАМ ТЕ и тази нощ искам да е най-специалната за нас двамата. Вече имаме основите на нашата връзка, време е според мен да започнем да градим нашето съвместно бъдеще – Мери спря в очакване на неговата реакция, като чак сега осъзна че с тези си думи бе изказала мислите си в момента и цялата си душа и дори малко се притесни да не уплаши с това.

-         Любов моя! Изминах дълъг път, претърпях много и хиляди промени докато те открия първоначално в съня си, а след това и наяве. В началото ме бе страх, не знаех какво да очаквам, но с всеки изминал ден в който те виждам как се радваш като дете на моите подаръци и жестове, как това което правя се оказва не само моя, но и твоя мечта, аз успях да се успокоя. Сега знам, вярвам и усещам с цялото си тяло, че те ОБИЧАМ безумно много. Вече не ме е страх както в началото, защото усещам твоята подкрепа и това ме прави силен. Съгласен съм с теб, че вече имаме основите и искам да градим нашето съвместно бъдеще. В началото се страхувах от този момент, мислех си че когато и да дойде може да избързам, но вече не ме е страх, защото нашата любов един към друг е чиста, свята и неподправена – Макс бе адски притеснен от това което бе намислил и знаеше че следва, но въпреки силния стрес той събра кураж, пое въздух и подаде на Мери чашата със шампанско – Нека сега пием за нас, нека винаги се обичаме така както в този миг, нека винаги се подкрепяме, да си даваме сили и кураж в трудни моменти. Наздраве за любовта ни, наздраве за теб, че най-сетне те открих. Ти си най-красивата, най-нежна, любвеобилна, страстна, емоционална и сексапилна жена, която познавам. Обичам те. – каза Макс и преди да отпие от чашата си погледна часовника, който сочеше 23:55 часа. Каза си, че сега е точно момента и навдигна чаша.

Мери усети, че освен пенливото шампанско в устата й попадна и някакъв малък предмет. Тя се зачуди какво ли щеше да погълне без да иска и оставяйки чашата си на масичката го извади от устните си и се вгледа внимателно. Беше диамантен пръстен чийто камък искреше на фона на светлината от свещите. Тя затрепка с мигли и отправи погледа си към Макс който в този момент коленичи пред нея и подавайки ръка напред каза:

-         Марибел Ернандез, ще ми окажеш ли честта да станеш моя съпруга? – каза той с треперещ глас.

-         Да – изкрещя Мери на мига, в който той спря да говори без да се замисли дори за секунда - Максимилиано Родригез, за мен ще е удоволствие, привилегия, чест и щастие да се наричам твоя жена, твоя съпруга и спътница в живота - Той пое пръстена от ръката й и с треперещи пръсти го постави. Мери плачеше със сълзи на щастие, които нито можеше, нито искаше да спре. Тялото й трепереше цялото, а в мислите й бе това което не спираше да повтаря и на глас – ОБИЧАМ ТЕ, МАКС! Обичам те! Обичам те! – а целувките й бяха като бомбардировка по лицето му.

-         Аз също те обичам, палавнице моя! – успя да промълви той – Знам че е прибързано, знам че имаме още много път пред нас докато се опознаем, но сърцето ми, душата ми и цялото ми тяло крещеше да го направя – заоправдава се той – Радвам се, че прие, Мери! Ти си най-хубавото нещо в моя живот, ти ми даде толкова много за краткото време в което се познаваме, че се съмнявам през целия си предишен живот да съм получавал толкова любов, нежност, разбиране, подкрепа и щастие.

-         Дори не съм предполагала, че най-големият подарък едва предстои. Като видях пръстена, сякаш сърцето ми спря за миг за да започне да бие след това в нов луд ритъм. Не знам дали избързваме, не знам дали сме успели да се опознаем за това време през което сме заедно, но и моето тяло, сърце и душа крещи с пълно гърло ДА! Обичам те, Макс! Ти се появи в моя живот като сън, за да го превърнеш във вълшебна приказка. Не ме интересува миналото, то си е там забравено в отминалите години. Интересуваме да съм с теб, да те усещам до себе си, подкрепата ти, любовта ти.

