Имението на страстта - Глава Единайста

Глава 11

         Дните в приказния хотел на екзотичния остров Палма де Майорка изминаха неусетно за двамата влюбени и ето че вече бе събота, когато те кацаха със самолета на летището в Барселона. Часовника сочеше 18:30 когато се качиха в колата и решиха да минат да напазаруват някои неща за купона, който бе вече подготвен в дома на Ернанда. Мери й се бе обадила, за да се чуят и потвърди, че ще присъстват и двамата но не каза и дума за пръстена и предложението на Макс. Двамата бяха единодушни, че трябва да купят огромна кутия бонбони и различни дребни сладки.

         Черният пикап се спря пред портата на Ернанда и от него слязоха Макс и Мери с два огромни плика в ръце. Ернанда ги посрещна радостно на вратата:

-         Здравей Макс! Радвам се да те видя!

-         Хей, ами мен? – каза Мери почувствала се пренебрегната.

-         И теб, но първо него защото те върна жива и здрава при мен. – каза весело Ернанда и прегърна силно приятелката си.

-         По-полека скъпа, ще ме задушиш с тази твоя буйна коса – запротестира Мери – Хайде да влизаме, че сме много гладни вече.

-         Разбира се, влизайте, влизайте! Макс, направихте ли снимки както ти заръчах?

-         Разбира се, но ще ги разгледаме след няколко дни – отговори той, затваряйки дървената порта.

-         Защо след няколко дни? Не може ли сега? – запротестира Ернанда

– нецензурни ли са?

-         Не, просто всички вие които сте се събрали тук сега ще дойдете

във вторник в моя дом за да отпразнуваме заедно рождения ми ден!

-         А, разбира се, почти бях забравила за това. Става, но май ще е

редно да донесем нашия лаптоп, защото в целият ти дом няма и един единствен компютър, поне доколкото успях да забележа аз.

-         Това, че не виждаш компютър не означава че няма – почти в един глас отвърнаха Макс и Мери, които се настаняваха на масата в този момент – не се притеснявай, ще осигуря необходимото за тогава и ще разгледаме снимките. Сега обаче искам от теб и Родриго отчет за това как са моите пернати приятели. Ро, не си ги сготвил, нали?

-         Ами, всъщност аз се опитах, но Ернанда се появи като изневиделица и ми се скара. – каза той и се разсмя.

-         Спокойно Макс, твоите приятели са добре нахранени, живи и здрави. Преди миг се прибрах оттам, добре са и те чакат с нетърпение. Позволих си да ги разведа малко, тъй като Мери ми бе разказвала как си ги научил да ходят след теб, но за мое голямо съжаление те не пожелаха да излязат навън, явно си чакат стопанина.

-         Така е, още не могат да свикнат с Мери, въпреки че има едно по-любопитно пате, което си ходи само след нея, но останалите си ме чакат мен! – каза гордо Макс.

-         Така, сега да вдигнем тост за добре дошли на нашата рожденичка, която за първи път не празнува с нас рождения си ден – каза Рафаел и се изправи за тост, а всички останали последваха примера му и грабвайки чаши станаха – Наздраве приятели – изрече той и тъкмо чашите на всички се доближиха за да се чукнат за здраве, когато Ернанда изкрещя с пълно гърло:

-         Мери? Какво за бога е това на пръста ти? Мери? – Ернанда викаше и трепереше от радост, виждайки пръстена на ръката на приятелката си.

-         Ами, то… всъщност – започна да пелтечи Мери.

-         Има малко допълнение към тоста на Рафаел – прекъсна я Макс, прегръщайки я с ръка и доближавайки се плътно до нея.

-         Да! Точно така! – продължи Мери.

-         Ние двамата… ние… - започна да накъсва думите си притеснен Макс.

-         Абе, какви сте ги свършили вие – каза все така с насмешка Родриго?

-         Ние се сгодихме – изрече Мери.

-         Да – подкрепи я Макс и двамата се целунаха.

-         Какво? – извикаха всички дружно, а децата заподскачаха радостно около тях.

-         Кога, как, какво – изстрелваше въпросите си както Ернанда, така и Инез – съпругата на Родриго.

-         Ами Макс ми предложи и аз приех, да стана негова жена – каза кратко Мери.

-         Добре, преди да започнем с обясненията нека довършим тоста, моля ви – каза Макс, прекъсвайки Ернанда и Инез, които бяха подготвили нова плеяда от въпроси – Да пием за рожденичката и бъдеща госпожа Родригез. ДА е жива и здрава, да е все така любяща, красива и с добро сърце. За теб любов моя – каза Макс и подаде чаша към Мери. Наздравицата бе звучна и шумна. Чуваше се подрънкването на кристалните чаши, смеха на всички, ръкопляскания и весела глъчка.

-         Добре, предлагам да седнем, а Ернанда да отнесе яденето в

кухнята и докато тези двамата не дадат логично обяснение за постъпката си всички да стоим гладни – каза със сериозен тон Родриго.

