Глава 7
Работният ден
бе към края си, а с него и тази така интересна седмица. Петъчният следобед бе
особено горещ, но това не пречеше на всички в офиса да празнуват рождения ден
на Ернанда. Макс се бе включил към общия подарък, който представляваше един
чудесен сервиз за кафе, фруктиера и красива ваза за цветя. Мери бе поднесла
своя подарък и бе успяла да изненада много приятелката си. И двете бяха на едно
и също мнение, че на купона довечера трябва да я облече именно нея. Часът бе
почти 17:30, почти всички бяха седнали във фоайето и се черпеха с ядки, дребни
сладки, сокове, безалкохолни и естествено торта. Само Макс бе стоял за
поднасянето на тортата и пожеланията, след което се бе затворил в стаята си.
Ернанда го покани на тържеството у тях, но той тактично бе отказал под
претекст, че негов приятел ще му идва на гости. Истината обаче бе съвсем
различна. Откакто се бе запознал с Мери той се боеше да бъде в близост до нея,
страхуваше се да не бъде наранен, а също така и да не я нарани като разкрие
миналото му. Именно затова той се държеше стриктно професионално в отношенията
си към нея, но не пропускаше възможност да поприказва с нея по време на кафе-паузите
за някои служебни неща.
В понеделник
вечерта, когато приключиха работа, бе завалял много проливен дъжд. Макс бе
забелязал суетнята на Мери и й бе предложил да я откара до дома й. Тя се
възползва от предложението му и двамата отидоха до оранжерията, тя напазарува
куп различни торове, препарати и дори реши да си вземе нови цветя, тъй като
беше с кола и нямаше да й се налага да ги носи до вкъщи сама. Като истински
кавалер Макс й бе помогнал да свалят всичко и го бе качил до вратата на дома й,
но точно когато Мери му бе предложи да влезне за да изпият по един горещ
шоколад, той се отдръпна като уплашено дете, което се чуди дали да приеме
подаръка който му се поднася или не. Това остави и двамата силно замислени, но
тя успя да извоюва обещание от негова страна да се видят, за да си разкажат
един на друг сънищата с подробности.
Онази вечер
бе безсънна и за двамата. Всеки един от тях седеше в дома си, гледаше как дъжда
тихо ромоли и разсъждаваше над случилото се. Мери седя на загасена лампа в хола
си почти до 1 ч. през нощта. В апартамента й бе тихо, не се чуваше и звук.
Пликовете с торове и препарати все още стояха до входната врата където ги бе
оставил Макс, само петуниите които бе взела вече имаха собствени саксии и гордо
красяха терасата й. Мери се чудеше как бе възможно и двамата да са сънували
един и същ сън. Ако Макс не я бе прекъснал и не бе започнал да разказва съня й
щеше да си помисли, че е някакъв трик с който се опитва да я свали, но след
това разсъди, че нито той, нито тя се бяха виждали преди това, но и двамата се
познаваха от сънищата си. Тази първична реакция у тях нямаше как да бъде
преиграна или да бъде използвана като част от някой трик в опит да я спечели.
Тя затвори в един момент очите си и се опита да си представи отново мига на
тяхната среща, онзи първи поглед когато го видя за първи път на живо. Сърцето й
биеше и в момента по същия начин – лудо, дивашки, сякаш див мустанг препускаше
в прерията. Не можеше да повярва, че се случва и продължаваше до последно да си
мисли, че сънува. Срещата им обаче бе факт и мокрият отпечатък по килима до
входната врата от неговата обувка го доказваше напълно, както и пликовете с
препарати, петуниите и визитката му, която тя все още стискаше в ръката си.
Мери не можеше да повярва, че все още бе способна да изпитва подобни емоции.
Уплаши се в първия миг, каза си че няма да се впуска слепешката в ново
приключение, в нова връзка. Каза си, че ще се опита да се държи съвсем
приятелски и нормално, поне докато усетеше неговите чувства и намерения. Това й
решение продължи точно половин час – тридесет минути, в които тя не спираше да
търси начини да се убеди, че не бива да се впуска с ново приключение току-така.
В края на тези минути тя мислеше коренно различно. Сърцето й не спираше да бие
все така лудо, усещаше някаква странна тръпка в тялото си по всички вени и
артерии, по всички муски и крайници. Тъкмо когато реши че е крайно време да си
легне, за да не се успи утре, си каза, че ще се опита да го прелъсти, да го
съблазни, защото усещаше някакво странно влечение към него. Искаше й се да се
почувства обичана и желана отново, да усети вкуса на любовта с цялото си тяло и
душа дори за миг.
Щом се бе
прибра в понеделник вечерта, Макс остана в колата си почти 10 минути след като
я паркира в гаража. Седеше и подушваше с носа си аромата, който все още витаеше
в малката кабина – аромат от парфюма на Мери. Онази вечер не хапна дори залък,
също като Мери бе седнал в хола си на загасено осветление и гледаше как ситните
капчици се стичаха по стъклата на прозорците. Обвиняваше се, че бе разкрил съня
си на напълно непозната жена. Смяташе, че не е постъпил правилно като й бе
казал, че и той е имал същият сън, а най-много се ядосваше, че прие поканата й
да излязат някоя вечер, за да поговорят за сънищата си. Усещаше чувствата,
които караха сърцето му да подскача като малко зайче в гърдите му. Усещаше
тръпките, които полазваха гърба му всеки път щом видеше образа й в мислите си.