Сърцата им биеха като полудели в този момент. Макс бе взел това решение буквално минути преди да тръгнат за хотела, след тяхната разходка. Каза си, че всичко което бе преживял до момента го е научило на едно – да цени живота и щом усеща, че тази жена е за него, не бива да отлага повече, а да скочи смело в дебрите на брака. От началото за миг се засуети, казвайки си че я познава само от два месеца, но след това отново си повтори, че е длъжен да опита и сега е момента за това. Тогава той бе звъннал в хотела да подготвят тази изненада с шампанското и пръстена в чашата. Нито за миг след това не се бе замислял дали решението му е правилно или не, защото го чувстваше със сърцето си, защото знаеше и не спираше да си повтаря, че има нужда точно от това, точно в този момент от живота си. Бе решил да рискува за първи път с нещо толкова сериозно и отговорно като създаването на семейство. Знаеше, че сега ще трябва да й разкаже за своята тайна и минало, такава бе природата му, пък и той не искаше да има тайно от нея. Това обаче щеше да се случи като се приберат от пътуването си на връх рождения му ден.  

Мери бе тотално сразена. Нито можеше да чувства краката си повече, нито пък чуваше и усещаше нещо друго освен Макс. Не можеше да повярва колко бързо бе взела това решение, но знаеше че отговора който даде бе дошъл направо от сърцето й. За краткото време през което се виждаше с Макс тя се бе влюбила толкова силно в него, че сама не можеше да се познае. Искаше да увековечи този миг, това предложение за брак което получи и за това не се суети повече и миг, а протегна ръката върху която проблясваше пръстена й и го поведе към леглото. Мери бе положила Макс по гръб и го бе възседнала като господарка. Усещаше как той прониква все по-надълбоко в нея, как мъжеството му пулсира, а той едва се сдържа да не изригне като вулкан, но вместо да намали темпото тя го засили още повече. Движеше си ханша напред назад и подскачаше лудешки поставила ръце на гърдите му. Той реши да смени надмощието й, като с леко движение я постави по гръб и точно се бе зарадвал, че сега ще може той да диктува темпото, когато тя бързо обви краката си около кръста му и го придърпа към себе си. Усети как той проникна на мига в нея с цялата си напращяла до пръсване и пулсираща от страст мощ. Той положи тялото си върху нейното, сякаш се бе предал под хватката й започвайки да я целува и провокира в дуел между езиците им. Меките й бедра го бяха стиснали здраво, като не му позволяваха да се отдели от нея, а ръцете й бяха забили нокти в задника му и го тласкаха към още по-бърз ритъм. В един миг тя усети как той се опитва да се отдели, за да свърши, но вместо да охлаби захвата в който го държеше, тя го притисна още повече и прошепна в ухото му: „Искам го!”. В този миг в който времето за тях сякаш бе спряло, а в стаята се чуваха любовните стонове и на двамата, се разнесе такъв екстазен вик, че повечето от посетителите на хотела които спяха в този момент от нощта скочиха като попарени от леглата си. Мери усети как силните пулсации изтласкват топлата течност в нея и пристегна още повече бедрата си, за да не се измъкне той от нея, скопчи ръцете си около тялото му и след като спря вика с който разби на пух и прах тишината, каза: „ОБИЧАМ ТЕ, МАКС!”. Пулсациите му не стихваха, а той дишаше така сякаш бе бягал 30 километра по пресечена местност. Двете тресящи се от екстаз тела останаха така в този любовен капан продължително време преди да се отделят едно от друго.

Мери сложи лявото си бедро върху областта на слабините му, ръката й пък се плъзна до лицето на легналия по гръб Макс. След като го целуна страстно с пламнали устни, тя положи главата си върху гърдите му, точно над сърцето му и промълви:

-         Не искам този момент да свършва, никога не искам да свършва. Тази любов, тази страст, тази жажда която ни кара да лудуваме и да се желаем така страстно. Макс, любими мой – каза тя и отправи поглед към очите му – Обещай ми никога да не ме напуснеш, изоставиш и излъжеш, моля те!