-         Приема се – присъедини се към това Ернанда – Обяснявайте

веднага какви сте ги свършили, че иначе ще си стоите гладни.

-         Момент, момент! – изправи се Макс и с респектиращ глас каза –

Ние бяхме подготвени за подобно развитие на нещата и сме приготвили малък подкуп. Хайде скъпа, да им поднесем сувенирите – и двамата с Мери заизваждаха от пликовете различни малки подаръчета за всеки. Децата получиха миди в чудни форми, а за останалите имаше най-различни причудливи сувенири.

-         Добре подкупа свърши работа, яденето остава, но все пак

обяснението ви все още се очаква – каза Инез.

-         Ами няма много за разказване всъщност – започна Мери – пристигнахме в един приказно красив хотел и бяхме настанени в апартамента за младоженци. Този огромен жест бе дело на Жан Франсис – стаята и целия ни престой в хотела се оказаха поети изцяло от него.

-         Да, аз самият останах учуден когато днес тръгнах да плащам престоя ни, от рецепцията ми заявиха, че всичко вече е уредено от сеньор Франсис – прекъсна я Макс.

-         След като се настанихме в шикозната стая, която съм снимала, за да ти я покажа мила ми Ернанда – продължи Мери – отидохме на плаж, аз се научих да плувам, а след това се разходихме из града. Снимахме се на пристанището, един любезен италиански турист ни щракна няколко пъти, след което ни пожела много години щастие и любов, мислейки че сме съпрузи. Някъде след този момент, твоят приятел – каза Мери гледайки към Родриго – е успял да поръча шампанско, ягоди, листенца от рози в стаята и пръстен в моята чаша с шампанско. Както разбрах в последствие пръстена бил взет преди дни…

-         Но го е било страх да ти го поднесе – прекъсна я Родриго – колко типично за Макс!

-         Да, точно така. За това бе избрал най-подходящия момент, когато аз нямаше как да му откажа – продължи шеговито Мери – Той бил оставил пръстена в панталона си и някак си е успял да издебне момент в който да не съм до него, за да накара персонала на хотела да подготви изненадата. Когато се прибрахме от разходката, аз очаквах обикновена вечеря, но се оказа, че имаме запазена зала само за нас двамата. Имаше маса с прекрасни блюда и торта във формата на сърце, от която за съжаление не остана за теб Ернанда – обърна се тя към приятелката си която си придаде разочарован вид – след това танцувахме, вечеряхме и се качихме в стаята. Там обаче ме очакваше нова, поредна изненада, а именно маса с две свещи, разпилени листенца и цветчета от роза из цялата стая, шампанско, ягоди и сметана. Точно отпихме и двамата от чашите си когато аз усетих, че освен пенливото шампанско в нея се озова и това – изрече тя и протегна ръката си напред, за да могат всички да се насладят на пръстена й – Макс коленичи и каза: „Марибел Ернандез, ще ми окажеш ли честта да станеш моя съпруга?”.

-         И ти взе пръстена и му каза Не, нали? – пошегува се Ернанда.

-         Напротив, казах ДА миг след като той завърши последната си дума – обори я Мери – по-натам нещата не са за пред децата – разсмя се Мери.

-         Не знам какво да ви кажа, освен ЧЕСТИТО и на двама ви – заяви Ернанда, като се изправи и ги целуна – Много се радвам за вас, боже ще се разплача – сълзите се застичаха по лицето й, а тя говореше и хлипаше – познавате се едва от два месеца и половина, и при други обстоятелства щях да съм ви сърдита че избързвате, но в действителност се радвам много за вас. Вие сте създадени един за друг и всички ние точно това обсъждахме миг преди да дойдете. Казвахме си, че няма по-красива двойка от вас. Така добре си пасвате, така хубаво се разбирате – Ернанда говореше и плачеше със сълзи на радост, които прихванаха и Мери, а не след дълго и Инез – Простете сълзите ми, но те са от радост. Толкова много се радвам за вас, защото вие сте си лика прилика. Да - и двамата сте достатъчно луди да направите подобно нещо, след два месеца познанство да се вречете един в друг. Но какво пък, толкова много хора ходят с години преди да сторят това, а после съжаляват. Вие обаче май излязохте по-хитри, защото тези първи месеци от връзката ви са най-пламенните и изпълнени с любов и щастие. Риска ви може да е голям, но определено си заслужава. Обичам ви много и двамата и се радвам безумно много за вас. Честито милички мои, най-вече на теб Макс, защото ти получаваш една адски силна жена, която убедена съм ще те подкрепя във всичко.

След тази реч на Ернанда дори Макс се разплака. Тя бе коленичила на плочките между столовете им и ги прегръщаше без да спира. Всички останали минаха и поздравиха двамата за годежа им, а Родриго с типичния си стил каза: „Аз съм спокоен за теб и вярвам, че Макс ще те накара да се усмихнеш! Скорпион, също като теб, нали ти казах?” Всички си спомниха за това как той й бе казал тези думи преди време за да й вдъхне кураж когато я закара за първи път до дома на Макс.