Опита се чрез поемане на дълбок дъх и бавното му изпускане през зъби да се
успокои, но не успя. Трябваше да се спре навреме, за да не направи нова грешка
в живота си която да му струва още по-скъпо. Докато си разсъждаваше на ум не
спираше да си повтаря, че има прекрасно уреден живот, има спокойствие, има
свобода, има добра работа, за какво му е да се влюбва точно сега? В предните си
връзки е бил винаги много директен, веднага щом преценеше жената насреща си и
знаеше, че иска да има връзка с нея се впускаше в луда надпревара да я ухажва,
да я кара да се чувства незаменима и на седмото небе.Този път бе твърдо решен
да не повтаря повече тази грешка. Каза си, че от утре ще се държи съвсем
нормално и приятелски с Мери, но въпреки това ще страни от нея и ще избягва
усамотени срещи с нея. Предполагаше, че щом останат сами може да изгуби
контрол, както можеше да се случи ако бе влязъл в апартамента й, затова мислеше
да протака и отлага срещата, която й бе обещал достатъчно дълго време, за да
може да я прецени напълно.
Още на другия
ден, когато се засякоха в асансьора на път за офиса Двамата се поздравиха и
размениха по една две думи. След като всеки от тях се оттегли в стаята си, Мери
започна да се обвинява, че не е била достатъчно предизвикателна в облеклото и
думите си. Макс бе отговарял много уклончиво на нейните въпроси, сякаш не го
интересуваше, сякаш умът му бе някъде другаде. Всяка вечер до петък завършваше
по сходен начин: Тя го канеше да отидат на заведение след работа, а Макс си
придаваше вид, че бърза и си тръгваше оставяйки я сама и изпълнена с недоумение
и нарастващ гняв. Всяка вечер Мери се прибираше и се чудеше какво го възпира,
защо не може да пробие неговата „защита”. Когато чу, че той е отказал поканата
на Ернанда за вечерята у тях тя помръкна още повече. Специално за него си бе
купила много стилна и елегантна бяла пола, която бе решила да комбинира с една от
новите си блузки с дълбоко деколте.
Въпреки
разочарованието, което бе обзело сърцето й, Мери облече дрехите които бе
планирала, постави си много ефирен и нежен парфюм, а към целия този тоалет тя
добави дълги бели чорапи с жартиери, елегантни обувки с висок ток и малка
кокетна дамска чантичка. Таксито вече я чакаше пред вратата на блока в уречения
час – 19:30 и тя се качи с бавна походка на сластна прелъстителка. Твърдо бе
решила петъчната вечер да е хубава за нея, да се повесели във веселата компания
на Ернанда и семейството й, а също така и неколцината приятели които бе
поканила. След минути Ернанда я посрещна на входната си врата с широка усмивка.
Мери я поздрави отново за празника и двете заедно влязоха в обширния двор. В
близост до верандата имаше средно голяма площадка застлана с каменни плочки,
върху които бе подредена като от каталог на някое модно списание голяма маса с
10 стола. Ернанда посочи мястото което бе предвидено за приятелката й, а тя на
свой ред побърза да остави чантичката си и се запъти към градината на Ернанда.
На около 10-ина метра от масата имаше малък зелен кът, наподобяващ оазис с
малък фонтан, много храсти, цветя и две големи палми от двете страни на каменна
пейка. Мери седна на пейката и взе да гали цветята с ръце, докато чакаше
гостите да се съберат, за да се присъедини към тях. Приятелката й посрещаше
прииждащите гости, приемаше подаръците им и ги настаняваше. Часът бе станал
почти 20, когато всички се бяха настанили на масата, само Мери липсваше. Тя все
още седеше на пейката галейки цветята. В мислите й бе само той – Макс! Защо бе
отказал поканата на Ернанда, защо цяла седмица странеше от нея. Да не би да се бе
уплашил, или нещо го притесняваше? Ернанда реши да отиде при приятелката си, за
да я покани да се присъедини към тях на масата.
-
Хайде скъпа, всички се събрахме вече! Няма ли да се
присъединиш към нас? –
попита я загрижено Ернанда, усещайки болката в сърцето на приятелката си.
-
Ей сега, миличка! Идвам след малко. – отговори Марибел, като
гласа й прозвуча така
тихо, че приятелката й напрегна слух, за да я чуе.
-
Какво има, Мери? – попита директно Ернанда и седна на пейката
до нея, поставяйки ръка върху
нейните вкопчили се пръсти едни в други.
-
Скъпа моя, защо? – каза Мери и сълзи рукнаха от очите й като
река. Ернанда положи
главата на приятелката си на рамото си и отново я подкани да й сподели какво я
мъчи – Защо не ме харесва? Защо ме отбягва? Поканих го да излезем, всяка вечер
го причаквах в службата и го молех да излезем на заведение, но той все ми
отказва. Не ме харесва ли, или е уплашен от това, че сме сънували един и същ
сън? Какво го спира, Ернанда? Да не би да не мога да привличам вече мъжките
погледи? Да не би, да не съм достатъчно сексапилна и женствена? Какво е според
теб?