-         Любов моя – започна той  гледайки в насълзените й очи – Обещавам ти и се заклевам пред теб, никога да не те напусна, никога да не те изоставя и излъжа. Имам много да ти разказвам за себе си, но това ще се случи като се приберем у дома, защото там ще разбереш нещата по-правилно.

-         И аз имам да ти разказвам много за миналото си, Макс. Не сме говорили досега за това, но мисля че ако ще бъдем едно семейство трябва да си ги споделим тези неща, за да можем да си вярваме. Какво мислиш? – запита го Мери.

-         Съгласен съм с теб, любов моя. Нека тези дни, обаче да се насладим пълноценно един на друг и когато се приберем у дома ще говорим. Обещавам ти! Палавнице моя – каза Макс, а на лицето му грейна такава усмивка, която само блясъка в очите му можеше да засенчи. В този миг Мери промълви.

-         Ето я! – каза тя с радостно изражение и вторачена в кафявите му очи.

-         Коя? – запита зачудено той.

-         Значи, той е бил прав – каза все така Мери.

-         Кой, за какво говориш любов моя? Не те разбирам? – зачуди се Макс.

-         Преди да се запозная с теб, може би седмица или две преди това, Дон Мигел ми даде книгите които видя в дома ми. С тях имаше и бележка в която ми обясняваше, че щом ги прочета и четирите книги ще видя „Любовта в очите му”, а днес на плажа довърших прочита на последната, която ти обеща да ми обясниш от къде се е взела и кой е автора. Дон Мигел е бил прав! Сега виждам любовта в очите ти Макс. Сега виждам цялата ти душа, така красива и страстна, така бяла и завладяваща. Обичам те мили мой, Макс!

-         И аз те обичам, палава моя Мери. Тази книга, която си прочела

последна, преди много години почти 10 или дори 12 вече я написах аз. Остана с тъжен край, както сама си се убедила, за да покажа на хората които ще я прочетат колко много трябва да ценят живота. Всеки миг трябва да бъде оползотворяван възможно най-пълноценно, защото когато дойде последният час и човек се обърне назад е по-добре да види стотици сбъднати желания и мечти отколкото само празни надежди. Това именно ме подтикна днес да ти предложа брак, на това вълшебно място, в този специален ден. Както ти казах и по-рано искам това да си остане нашето място на което да имаме най-прекрасните спомени и към което да се връщаме при нужда. Ако например някой ден не те открия в леглото до себе си, ще дойда да те търся първо тук, палавнице моя – каза смеейки се Макс и целувайки я по устните.

-         Макс, аз ти обещавам че няма да има такъв ден в който да се събудиш сам в леглото без мен. Искам някой път да ми разкажеш за книгата си, моля те. Много ми бе интересна, но някак си не мога да си обясня самия сюжет. В смисъл – по действителен случай ли си я писал или е плод на фантазията ти.

-         Всичко в книгата е измислица, любов моя. Ще ти разкажа някой ден, обещавам ти. А сега ще заспиваме ли? – запита той.

-         Какво спане? Тия да ги нямаме, може рожденият ми ден да е отминал но имаме нов повод да празнуваме – нашият годеж, което ме подсеща да те питам. Мислил ли си за конкретна дата?

-         Аз го измислих това с пръстена миг преди да тръгнем за хотела, след като онзи италианец ни снима. Нали си спомняш, че отидох до един магазин за минерална вода. Обадих се и накарах персонала да подготви всичко, а пръстена бях купил преди два дни но все не смеех да ти предложа. Не съм мислил за дата, но като се приберем ще го решим. Нищо не пречи да направим годежа тук и сега, също като по американските филми когато се женят в Лас Вегас?

-         Ти си невероятен, скъпи мой! Невероятен си! И аз бих искала да се оженим още тук, но ако Ернанда разбере ще ме убие, че не е била поканена, пък и преди да сключим брак искам да ти кажа нещо, а както вече се разбрахме - това ще се случи у дома. Затова нека се насладим на тези дни, те са само наши, а ти палави ми Максимилиано Родригез, ти си само МОЙ!

Ако до момента всеки път когато двамата правеха любов това можеше да бъде описано като луда страст, то това което последва след тези думи на Марибел не можеше да бъде описано с друга дума освен - ЛЮБОВ!