Малко след като поздравите стихнаха, те започнаха лакомо да се хранят. От време на време Мери се спираше и отговаряше на някои от безбройните въпроси с които я обсипваше Ернанда. Малко преди да поднесат десерта, всички поднесоха подаръците си по случай отминалия рожден ден на Марибел. Родриго и Инез й подариха кристален сервиз, а от Ернанда и Рафаел тя получи една прекрасна червена рокля. След като я облече и направи малко дефиле под ръкоплясканията на всички тя заключи: „По мярка ми е и доста плътно приляга по тялото ми. Само не трябва да напълнявам...” каза тя, като само Макс успя да долови скритото послание. В 23 часа двамата благодариха на всички за посрещането и тръгнаха с колата първо към дома на Мери, където тя поля цветята си, взе си няколко чифта дрехи и различни други неща които побра в още един куфар. Малко преди полунощ колата паркира в гаража на Макс. След като внесоха куфарите, а Мери отиде да вземе душ, той реши да се възползва от момента, за да нагледа пернатите си приятели. Отвори вратата на обора им и включвайки лампата в дървената постройка забеляза как те бяха заспали спокойно. Постави малко храна в хранилките им, за да могат сутринта да като съмне да не надават  вой и се прибра в къщата. Мери го посрещна в стаята му завита с хавлиена кърпа около тялото си и след като му подари целувка си облече халата и излезе на лоджията докато Макс вземе душ. Нощното небе бе ясно и изпълнено със звезди, а въздухът вече бе станал прохладен. В далечината се чуваха звуците на дивите животни, а от задния двор идваше веселата песен на щурците. Тя им се полюбува знаейки, че скоро песента им щеше да изчезне със захлаждането на времето. Над планините се появи пълната и ярка луна, засенчваща с блясъка си всички останали звезди. Мери взря поглед в нея и промълви едва, едва: „Обичам този мъж и се надявам да ни предстоят само хубави мигове за в бъдеще”. „Така ще бъде, любов моя, доколкото зависи от мен!”  чу се гласа на Макс, който в този момент бе излязъл при нея. Той я прегърна с топлите си ръце, целуна я на фона на лунната светлина и двамата влязоха вътре затваряйки вратата след себе си.

На тревата под лоджията, скрита между два храста, се изправи фигура с черни дрехи и прихлупена качулка на суичър. С бавна крачка фигурата премина покрай обора със спящите животинки, обърна поглед назад и след като се изсмя гърлено се затича към оградата в края на двора. Тъкмо прескачаше оградата, когато извърна неволно глава към къщата и видя как на фона на светналата лампа в спалнята се появи фигурата на Макс. От един от джобовете си, фигурата успя да измъкне малък бинокъл. След като проследи как Макс дърпа пердетата и изгася осветлението, мистериозният посетител изчезна в тъмнината.

-         Добро утро, поспаланко – каза с тих и нежен глас Мери на отварящият в този миг очите си Макс. Тя лежеше върху гърдите му и си играеше правейки кръгчета с пръстите си по тях. В стаята, огрявана от неделното слънце, се носеше аромат на кафе и топли кифлички – Как спа, любими мой?

-         Добро утро, любов моя! – каза Макс и я поздрави с целувка, която тя повтори и потрети – спах много добре, пък и няма как да е иначе щом се събуждам до теб при това в моето легло, а в стаята се носи аромата на кафе и закуска.

-         Радвам се да го чуя и знай, че е взаимно. Кое ще пожелаеш първо: кафе или кифличка?  - запита го тя гледайки го с очи, изпълнени с любов.

-         Първо ще пожелая теб – отговори й той и обви бавно силните си ръце около гърба й придръпвайки я по-нагоре към лицето си.

-         А след това? – запита кокетно тя.

-         А след това, ще те пожелая отново и отново, пък после може и да пийна едно кафе.

-         Ах ти палавник такъв – каза Мери.