-
Поплачи си мила, ще ти олекне. Но ме чуй добре, дай му време на
човека. Не го защитавам,
но явно той усеща твоите прегради с които си се обградила. Ето затова ти
казвах, че трябваше по-често да излизаш, за да можеш да се отпуснеш отново.
Според мен той усеща страха ти от обвързване и не иска да рискува. Но
определено не те отбягва заради красотата ти или сексапила ти, защото ако бе
дошъл тази вечер и те бе видял как си се облякла нямаше да откъсне поглед от
теб.
-
Наистина ли мислиш така? Наистина ли съм красива?
-
Да, Мери! Красива си. Елегантна, изискано облечена и ако този
мъж не те харесва такава
каквато си, то не е за теб изобщо, но аз си мисля, че той също те обича и то
много, просто явно е предпазлив.
-
Обич? Кой говори за обич? – Мери стана сериозна изведнъж и
започна да бърше сълзите
си от лицето си с ръце.
-
Ще видиш, казвам ти, това е мъжа за теб. Усещам го и знам че
рано или късно ще бъдете заедно и само смей да го пазиш в тайна ако се случи.
-
Ще видим – каза Мери и изхлипа.
-
Хайде, ела да се измиеш и после да сядаме на масата. – Ернанда
звучеше убедително и
спокойно, погали приятелката си по главата и я подкрепи да се изправи.
Двете се отправиха към страничния вход на сградата откъдето
влязоха направо в кухнята. Мери изми лицето си на чешмата, избърса го с
хавлиена кърпа и седна на един стол в близост, за да изчака Ернанда да й донесе
чантата, за да си сложи малко грим в опит да скрие от другите следите от сълзи.
Отдръпна главата си назад и погледна през френския тип врати към верандата, за
да види дали приятелката й идваше, но видя само как Ернанда стоеше до вратата и
говореше с мъжа си, след което той грабна якето си и изчезна на някъде.
-
Ето чантичката ти, мила – каза тя веднага щом влезе при Мери.
-
Къде изпрати Рафа? – попита я Марибел. Именно тя бе измислила
този прякор на Рафаел –
Рафа, но нито той, нито Ернанда имаха нещо против, дори самата Ернанда с
времето бе започнала да му казва така – Какво му каза, че излетя така?
-
Спокойно Мери, изпратих го да купи някои неща които забравих,
не се тормози. Хайде
оправяй се и да почваме купона.
Макс се бе прибрал и вече бе нахранил животинките в обора,
дори бе намерил време да ги пусне да се разходят малко по поляната, докато той
обмисляше постъпката си. Знаеше че не бива да ходи на купона за рождения ден на
Ернанда, но определено отчиташе грешка, че излъга за срещата му с приятел. В
момента смяташе, че по-редно би било да каже, че отива за два дни някъде на
почивка, отколкото да лъже, че ще се вижда с приятел. Макс се спря и се вгледа
в клатушкащите се патоци: „Не биваше да отказвам,
какво толкова можеше да се случи? Щеше да има и други хора там, нямаше да ми се
налага да говоря само с нея, а така нямаше и да разкрия истинските си чувства
пред нея…” разсъждаваше си той на глас. Едно от патетата се спря, погледна
го сякаш той говореше точно на него, изквака одобрително и продължи по пътя си,
следвайки другите. Макс реши да се обади на Родриго. Имаше нужда да поговори с
приятел, да разкрие душата си, а Ро бе единственият, на който той можеше да се
довери. След като му се обади и му спомена набързо какво го тормозеше, Ро само
каза: Чакай ме, идвам до минути” - и разговора бе приключил. Преди две вечери,
когато Ро се бе прибрал от курс и мина да навести приятеля си в новата му
месторабота, двамата говориха на дълго и широко за срещата му с Мери, за съня и
всичко останало, но сега Макс имаше нужда от съвета му, как да постъпи в този
решителен момент от живота си.
-
Ро! – извика Макс като чу
колата на приятеля си която
паркира
пред входната врата. –
влизай направо вътре, аз съм отзад на верандата.
-
Пак ли си играеш с ходещото ”патешко по Пекински”, Макс?
Нищо чудно че си така
унил. Тези квакащи твари могат да те слушат и да ти се умилкват, но не могат да
ти кажат как да постъпиш, нали?
-
Хайде остави патоците ми намира и седни. Ще пиеш ли един сок
или бира? – попита го
Макс
-
Сок, с колата съм и не смея да пия алкохол, та дори и бира. –
отговори на свой ред Ро и
се настани удобно в стола.
-
Ето, заповядай!
-
А сега, приятелю, моля те разкажи ми какво точно те притеснява,
но този път гледай да говориш
бавно, ако обичаш!
-
Много е сложно, Ро! Както ти казах онзи
ден в офиса аз много
харесвам Мери, тя е мила,
любезна, има прекрасно тяло, тя… - Макс пое въздух – тя е всичко онова, което
съм търсил в една жена през живота си.
-
Не виждам проблем до тук. Продължавай, моля те – каза Ро и
отпи от сока.
-
Проблемът съм аз, Ро! Аз или по-скоро моето минало. Знаеш за
какво ти говоря. Ами ако
тя разбере? Ако тя усети? Ако след това ме намрази и отритне от живота си? Не
мога да си позволя още едно разочарование – знаеш много добре какво имам
предвид. Искам да съм с нея, толкова силно я желая, че се плаша. Полагам много
усилия да се държа дистанцирано и хладно, за да не й давам напразни надежди.