Устните им се впиха, а пръстите на ръцете им се преплетоха в здрав захват. Макс целуваше с изгарящите си от страст устни лицето й, нежната кожа до която се докосваше го стимулираше до краен предел, а приятният аромат който лъхаше от нея го подлудяваше. Мери изпъна цялото си тяло върху неговото и бавно помръдваше с крака, а ръцете й галеха странично гръдния му кош. Толкова много харесваха аромата при докосването на устните си и двамата, че не спираха да се целуват. Набъбналите й зърна се триеха в гръдния му кош, а топлината която лъхаше измежду бедрата го караше да се опитва непрестанно да проникне в нея. Тя обаче не бързаше и започна бавно да се придръпва с пръстите на краката си по-надолу по неговото тяло. Устните й не оставяха нито едно местенце не целунато. Най-напред тя плъзна езика си по леко наболата му брада, а след това по гладката кожа в основата на шията му. Преминавайки през гърдите му тя захапа леко със зъбите си зърната му и след като му подари ехидна усмивка се спусна по потрепващия му корем. Погали с ръка неговото мъжество и щом усети колко твърд бе станал тя го пое в устните, поставяйки коленете си в страни от главата му и опирайки бедра в раменете му. Той вкуси от нейния утринен аромат и впусна изследователски езика си да я гали нежно. Носени върху крилата на любовта двамата не спираха да се раздават до край. В тихата утринна стая се дочуха страстните стонове от тяхната любов. Мери отново се изживяваше като господарка на Макс и диктуваше темпото възседнала го с пристегнати около ханша му бедра. Той без обгърнал с ръце гърдите й, а при всяка възможност си крадеше по някоя друга целувка от устните й. С цялото си същество тя го желаеше и копнееше отново да усети как той свършва в нея, а топлата течност се изтласква в нежната й утроба. Щом момента настъпи тя обви ръце около шията му, долепи гърдите и тялото си плътно и силно до неговото, като правеше много бързи движения с ханша си напред и назад. Той я погледна право в очите без да промълви думи, но мислено я питаше „Сигурна ли си”, тя му отвърна като премигна с клепачите си. Той сложи ръцете си в горната част на нейните бедра и със няколко много скоростни тласъци я дари с нежната си топла течност. Точно когато тласъците му бяха най-силни, тя започна да го целува точно толкова бързо колкото се движеше и той без да подбира местата на които попадаха целувките й: от челото му, през бузите, устните, шията и горната част на гърдите му. Те останаха в тази поза в продължение на минути – потни, приятно изтощени, но също така и силно заредени с положителна енергия. Оставаше към всичко това да добавят и чаша ароматно, но поизстинало кафе, както и някоя друга кифличка и всичко щеше да е перфектно.

Голи и изпънали телата си на мекия матрак, застлан с кремавите чаршафи които Мери донесе от дома си, двамата отпиваха от кафетата си, с едната ръка, докато с другата стискаха лакомо по една малка кифла със сирене и шунка. „Какво ще правим днес” попита го Мери с пърхащи учи на влюбена девойка в чийто стомах сякаш нямаше кифлички, а пеперуди. „Първо ще си нахраня моите приятели, а след това ще ти покажа къде мисля да направя басейн догодина” - отвърна той с уверен глас и сит стомах.

Почти наближаваше обяд, когато Макс нахрани патиците, кокошките и двете си гъски, и реши да се разходи из двора на имението си, докато любимата му вземаше душ и чакаше пералнята да свърши, за да пусне дрехите в сушилнята след това. Крачейки сред няколко дребни храсти и високите палмови дървета той се вгледа в един отпечатък от обувка оставен в засъхналата и прашна земя. Приклекна и опипа мястото на което бе стъпил чужд крак в имението му. На пръв поглед му се стори, че краката оставил тази следа може да е на Родриго, но след кракът размисъл и измерване с разперените пръсти на ръката си той заключи, че това бе чужд и непознат отпечатък. Сърцето му, което до този миг бе влязло в един спокоен и равномерен ритъм, с изключение на миговете на страст между него и Мери, сега заби тревожно. Точно се канеше да проследи на къде води следата, когато чу гласа на Мери:

-         Макс? Скъпи, къде си?

-         Тук съм, скъпа моя, до палмите – отвърна той и се запъти към къщата.

-         Какво правеше там – попита го тя щом видя притесненото изражение на лицето му.

-         Гледах нещо до онази палма, като че ли някой е стъпвал там, но може би Родриго се е разхождал – отговори той, като се стремеше да заличи всяка следа от притеснението си. Погледна в изпитателния поглед с който Мери го гледаше, а след това проследи как копринения халат с който се бе загърнала. Реши за секунди, че е крайно време да й разкрие тайната си и започна да говори с уравновесен тон, излъчващ хладнокръвие и хлад – Ела, любов моя, ще ти разкажа нещо, което трябва вече да научиш за мен – и я поведе през кухнята към своята стая.

-         Какво има скъпи? Всичко наред ли е? – притесни се изведнъж, усетила рязката промяна в него.

-         Да, спокойно. Всичко е наред. Обещах ти, а най-вече обещах и на самия себе си, че няма да имам никакви тайни от теб и няма да те лъжа за нищо, нали така?

-         Точно така, скъпи, но ако не си готов да говориш няма проблеми, ще те разбера.

-         Не, напротив. Готов съм и трябва да говоря с теб. След като ще свържем съдбите си, аз трябва пръв да ти разкрия моето минало за което мълча така усилено пред теб.

Макс я заведе в стаята си, а Мери не спираше да се чуди какво се случва в този момент. Не искаше да го притиска по никакъв начин, познаваше себе си добре, а вече бе успяла да опознае и него, за това осъзнаваше, че както той, така и тя щяха да си споделят всичко което имат скрито в миналото когато усетят момента за подходящ. Макс се бе притеснил от следата която намери в дъното на имението си и затова сметна за редно да прибърза малко с разкриването на тайната си. Той отвори гардероба и избута дрехите окачени на закачалки в дясно. С лявата си ръка хвана тази на Мери и натисна квадратната плочка, която изобщо не се различаваше от дървения обков на гардероба. Чу се изщракване, след което той побутна леко дървения гръб на гардероба и се отвори вратата към неговата тайна стаичка. В този миг сърцето му сякаш спря лудия си бяг, а лицето му придоби мъртвешки бял цвят, като дори лекия загар, който бе получил се заличи. Покани я вътре и затвори след себе си. В помещението температурата бе точно 25 градуса, а от монтирания климатик лъхаше приятно свеж въздух. Мери се огледа наоколо и забеляза двата огромни монитора, малкия лаптоп и жужащия компютър под масата. Срещу масата имаше малка секция с много книги. Пред масата бе разположено голямо меко кресло, а в единия ъгъл на помещението бе разположен висок почти до тавана шкаф. Освен приятната температура в помещението бе и доста светло благодарение на многото лунички по тавана. Мери се обърна с лице към Макс и промълви на шега, за да го успокои усещаща напрежението което изпитваше в момента:

-         „Това, че не ги виждаш компютрите в дома ми не означава, че ги няма”, а? Ето къде си ги скрил, палавнико – каза тя приближавайки се към него.

-         Да, тук съм ги скрил, а и не само тях – Макс прозвуча много студено и адски притеснено което силно си пролича от тремора на ръцете му, които се опитваха да издърпат малко креслото.

-         Скъпи – каза тя приближавайки се до него и хващайки ръцете му – Какво става? Какво е това място?

-         Ела, седни в мен – изрече той, настанявайки се удобно в мекото червено кресло и продължи – Преди почти 3 години купих това имение, на особено добра цена, но нито цената, нито размера на имението като цяло оказа влияние при избора ми, а двойната камина която имаше. Камината започваше от долния етаж и минаваше през втория, за да излезе на покрива. Размера й бе внушителен – 2 на 3 метра. Именно тази старинна камина или по-скоро огнище, аз избрах и купих цялото имение заради него. Първото нещо което направих бе да го закрия и маскирам. Тази стая е звукоизолирана, с троен ред тухли и перфектна топлоизолация. Поставих климатик с опцията да вкарва свеж въздух, като външното му тяло е маскирано и поставено чак в гаража между два храста отвън. Тук се влиза единствено през гардероба и за това място знаем само аз и Родриго, който ми помогна при монтирането на всичко тук, включително и масивната врата тежаща 300 килограма. Сега вече знаеш и ти. Там в дъното, където виждаш онзи висок почти до тавана шкаф има всичко необходимо за оцеляване, аптечка, провизии, вода, консерви и много други неща. Тук в този ъгъл – каза Макс и посочи с дясната си ръка най-крайния ъгъл на помещението където имаше кръгла черга е авариен изход. По него се слиза на долния етаж, а след това има стъпала които водят до мазето на къщата. В мазето също има много и различни провизии, също така и пушка за всеки случай. В дъното на мазето зад един варел има проход, който излиза в края на имението до една долчинка.

Макс се спря за миг, за да си поеме въздух, а също така и заради Мери която го гледаше странно и неразбираща. След кратка пауза в която той включи мониторите и взе един син класьор с много документи, той продължи:

-         Тук освен мое скривалище, убежище и място за работа на компютъра е и цялото ми минало. Преди 5 години на утрешния ден – 7 ноември, аз избягах от миналото си – Макс си пое дълбоко въздух опитвайки се да се концентрира и успокои, а Мери седнала с лице към него и обгърнала го с крака, го гледаше с недоумяващ поглед – Няма да се обидя, ако след това което следва да чуеш ме намразиш, няма и да те виня ако го сториш, но за времето в което сме заедно, аз успях да те опозная много добре. Знам колко добър и положителен човек си, моя сладка Марибел. Повярвай ми обичам те толкова силно и толкова много, че – той се спря отново, очите му се напълниха със сълзи, а ръцете му които я държаха за кръста започнаха нервно да помръдват.

-         Макс, моля те! Моля те миличък. Не се притеснявай! Ако не искаш да говориш ще те разбера, спокойно – опита се да го укроти тя, попивайки с устни сълзите, стекли се по лицето му.

-         Трябва, Мери! Наистина трябва да знаеш за това, за да мога да съм спокоен аз, че ме приемаш не само какъвто ме виждаш, но какъвто съм бил някога.

-         Добре хайде разкажи ми – каза тя и се настани удобно в него.