-
А защо поне не опиташ да си с нея, без сериозно обвързване?
-
Защото не искам такава връзка. Искам сериозна връзка, сериозни
отношения, но…
-
Какво но? Какъв е проблема? По думите ти онзи ден, съдя че и тя
те харесва, че има
чувства към теб.
-
Да, но ако тя не иска да има такава връзка?
-
И какво от това? Ще си прекарате едно хубаво време заедно, ще
запазите прекрасни
спомени и пито-платено.
-
Не! Още преди години ти казах, че никога повече няма да съм
такъв и няма да позволя
да се случи подобно нещо. Не мога да рискувам повече.
-
Виж, Макс! Извинявай, но определено не знаеш какво искаш!
Първо ми казваш: „искам
сериозна връзка”, след това обаче „страх ме е от връзки”, а в последствие ми
заявяваш: „Няма да си позволя да имам повече мимолетни връзки”. – Ро звучеше
леко сърдито и сякаш се опитваше да накара приятеля си да проумее нещо.
-
Прав си, разбира се. Противореча си, но просто ми е адски трудно
да се изразя. Знаеш за
нея, нали? Разказвах ти как всичко започна без уговорки, без планове за
бъдещето. Бяхме си обещали да сме само приятели, а в последствие какво се
случи? Нали ти разказах, как първо аз се влюбих в нея, а в последствие тя в мен
и когато се стигна до… - Макс спря. Изправи се и започна да се разхожда нервно
– Виж, Ро! Кажи ми, ако ти бе на мое място, как щеше да постъпиш?
-
Ами, най-напред, щях да седна, защото ми се завива свят само
като те гледам, а в
последствие щях да се замисля за бъдещето си. Ти не обичаш да планираш толкова
напред но мисля че дойде време да си направиш план за бъдещето, за да можеш да
видиш бъдещето си и дали то включва тази Мери или не? След това щях да се
облека, да си сложа хубав парфюм и да отида на купона с голям букет за
извинение. Иди там, повесели се сред хора. Запознай се с нови личности, създай
нови приятели. След това ако и тя изпитва това, което ти изпитваш в
момента, на твое място щях да си изкарам една прекрасна нощ на любов и нежност.
На сутринта? На сутринта щях да й поднеса кафе и закуска – това го научих от
теб, ти си непоправим романтик, а след това щях да се опитам да го давам
по-спокойно. Проблемът ти е, че щом харесаш някоя, ти се втурваш слепешката и
не мислиш, само и само да й се харесаш и да я спечелиш, а след това си вече
уморен когато жената започне да те иска повече. За това ако бях на твое място
щях да го давам бавно, спокойно, да се виждам с нея на кафе, да излизам с нея,
да разговарям за какво ли не с нея, за да я преценя що за човек е. И след
време… е натам и сам знаеш!
-
Благодаря ти, Ро! Думите ти са като шамар в лицето ми! Шамар
от който отчаяно имам
нужда в момента. – каза Макс, но тъкмо
се канеше да продължи когато телефона на Родриго иззвъня и той изчака докато
разговора му приключи.
-
Ало? Да, аз съм! О, Рафаел! Здравей! Как си приятел? – каза Ро в
отговор на телефонното
позвъняване. – Да! Добре! Разбира се, че знам къде е това. Можеш ли да изчакаш
10 минути? Добре, Рафаел, няма никакъв проблем, ще съм там до 10, максимум 15
минути.
-
Какво има, Ро? – попита загрижено Макс.
-
Беше един приятел от гимназията,
Рафаел. Закъсал е нещо с
колата и ще ида да му
помогна.
-
Добре! Много ти благодаря за съвета, който ми даде, за куража
който ми вдъхна.
Определено си мисля, че имаш право.
-
Стига си мислил. Сега ме чуй още по-добре - прибери тия пернати
диванета, влез и направи
една страхотна паеля, а може и няколко пържоли да метнеш на скарата. Изстуди
две-три бири… Абе, я да не са бири, така като се замисля и вино би свършило
работа. След това докато направиш всичко
това аз ще съм се върнал и ще гледаме мачовете от шампионската лига.
Става ли?
-
Става! – Каза Макс. Като че ли имаше нужда точно от това –
някой да му даде задача,
нещо което да върши, за да не мисли постоянно за нея. Именно за това той се
усмихна и след като изпрати приятеля си се захвана с подготовката на вечеря.
Часът бе 20:00 и смяташе, че за около 30 – 40 минути ще съумее да подготви
всичко. Подреждаше готовите блюда на малката маса в хола пред големия
телевизор.
В това време в къщата на Ернанда купона започваше да се
развихря. Всички разговаряха весело около трапезата, само Рафаел отсъстваше все
още. Мери бе седнала точно до Ернанда и близначките. Не говореше много но поне
правеше опити да се усмихва и от време на време ставаше да помага на Ернанда с
поднасянето на вечерята. Към 20:45 се появи и Рафаел с един плик. Прошепна нещо
на съпругата си и двамата се изправих и отидоха във всекидневната. Докато Мери
се занимаваше с близначките и ги разпитваше за последните бели, които са
сътворили, с периферното си зрение забеляза ръкомаханията на приятелката си,
която усилено обясняваше нещо на мъжа си и сякаш му се караше. Тя реши да отиде
и да разбере какъв е проблема и след като остави една сгъната салфетка във
формата на лебед на близначките, които се опитваха да направят същата фигура,
отиде при тях.