-         Преди точно 5 години на днешния ден аз имах друг живот, друго обкръжение и приятели, които се бяха събрали за моята сватба и чакаха да се поява. Два часа преди церемонията да започне жената, с която се канех да сключа брак ме повика при себе си и… и… - Макс се разплака. Мери за пръв път усети колко силна болка таи този мъж в сърцето и душата си. Тя го гледаше как сълзите му се стичат, а цялото му тяло се тресе. След като успя да се опомни той продължи – и ми каза, че не иска да има нищо общо с мен. Каза, че не сме били един за друг и сме щели само да се нараняваме, че не можела да свикне с моя характер, както тя се изрази тогава: „скорпионския ми характер”. Но не това бе проблема, не тази обида и разочарование, всичко което се бе случило до тогава в моя живот – продължи Макс с по-уверен глас, в който тя долови леки нотки на обида и злоба към всичко за което той говореше – Преди да се запозная с онази жена, имах много тежки предишни връзки, минах през какво ли не, като след всяка несполука се разкайвах и оплаквах съдбата си, защо бог ме наказва така, защо ми изпраща такива жени които се възползват от мен, от познанията ми по компютри и ме държат до себе си само докато имат изгода от мен. „Приятелите ми” бяха същите, търсеха ме само когато техниката им бе развалена, когато имаха нужда от помощ, а когато аз имах нужда да поговоря с някого, да споделя или да ми се помогне… тогава ги нямаше никакви. Родителите ми гледаха само себе си, ако до преди години се грижеха един за друг и се държаха като нормално семейство, то с времето се пръснаха на посоки и всеки започна да гледа собствения си интерес и живот. Не че това бе лошо, но винаги когато имах някоя приятелка се чувствах като престъпник, който трябваше да крие от всички, защото ако разберяха родителите ми,  нещата се объркваха на мига. Много години прекарах в напразни опити да обясня, че подхода към мен е неправилен. За съжаление опитите ми се оказаха неуспешни защото те продължиха да си мислят, че тяхното мнение е най-правилно и аз винаги греша в преценките си. Те не приемаха жената, с която исках да сключа брак и след като 2 часа преди сватбата ми се оказах зарязан отидох в дома на майка ми, която бе отказала да присъства на церемонията и я попитах дали има пръст в това? Първоначално отрече, но след малко по-настоятелно поведение от моя страна тя си призна, че е говорила с моята тогавашна приятелка и я е убедила, че е грешно да се омъжва за мен по ред причини, за които наистина не ми се говори сега. Тогава аз се прибрах в апартамента си, но вместо да се разплача и да се самосъжалявам просто събрах в няколко чанти багажа си и тръгнах. Оставих всичко зад гърба си: работа като системен администратор, куп фалшиви и лицемерни приятели - търсещи само изгодата, но за съжаление изоставих и няколко хора на които истински държах.  

-         Това ли е? – попита Мери усещайки, че нещо липсва в цялата история – само това? Бил си зарязан на сватбата, отритнат от семейството си и си се преместил тук?

-         Не съвсем! Преместих се ТУК, в Испания – каза Макс и се спря.

-         Какво искаш да кажеш, не те разбирам? – запита го Мери.

-         Аз не съм роден в тази страна, не съм израсъл тук. Моето детство и моят живот до преди 31-та ми годишнина минаха в друга страна, много далеч от тук. Имах друго име, друг живот. Пристигнах в Мадрид бягайки от родината си, бягайки от една разпадаща се в моите очи страна, къде нямах възможност а развитие и се чувствах излишен и не на място. Щом пристигнах тук работех каквото ми падне, само и само да изкарам достатъчно пари, за да си плащам вечерния курс по испански език. След като започнах да говоря езика по-добре, се записах на интензивен курс в един университет, както и на логопед, за да изтрия акцента който имах тогава. Почти година прекарах там, дори година и половина. Живеех в едностайна квартира, работех нощем като хамалин и разтоварвах тировете, а денем в една охранителна фирма поддържах техниката и компютрите. Една година и половина след като пристигнах в Испания аз, аз… - Макс отново се спря поемайки въздух и продължи – аз си създадох нова самоличност. Не ме питай как, но е легална. Създадох Максимилиано Родригез от нищото, създадох му минало, създадох му настояще и се въплътих в този образ. След това се преместих тук в Сабадел. Запознах се с Родриго на един паркинг, пикапа ми се бе развалил, а той отби с големия ТИР, който караше в онзи момент и просто ми заяви: „Проблеми с бръкмата ли”? След това се разговорихме, станахме приятели. Първоначално бях на квартира, но не след дълго намерих това имение. Изтеглих заем и реших да рискувам. Купих го преди почти 3 години. Малко по малко го възстановявах. Денем ходех на работа в Барселона, вечер на езиков курс, а нощем работех по имението.  

-         Това което ми казваш ми звучи като филм на ужасите или научна фантастика – каза Мери, и продължи – минал си през много премеждия, имал си тежък живот, но трябва да ти се признае амбицията и силата на волята която си проявил, за да зарежеш всичко и да пристигнеш тук. За бога, та ти си успял да научиш езика по-добре от мен самата, която съм родена в тази страна. От два месец и половина както се познаваме и по нищо не можех да предположа, че някога преди време не си бил местен или пък не си роден тук. Положил си много усилия, но защо? Защо Макс, моля те кажи ми, за да не се притеснявам, моля те!

-         Защо ли? Знаех какво търся, Мери. Знаех към какво се стремя. Преди много години бях идвал до тази страна на екскурзия, много ми бе харесало отношението на хората тук. Тук се чувствах спокоен и най-вече тук се чувствах самият себе си. Именно за това избрах да дойда тук и да започна отначало, заличавайки напълно миналото си. Не ме разбирай погрешно, имал съм и много хубави моменти, но за съжаление те избледняха отмити от провалите, неуспехите и разбитото сърце. Търсех спокойствие, един живот без лицемери, без мними приятели които поддържат връзка и контакт с мен само, за да могат да се възползват от познанията ми. Търсех спокойствието в душата си, а след като го открих купувайки това имение, започнах да търся любовта. Истинската изпепеляваща любов, която да ми даде крила и сила. Знаех, че един ден ще открия любовта и най-интересното е, че когато за първи ми се присъни ти – палавнице, това се случи в две последователни нощи на 7-и и 8-и ноември миналата година. След това те сънувах още няколко пъти, но винаги когато те виждах в съня си потръпвах, защото усещах как се влюбвам в теб. Аз човека който преценява всичко преди да рискува, който е мним и се съмнява във всичко и всички, аз се влюбих в теб още в първия път когато те сънувах. За това отговора на твоят въпрос „Защо съм положил толкова много усилия, за да стигна дотук” – е, ЗА ДА ТЕ ОТКРИЯ ТЕБ, ЛЮБОВ МОЯ!

-         Макс, това което ми разказа е толкова странно, че ще ми трябва време докато го осъзная, но определено си мисля, че си бил прав когато си постъпил по този начин. След като не си бил щастлив в предишния си живот, вместо да седиш и да се обвиняваш ти си поел нещата в свои ръце, сложил си край на всичко и си изчезнал за винаги оттам. Пристигнал си тук и си минал буквално през ада, за да стигнеш до това положение сега – имаш собствен дом, куп пернати животинки за които се грижиш, имаш добре платена работа, говориш езика по-добре от местните, имаш нова самоличност и живот, а сега имаш и истинската любов която си търсил. Обичам те, Максимилиано Родригез, и не ме интересува какво е било името ти преди това, нито откъде идваш, просто те обичам и искам да бъда с теб до края на дните си.

-         Мери, Мери, Мери – крещеше Макс и не спираше да я целува.

-         Хайде да излезем от тук, моля те – подкани го тя.

Двамата напуснаха скривалището му и се отправиха по стълбите към долния етаж. Мери извади дрехите от пералната и ги постави в сушилнята, а след това зареди още един куп дрехи в пералната на съответната програма. Макс бе седнал на задната веранда и гледаше с блуждаещ поглед когато Мери се качи бързо до стаята му, разрови се в един от куфарите си, който все още не бе разопаковала и взе една снимка в рамка. След като поднесе по чаша освежително кафе и сок от портокал, тя отново седна в скута му и му показа снимката. На нея беше тя, някакъв мъж и дете. Макс я погледна в очите и видя болката която витаеше там в този момент.

-         Ти ми сподели своята, сега аз ще споделя моята тайна, Макс – каза Мери и с треперещ глас започна да разказва – Преди 6 години се омъжих за този мъж – Густаво. Преместихме се да живеем във Валенсия, където ни се роди момченце – Флоренцио. Преди четири години, когато детето ми бе едва на една година, Густаво си науми да го заведе на панаир в съседния град. Казвах му да не го води, че имам лошо предчувствие, но той, той просто не ме слушаше. Беше инат, студен човек, който не показваше никакви емоции, в който се бях влюбила повече от страх да не остана сама отколкото заради нещо друго. Но след като…, след като Густаво и Флоренцио си тръгнали от панаира с колата те претърпяха катастрофа. Загубих и двамата само защото аз бях болна и трябваше да си остана у дома, само защото не карах аз. От онзи ден не съм шофирала. След погребението им се прибрах тук при родителите ми. Те живееха в къща близо до Ернанда. Седмица след като загубих съпруга и детето си, в една ужасна буря загубих и родителите си. Дърво паднало върху колата им докато те се връщали от работа. Изгубих всичко в онзи ден. Останала сама, страхуваща се от самотата, без бъдеще, без мечти, аз продадох огромната къща и си купих апартамента. Ернанда ме подкрепяше и ме водеше на терапия. С времето се окопитих и потуших мъката си, отдавайки се на работата си изцяло и забранявайки си каквито и да било мисли за мъже и бъдеще. Ернанда винаги бе до мен в тежките моменти, но както тя самата ми каза наскоро, аз си помогнах сама като се затворих в себе си и поех един спокоен ритъм на живот.

-         Скъпа – каза Макс и я целуна нежно – защо ме допусна до сърцето си?