-
Ернанда? Всичко наред ли е? – попита загрижено тя
-
Да! Всичко е наред.
-
Ще те оставя ти да й го кажеш скъпа! – каза Рафаел и се запъти
към масата с гостите.
-
Какво ще ми казваш? – попита със сериозен глас Мери.
-
Виж, скъпа! Сърцето ми се къса като те гледам такава и за това си
позволих една волност. В
отплата за прекрасния подарък – каза Ернанда, посочвайки блузата си – аз реших
да ти подаря също нещо тази вечер.
-
Какво? Какъв подарък?
-
Сега се успокой. Позволих си да намеря адреса на Макс. Изпратих
Рафаел да доведе Родриго,
те са били съученици, а Родриго е първи приятел на Макс. В момента той те чака
отвън с колата си, за да те закара при Макс. Макс не знае нищо. Той очаква
Родриго да отиде при него, за да гледат мач, да пият и вечерят, но вместо него
ще отидеш ти.
-
Ти полудя ли? Как си ме представяш да направя такова нещо?
Аз…
-
Млъкни! – изкрещя Ернанда, при което Мери се стъписа и
замлъкна – Отиваш да си
вземеш чантата, ще се извиниш, че ти е станало лошо и ще излезеш. Родриго ще те
закара до вратата на Макс. От тук на сетне си ти на ход. Този мъж, този
тайнствен Макс е твоят принц, скъпа. Вярвам го и знам че ви очакват невероятни
мигове заедно.
-
Но… но… ще пропусна рождения ти ден, празненството…
-
Ако всичко мине добре утре вечер ще се съберем отново. Хайде
тръгвай, а аз да помогна
на Рафаел с шатрата, че май този дъжд не бе планиран, но поне ще ти върви по вода.
-
Благодаря ти скъпа! Извинявай! Прости ми, че ти съсипах
празника със сълзите си.
– каза Мери, прегръщайки силно приятелката си, след което почти тичешком взе
чантата си, извини се на останалите и влезе в колата при Родриго.
Макс вече почваше да нервничи седнал на дивана в хола пред
все още леко топлата вечеря. Преди миг той се бе опитал да му позвъни на
мобилния, но Ро отказа обаждането. Той си мислеше, че приятелят му е някъде наблизо
и не бе далеч от истината, защото Ро тъкмо влизаше по калдъръмената отбивка от
централния път. Спря колата на около метър от портата която водеше към къщата
на Макс. Дъждът се сипеше като из ведро, а вече се чуваха и първите
гръмотевици. Марибел благодари на Ро и излезе от колата запътвайки се направо
към къщата с бърза крачка. Въпреки че ходеше колкото се може бързо с обувките
си, чийто токчета се забиваха в подгизналия чакъл, на 5-ия метър косата й вече
бе мокра, а дрехите й се бяха прилепили към тялото й. Тя пристъпи плахо към
вратата, натисна малкия звънец и след като се чу почти камбаненото позвъняване
отстъпи крачка назад поемайки дълбоко въздух за кураж.
-
Влизай Ро! Знаеш, че е отключено! Не се прави на интересен! –
-
Изкрещя Макс от всекидневната. След миг се чу ново
позвъняване. – Родриго,
проклетнико. Не стига че ме караш да чакам, а сега и ми се правиш на интересен
– крещеше Макс докато ходеше с бърза крачка към вратата. Натисна дръжката и
тъкмо отваряше вратата, когато каза – Виждаш ли отключено…. – той застина като
видя Мери да стои мокра до кости пред вратата му – е! – довърши си изречението
той.
-
Здравей! – промълви тя с поглед пълен със сълзи, трепкащи мигли
и ръце, които разтриваха
премръзналите й рамене – Може ли да вляза?
-
Разбира се. Заповядай! – каза той като затвори вратата след нея и
поставяйки ръка на кръста
й я поведе към всекидневната. – Аз чаках един приятел, но…
-
Родриго няма да дойде, Макс. Това е част от един пъклен план,
сътворен от Ернанда и
твоят приятел е главен участник в него – промълви Мери, пристъпвайки бавно в
обширната всекидневна.
-
Какво? Нищо не разбирам?
-
Ще ти обясня, но преди това има ли къде да се подсуша и оправя?
– попита Марибел, като
гласът й вече звучеше с една идея по-спокойно!
-
Да, разбира се! Ела, ще те заведа в моята баня, тя е на горния
етаж
– започна да говори Макс нервно
и прибързано. След миг той вече поставяше един свой анцуг и тениска на леглото
си, докато тя вземаше душ. Слезе бързо в хола си на долния етаж, запали
камината, загаси осветлението и постави две свещи на масата в хола. Насипа вино
в чашите и тъкмо палеше свещите когато чу гласа на Мери.
-
Тези дрехи ли да облека, Макс? – попита тя от горния етаж.
-
Да, стига да ти станат. Това е мой екип, но съм го носил само
веднъж, защото ми отесня.
– каза Макс и се запъти към стълбите, водещи нагоре.
-
Мисля, че ми се хвана криво ляво – каза тя, докато отваряше
вратата, а пред нея я
чакаше силната, висока фигура на Макс. Той сложи ръка на кръста й, погледна я и
видя как тениската която й бе дал стигаше почти до горната част на бедрата й, а
долнището на анцуга бе с подвити крачоли. – Синьото добре ти стои – каза той и
я поведе по стълбите надолу.
-
Смяташ ли наистина? Никога не съм носила синьо? – каза ведро и
усмихнато Мери.
-
Да, смятам!
-
Виж, Макс, искам да пого… - спря мисълта си Мери в мига, в
който пред очите й се
разкри картината на запалените свещи, поставени до двете чаши пълни с червено
вино, запалената камина и тихата музика която огласяше стаята – Господи,
наистина си много бърз – успя да промълви тя.
-
Нека седнем да вечеряме, а после ще говорим, става ли? – каза
Макс.
Гласът му прозвуча силно и отчетливо, вдъхвайки й кураж и
карайки я да се почувства по-спокойна. Мери се настани удобно, подвивайки крак
на мекия диван. Макс седна близо до нея и надигна чаша със следните думи за
тост: „За съня, който ни запозна и за
приятелите ни, които ни срещнаха тази вечер!” – двамата отпиха от чашите
си. Мери не вярваше нито на очите, нито на ушите си. Макс, който виждаше в този
момент не бе същият, който цяла седмица я бе отбягвал. Сега виждаше един
грижовен, мил, добросърдечен мъж, чийто очи блестяха на фона на светлината от
свещите. Мъжът тази вечер, въпреки че бе облечен със стари протрити дънки и
бяла тениска, изглеждаше като истински джентълмен. Мери почувства внезапен
прилив на сила, а това се дължеше не само на поведението му, но и от вкусното
меню, което бе поднесъл. На масичката имаше чиния със салата Цезар, която той
бе успял да приготви докато тя вземаше душ, в чиниите пред всеки бе сложена
една пържола и паеля. Имаше и малка купичка с ядки, а виното бе с невероятни
качества и още от първата глътка успя да замае главата й. Мери обмисляше откъде
да започне разговора с Макс, как да поведе диалога в посоката, която желаеше.
За пръв път откакто се помнеше й бе трудно да подхване разговор в желана от нея
посока. Първо го попита за това дали живее тук сам и след като получи като
отговор кратко ДА, попита какво мисли за дъжда, който така ненадейно се изсипа
и почти бе на път да развали тържеството на Ернанда. Най-накрая след поредната
глътка вино тя събра кураж и смелост и поведе разговора в желаната посока:
-
Би ли ми разказал по-подробно за съня си, моля те?
-
Разбира се, но според мен той е почти същия като този, който ти
си сънувала.
-
Не съвсем, защото аз го сънувах от моята гледна точка, а ти от
своята – настоя Мери.
-
Добре! Значи сънувах как тичам гонен от някакъв тип. Имаше
суичър и дънки, а лицето
му бе с белези, сякаш е бил нахапан от кучета. Ти стоеше на другия бряг на
реката, облечена в сините дънки, с които бе във вторник и с бяла блуза. Махаше
усилено с ръце и крещеше името ми. Аз се спрях за миг, обърнах се, но се
подхлъзнах и полетях на долу. В този момент винаги се събуждах. Сънувах съня
първоначално преди няколко месеца в две поредни нощи, по едно и също време на
нощта, знам защото се будех целия облян в пот и гледах, че часът сочи 1:30. Но
онзи ден ми се присъни нов сън, в който пак участваше ти. За съжаление от него
помня само твоя образ и как протягам ръка към теб в опита си да те достигна, но
ми се изплъзваш. Тогава се събудих от собствения си вик. Крещях името ти –
Мери, Мери, Мери…
-
Това е невероятно! Аз сънувах също как тичаш гонен от някакъв
тип. Но не можех да видя
лицето му в съня си. Ти тичаше, аз се опитвах да премина от другия бряг, но
след като не успях реших да извикам името ти – Макс, Макс, Макс… Ти бе облечен
с дънки, черна или бяла риза, не помня точно, но това което ме впечатляваше
всеки път като те сънувах бе как косата ти се развява от тичането ти, а
набитата ти мъжествена фигура изглеждаше внушително. Доста често съм те
сънувала, мисля си че и аз като теб поне 3, ако не и повече пъти съм те
сънувала. Всеки път те обвинявах, че си ми откраднал съня, защото после не
можех да заспя отново, не можех и да се успокоя. Сърцето ми биеше ли биеше
учестено. Добре че те срещнах във вторник, защото в противен случай щях да
отида на гледачка заради този сън. Мислех си, че полудявам или че е някакъв
знак.
-
Може би наистина е знак, не съм сигурен. В едно нещо обаче съм
почти убеден, този сън ни
запозна и е редно да сме му благодарни за това, не мислиш ли?
-
Да прав си. Да пием за съня! – каза Мери и надигна чаша в знак на
тост.
-
За съня – повтори Макс и поднесе своята към нейната чаша.
Чу се звук от
докосването на кристалните чаши, а жълтеникавата светлина, която падаше от
свещите за миг се обагри в алено червено. Докато отпиваха и двамата се гледаха
право в очите. Сърцата им биеха лудешки, знаеха какво трябва да направят, но
сякаш и двамата се страхуваха да сторят първата крачка. Мери приведе леко
глава, но в миг се спря, защото не искаше да изглежда прекалено настоятелна.