-         Защото ти си първият мъж в целият ми живот, който дори в съня ми ме подлудяваше. Тези очи, този поглед и сила която лъха от теб, тази решителност и жажда за живот която излъчваш, те ме привлякоха в теб, скъпи мой. Щом разказах за съня си на Ернанда, тя ми се изсмя, но след като те сънувах пак и пак тя започна да се майтапи с мен, че ти си моят принц. Но нито думите й, нито непрестанните й намеци, че ми е време да продължа напред можеха да ме убедят по-добре от сърцето ми, което просто крещеше с пълно гърло че те желая и искам. Знаеш ли, че никой друг не ме е карал да се чувствам така, както първият път когато ти прави любов с мен? Знаеш ли, че никой друг не се е държал така мило, нежно и грижовно с мен, да ме кара да се чувствам като истинска дама, красива, обичана, желана и женена? Знаеш ли, че никой друг, не ме бе гледал с такъв поглед, с който ме гледаше ти в онази първа нощ? Знаеш ли, че самата аз не вярвах на случващото се, защото се бях врекла на самота. Но ти, ти се появи с тези свои кафяви очи, със скорпионския си нрав и сила, покори сърцето ми с един поглед в съня ми. Твоят характер и поведение са много сходни с моите, затова може би си паснахме така добре, но по-важното според мен е, че аз искам да бъда с теб като твоя съпруга, като твоя жена и искам да ти народя куп деца, които да отгледаме заедно и да му мисли тая грешна душа дето ще се осмели да те отнеме от мен – каза Мери с решителен глас и впи устни в неговите.

-         И аз те искам мила моя. Обичам те толкова много – Макс я целуваше като обезумял.

-         Тайните ни ще си останат само между нас, нали? – запита го тя след като целувките им стихнаха.

-         Да, скъпа моя. Нека останат така, както до момента. Само ме притеснява едно нещо.

-         Какво е то?

-         Това което ти разказах, промени ли по някакъв начин мнението ти за мен? Питам, защото ти не се поинтересува нито от коя страна съм дошъл, нито как ми е истинското име?

-         Ти се казваш Максимилиано Родригез. Роден в Мадрид, Испания, живеещ в Сабадел. Бъдещ съпруг на Марибел Ернандез. Друго не ме интересува. Да, мнението ми за теб се промени след това което ми разказа – каза тя и след като видя уплашения му поглед, продължи – започнах да те обичам още повече защото си силен характер, силна личност, преследващ мечтите си до край и на всяка цена. Такъв мъж искам до себе си. Ами ти? Промени ли мнението си за мен след като разбра, че съм вдовица загубила цялото си семейство, а в последствие и останала сирак?

-         Моето мнение и чувствата ми към теб не могат да бъдат променени от това което си преживяла преди да се срещнем. Обичам те както преди да ми кажеш това, така и след това и ще те обичам винаги докато сърцето ми тупти в твоя ритъм: ТУП-ТУП, ТАП-ТАП, ТУП-ТУП, ТАП-ТАП. След като ти ме допусна до сърцето си, след като ми се отдаде и прие предложението ми за женитба, това за мен говори достатъчно колко ме обичаш. Аз ти обещавам да те направя щастлива, за да можеш с радост да се наричаш моя съпруга и майка на децата ми.

-         МАКС! ОБИЧАМ ТЕ! ГОСПОДИ КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ – крещеше с пълно гърло Мери и не спираше да го обсипва с целувки.

Двама души, без минало, без тайни помежду си, със силна любов която ги свързваше и държеше заедно, отдадени един на друг до краен предел и подкрепяйки се във всяка ситуация – така изглеждаха в Макс и Мери в този неделен следобед. Всичко което си казаха и споделиха скрепи още повече съюза помежду им. Те преодоляха  страха от споделянето на миналото си със същата лекота, с която решиха да сключат брак. През останалата част от деня Макс й помагаше да си разположи багажа в гардероба си, а привечер отидоха в дома й, за да прекарат няколко саксии с цветя защото освен палмата която тя му бе подарила в целия му дом нямаше нито едно цвете в саксия.

Вечерта седнаха на трапезата, а темата на разговора им бе една единствена – импулсивното им решение за тяхната сватба. Нито един от двамата не чувстваше, че това е грешка, а вярваха сляпо на бъдещото си щастие. Мери сподели с Макс своите притеснения относно това какво може да се случи в бъдеще, дали миналото му няма да го преследва, но Макс спокойно й заяви, че няма да допусне нещо да се случи, което може да я нарани. Той се радваше за първи път в своя живот. Чувстваше се така щастлив, както никога до този момент. Усещаше, че няма нищо на света което може да помрачи щастието им, но докато те вечеряха на спокойствие в дома му, в далечния ъгъл на имението му неканеният гостенин ги наблюдаваше с бинокъла си и ехидно се смееше: „Скоро, Макс! Много скоро! Ще си история!” чу се дрезгавият му глас.