Макс също се опита да доближи главата си до нейната, но и той не успя да скъси
много дистанцията, обаче успя да плъзне ръката си по облегалката на дивана
докато тя достигна накрая рамото й, подаващо се под тениската. Сякаш мравки
полазиха по гърба й в мига, в който усети нежното докосване на пръстите. Тя
примижа с очи и отпусна лявата си ръка докосвайки неговата едва, едва. Един
кичур от косата й падна закривайки част от лицето й, но Макс леко и много бавно
с върха на показалеца си го отмести, разкривайки красивите й очи. Те трепкаха
като крилата на врабче, бяха пълни със сълзи, които им придаваха искрящ блясък.
Бузите й, не особено големи, бяха придобили румено червен цвят, а устните й, по
които вече нямаше червило все още притежаваха онзи леко розов, с малки червени
краски цвят, изглеждаха сочни и жадни за целувки, помръдващи леко и несигурно.
Малкото й носле придаваше завършен вид на нежното й лице. Макс се осмели и
прокара пръстите на дясната си ръка нагоре по нейната ръка. Докосваше я само с
върха на своите пръсти, при това едва, едва, сякаш го удряше ток при всеки
допир. Мери потръпна от това усещане, а когато той премина съвсем леко по шията
й, на нея и идваше да му се хвърли на врата още в този миг. Показалецът му с
лекота и влудяваща нежност, премина по челото й, а след това по носа и бузите
й, за да завърши върху устните.
В този миг, в стаята се разнесе нежната мелодия от
песента на Roxette – Christmas for the broken hearted. Като че ли Макс бе чакал именно този момент, защото
съвсем бързо се изправи на крака, застана пред Мери и подаде дясната си длан в
реверанс като покана за танц. Тя пое ръката му, изправи се и двамата
затанцуваха в полумрака на стаята. Ръцете й бяха сложени на врата му, като
бавно го галеха ту по косата, ту по кожата на лицето. Неговите пък, обхванали
тънката й талия съвсем леко и едва доловимо дори за самата нея пълзяха към
гърба й. Щом пръстите на ръцете му се докоснаха, той ги спусна бавно надолу.
Телата им бяха плътно прилепени едно до друго, като под тениската, с която тя
бе облечена Макс усещаше набъбналите зърна на гърдите й. Марибел отпусна
главата си на гърдите му покорена от нежните, масажиращи движения на ръцете му.
Коленете им се допираха при всяка стъпка която правеха, а от време на време той
плъзгаше крака си между нейните, така че да усети бедрата й. В тези мигове тя присвиваше бедра
и за секунда стягаше неговия крак между своите, като му отправяше
предизвикателен поглед. Макс издигна бавно дясната си ръка и прокара пръсти
през буйната й коса. Обхвана с дланта си тила й и бавно се наведе към нея. Мери
потръпна. Усещаше как краката й отмаляват и вече не я държат, а сърцето й биеше
така силно, че ударите му отекваха в ушите й. Затвори очите си и се повдигна на
пръсти. Топлият му дъх бавно се доближава към лицето й. В този миг тя отвори
очи и го погледна. Устните им се сляха. Първоначалният им допир предизвика
такова усещане във всеки един от тях, че те мигом ги отлепиха сякаш поразени от
гръм, но след това се прилепиха така силно и страстно, че създаваха илюзията за
залепени едни за други. Мери вече не усещаше мускулите на краката си, а ръцете
й не я слушаха изобщо, а нахално обхождаха лицето на Макс. В мига, в който си
помисли, че ще падне той я сграбчи поставяйки едната си ръка на гърба й, а
другата на свивката под коленете й. Мощните му ръце я повдигнаха като перце. Тя
затвори очи и усети сякаш се носи на бяло пухкаво облаче. С плавни стъпки той я
понесе по стълбите, като през цялото време почти не отделяше устни от нейните.
Използва краката й, за да натисне с тях дръжката на вратата и я внесе в стаята
си. Постави я на мекото легло и чак тогава тя отвори очи и го погледна. Той
стоеше като рицар от приказката с пепеляшка, чакащ да целуне спящата красавица.
Протегна ръка и докосвайки коляното му го подкани да легне при нея. Макс на
бързо съблече тениската си и легна доближавайки плътно тялото си до нейното.
Целувките им сякаш продължиха от там докъдето бяха спрели преди миг. Ръцете на
Мери пълзяха по гърдите му, забивайки нокти в кожата, драскайки гърба му. А
бедрата й мърдаха едва, едва, потривайки се в неговите. Той придържаше гърба й
с едната си ръка, поставена под тениската й, а с другата ловко и внимателно й
помогна да се отърве от нея, за да се разкрие пред очите му гледката на добре
оформените й гърди с набъбнали зърна. Приведе глава и започна да я целува по
шията. С първата си целувка усети леко изпънатите й жили, а с втората и
третата, които бяха отправени малко по-надолу към раменете й почувства как
цялото й тяло сякаш се тресе от екстаз. Допря устни до върха на зърната й,
погали ги леко с езиче, сякаш близваше от сладолед и ги целуна. Идваше й да
подивее от страст. От разтворените й устни се чуваха все по-дълбоки стонове, а
щом усети как ръцете му леко смъкнаха долнището на анцуга, оставяйки я съвсем
гола тя направо изкрещя и го побутна назад с ръцете си. Той легна до нея и
прокара пръсти по косата й, докато тя бавно бе започнала да го целува по
гърдите, а с ръце ловко се опитваше да разкопчае дънките му. След като усети
как и последното копче излезе от дупката, в която бе, тя мушна пръстите си под боксерките
му и с бавни придърпвания и нестихващи целувки го събу. С едно движение скочи и
легна плътно върху него, започвайки настоятелно да го целува. Усещаше как
страстта му нараства и се навдига между меките й бедра. Приплъзна се леко
назад, но точно когато усети досега му се повдигна и продължи още по-страстно
да го целува. Макс сложи ръце върху дупето й, повдигна я съвсем леко, колкото
да се намести и след миг и двамата усетиха изгарящата страст която ги поведе в
един лудешки танц. Телата им се движеха ритмично, отначало бавно, но в
последствие все по-бързо, и по-бързо. Мери бе седнала върху него със забити
нокти в гърдите му, а той обхванал с ръце кръста й налагаше бавно темпо.
Устните му не пропускаха възможност да засмучат или целунат гърдите й, една по
една. По едно време той я повдигна с лекота поставяйки я легнала по гръб.
Наведе глава над нейната и започна да докосва устните й с върха на езика си.
При всяко докосване тя извиваше гръб като дива котка, докато в един миг не
издържа и плътно залепи устните си до неговите и докато езиците им лудуваха и
се опознаваха, тя постави ръце в долната част на кръста му и бавно го подкани.
Обляха ги топли вълни които се виеха като ураган в тъмната стая. Не отлепяха
устни един от друг, а ритъмът в който телата им се движеха ставаше все по-див и
влудяващ, също като бурята навън. В един миг стаята се освети от падаща мълния,
а след миг се чу и разтърсващ гръм, който отекна в стаята
пригласян от екстазния крясък и на двамата. Телата им лежаха едно до друго,
пулсиращи, треперещи, потни и жадни за още любовни ласки. Мери погледна Макс в
очите, сложи за минута-две главата си на гърдите му и след като чу с ухо
отчетливите и чести тонове от ударите на сърцето му, започна много бавно да го
целува. Успя да обходи цялото му тяло с целувките си. Започна от устните му,
целуна го по клепачите на очите, след това по шията, по гърдите му, по корема и
след това отдели много време и нежни ласки за пулсиращата му мъжественост. Макс
също я дари с особено старателно и нежно внимание. Целувките му сякаш изгаряха
местата по кожата й, където попадаха, а допира на ръцете му я караше да крещи.
Тъкмо бе започнала да се усмихва и лекичко да се смее заради особеното внимание
което той отдели на гърдите й, а най-вече заради лекия гъдел, който изпита като
я целуваше по тях и по корема когато тя изохка от абсолютно неподозирана и
особено силно влудяваща страст причинена от нахалният му, топъл и влажен език,
който я облада. Притисна с бедра главата му, а той не спираше с влудяващите си
ласки, освен това ръцете му бяха като подивели, галеха ту гърдите й, ту пък
повдигнаха тялото й сграбчили я здраво за дупето. Запленени от страстта, носени
на белият пухкав облак на любовта, с треперещи от екстаз тела и любовни викове
по-силни от гръмотевиците навън, те не спираха да се раздават докрай. Изпитваха
неописуемо влечение един към друг, към опознаването на тялото на другия. Бяха
пълни с енергия, която оползотворяваха по най-добрия начин, правейки безумно
страстна любов. Прекъснаха за миг играта си по молба на Мери, която искаше да
вземе душ, за да се ободри, но Макс влезе след нея в банята, загасвайки
осветлението и носещ свещ в ръката си. След няколко минути на страстни целувки
двамата се озоваха в пълната с топла вода вана, която обви изгарящите им от
страст тела. Тихото помещение се оказа добре озвучавано почти цял час от
стоновете им и разплискването на водата. Отново понесена на ръцете му, Мери бе
обвила ръце около врата му, а устните й не му позволяваха да си поеме въздух за
повече от миг. Точно когато си мислеше, че отново ще усети мекият допир на
леглото тя се оказа приятно изненадана, разбирайки че се намират на лоджията
му. Той легна върху бял пластмасов шезлонг, а тя се настани удобно върху него,
сгушвайки се и вкопчвайки се силно в тялото му. Дъждът галеше с капките си
любещите се страстно тела. Планината връщаше ехото от виковете на екстаз, които
успяваха да се процедят от устните й когато те не бяха окупирани в целувките
му. Палмите и другите дървета в двора на Макс, всички пернати любимци в обора,
както и цялата природа наоколо им се възхищаваха на страстната любов, с която
те продължаваха безспир да се даряват. Мери се държеше с ръце за парапета на
лоджията, а Макс бе обвил ръце около гърдите и корема й. Охканията и пъшканията
им се превърнаха в силно изкрещяно и от двамата „АААААААААХ”, а природата сякаш
засне този кадър за вечността с мощна светкавица и силен гръм. Легнали в меките
постели, те не искаха да спрат с ласките си и безспирно се закачаха като ту се
докосваха лекичко с пръсти и след това се разсмиваха, ту пък с пръстите на
краката си бавно започваха да се гъделичкат. Любовната им игра продължи до
ранни зори, когато накрая капнали от умора заспаха сгушени един в друг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар