Имението на страстта - Глава петнайста

Глава 15

         Дните за двамата влюбени летяха неусетно и въпреки забързаното ежедневие, което ги бе обзело, те намираха време да си подарят незабравимо страстни нощи и мигове. Мери направи една невероятна вечеря на свещи за Макс вечерта преди сватбата им. Тя бе сготвила любимата му паеля, няколко пържоли със специален сос чиято рецепта упорито отказваше да издаде на любопитния и запленен от вкуса й, Макс. След като почти два часа стягаха багажа си, Мери го помоли да отиде до магазина за червено вино, а през това време тя подготви масата в кухнята, подреди всички блюда, пусна тиха музика и седна облечена в дълга бяла пола и блуза. Когато той влезе и видя подредената маса, ослепителната Мери, чийто очи гледаха страстно и искряха на фона на светлината от запалените свещи, Макс остана безмълвен. Бавно пристъпи към нея, целуна я все така страстно, благодари й за страхотната изненада и се настани на трапезата. Сърцата им биеха лудо в онзи момент задвижвани от предстоящото събитие, от пътуването утре сутринта до хотела в Палма де Майорка, от изненадата която все още криеха от приятелите си, както и от притеснението дали всичко ще мине както бе планувано. Марибел бе успяла да скрие добре булчинската си рокля от Макс, който упорито настояваше да я види. Той вече бе по-спокоен за сватбата усещайки подкрепата на Марибел и нейната силна любов към него. Не спираше да си повтаря, че всичко ще бъде наред и онази ужасна личност която бе стреляла по него няма да успее да помрачи хубавият миг в живота му.

         В стаята се разнасяше тихите тонове от музиката на Роксет, а въздухът бе пропит от аромата на паелята, като можеше да се долови и леко лютивия вкус, който готвачката Марибел й бе придала. На масата светеха две запалени свещи, оставящи сенките на двамата прегърнати младоженци на стената. Мери се бе разположила кокетно в скута на Макс, който поднесе чашата с червено вино към нея. Бялата й нежна ръка я пое с грациозен жест, съперничещ на дори най-изисканата светска особа. Устните й се приготвиха да вкусят от алената течност, веднага щом очите й забелязах как Макс пое своята чаша и леко я навдигна за тост: „За НАС! За нашето съвместно бъдеще, за теб моя палавнице, която тъй дълго търсех, но най-сетне открих! За нашето дете, което ще израсне между двама силно обичащи се родители! За всички хубави мигове, които ни предстоят! Обичам те, Мери! Обичам те с цялата си душа, сърце и най-малка частичка от съществото си!”  изрече той и след като долепи устни до нейните я целуна тъй страстно, че тя изпъна краката си право напред, преметна ръце около врата му внимавайки да не разлее чашата си с вино и се разтопи в обятията му. „Да пием и за теб, Макс! За това, че се появи в живота ми точно когато най-много имах нужда, за това че ме прие с всичките ми тайни, за това че ме обичаш така силно както аз обичам теб. Да пием и за доброто ти сърце, което обещавам да пазя и браня, тъй както ти пазиш моето, тъй както двамата ще пазим и браним детето ни. Обичам те и нека щастието е винаги наш верен спътник занапред” изрече тя. Глътката вино която пое всеки от тях, макар и малка се оказа достатъчна, за да ги подкани да оставят чашите на масата и да се отдадат на любовни игри. Силата на чувствата им и тази на любовта им един към друг бе така голяма, че нито за миг те не помислиха да спрат и да си легнат, за да са бодри за утрешния ден. Отдадоха се изцяло на емоцията която ги носеше на белите си пухкави крила, тъй както Макс я пренесе на ръцете си до спалнята. Устните му не спираха да я обсипват с многобройни целувки, а ръцете му палаво сваляха всяка дреха една по една. Мери лежеше отпусната по груб, но не и безучастна в тази луда игра, а нежно милваше тялото и главата му, целуваше всяка част от него която се доближеше близо до устните й. Във вихъра на страстта им се разнесоха дивите стонове на екстаз от устните и на двамата, а телата им продължиха да пулсират потни и уморени още дълги минути след това.

         Утрото бе оповестено с иззвъняването на часовника върху раклата зад главите им. Макс го спря с отмерен удар на дясната си ръка и бавно се изправи, стремейки се да не събуди Мери. Обу набързо един анцуг и започна да почиства в кухнята, като не пропусна да направи няколко сандвича с риба тон за закуска. Погледна часовника на ръката си и видя, че той сочи 6:30 часа. В 8:30 трябваше да са на летището, затова той се отправи с поднос към спалнята където го очакваше вече будната и протягаща се като дива котка Мери.

-         Добро утро скъпи! – поздрави го с нежния си сънен гласец тя – какво си ми приготвил за закуска днес, обич моя?

-         Добро утро, любима – каза той след като я целуна и постави подноса пред нея, разпъвайки сгънатите му дървени крака – днес за закуска има сандвичи с риба тон, сок от портокал и ароматно кафе.

-         А за десерт?

-         За десерт ще имаш мен в банята докато вземаме душ, но трябва да побързаме защото в 8 часа най-късно тръгваме за Барселона, сънливке моя.

-         Мисля, че ще успеем! Хайде лягай до мен да закусим, че си искам десерта – глезено и с лека усмивка, разкриваща подредените й като мъниста бели зъби, каза тя.

Макс се излегна до нея като внимаваше да не бутне подноса. Постави възглавницата си напряко, така че да подпре гърба си, след което стори същото и за Мери. Всеки от тях първо отпи от кафето, което Мери успя да насипе в чашите докато той се настаняваше до нея на леглото, след което поеха по един сандвич. Тя лекичко повдигна горната филия, за да види съдържанието му: лист от салата, месо от консерва риба тон, резенче домат, кетчуп, майонеза и кашкавал. Отхапа лакомо и след като одобри и вкуса поздрави готвача си за положения труд дарявайки го целувка по бузата. Макс шеговито се намръщи и поднесе устни към нейните, но Мери отново го целуна само по бузата. Тогава той остави внимателно сандвича си на подноса, изправи се и стана от леглото. Тя го проследи с недоумяващ поглед как той бавно се придвижи до краката й. Приведе тялото си напред и започна съвсем леко да я целува по ходилата, а с ръце бавно галеше краката й. Мери постави подноса на земята, видяла че е безпомощна пред неговите ласки и се опита да го придърпа по-нагоре към себе си, но успя да доближи главата му само до корема си. Устните му едва се докосваха до меката изпъната кожа около пъпа й, а ръцете му бавно милваха зърната на гърдите й. Тя впи нокти в гърба и гърдите му, опитвайки се да го доближи още повече до себе си за да го целуне, но след като видя че не успява и той упорито и настоятелно продължаваше да я обсипва с многобройни ласки, целувки и нежност по коремчето, тя просто разпери ръце встрани и започна да се наслаждава на усещането. Ето, че точно когато тя бе започнала да изпитва още по-голяма наслада той се изправи и я понесе на ръце към банята. Смаяна от неочакваното продължение на любовната му игра Мери гледаше как бавно се приближаваха към отворената врата на банята където все още течеше водата във ваната. Макс внимателно я постави да легне сред многобройните мехурчета, които обвиха тялото й, след което започна бавно да я целува по устните докато внимателно влезе и той при нея. С внимателни движения на ръцете си той насапуниса цялото й тяло, след което подпря гърба си в противоположния край на ваната под натиска на нетърпеливата за ласките му ръка на Мери. Тя се изправи стъпила на дъното на ваната, а ръцете на Макс сграбчиха краката й в стремежа си да й придадат допълнителна опора. Пред очите му се извисяваше стройната й фигура. Разпиляната по раменете й коса, нежно пърхащите кафяви очи, все по-големите й гърди, малкото добро закръглено коремче, стройните й бедра тръгващи от мекото и пухкаво дупенце – прекрасната фигура на женственото й тяло така омагьоса погледа и съзнанието на Макс, че той не усети кога тя бе започнала да го целува настървено по гърдите и бавно да се сгушва в обятията му. Някъде между многобройните целувки на устните й, тя успя да промълви: „Скъпи, ако продължим така определено ще закъснеем, нека запазим продължението за довечера любов моя, моля те!”  очите й искряха, а сърцето й биеше така лудо сякаш с пълно гърло крещеше „ИСКАМ ТЕ, СЕГА!”. „Добре, мила моя! Имаш право, но си искам целувките” отвърна й той и започна настървено да я целува, сграбчвайки с ръце пухкавото й дупенце. Езиците им дивно лудуваха и се дуелираха помежду си, а ръцете им нежно разпалваха все повече страстта им. „Не мога! Искам те сега!” изкрещя почти тя и бавно се настани върху него. С бавни темпове започна да се движи нагоре надолу, а с ръце галеше краката, кръста и гърдите му. Той смучеше като дете от гърдите й, а с ръцете си рисуваше сферични кръгове по гърба й. Бедрата й силно го бяха приклещили във ваната и не му позволяваха да мърда, давайки й пълна свобода на действие и контрол над него. Тя налагаше все по-бързо и по-диво темпо, все по-силните й стонове отекваха в малкото помещение, а той покорно се подчиняваше на всяко нейно желание.

След почти половин часова игра в банята двамата побързаха да закусят докато оправяха спалнята и се обличаха. Макс бързо свали куфарите в колата и се качи да помогне на Мери в оправянето на апартамента. Точно в 8 часа двамата потеглиха към летището на Барселона. Навън времето бе прохладно, леко облачно, но все още не валеше дъжд. Пътят им мина неусетно в планове как по-умело да прикрият предстоящото събитие от приятелите си, но това което и двамата не знаеха бе, че всички останали се бяха наговорили да ги чакат малко по-рано на летището, за да не видят поставянето на подаръците в багажното. Огромните пакети увити в подаръчна хартия с поставена панделка отгоре бяха грижливо подредени от персонала на самолета в багажното отделение и завити с брезент. Всички чакаха с нетърпение двамата потайни влюбени разположени удобно в креслата на самолета. Щом колата на Макс паркира и персонала излезе, за да ги посрещне и настани, Родриго се изправи и застана до вратата на самолета с думите:

-         Да, беше с пикапа, да ти прости човек за закъснението, ама с това БМВ да ми закъсняваш с цели 10 минути не си е работа.

-         Не са 10, а 5 минути и не сме закъснели, а просто шофирах по-внимателно – заоправдава се Макс – знаеш, че Мери е бременна и трябва да съм внимателен.

-         Хайде, не ме намесвай в оправданията си Макс, моля те – каза усмихнато тя – по-добре си признай, че закъсняхме заради твоите сандвичи.

-         Какви сандвичи – запита Родриго с недоумение – та тук ни чака закуска. Повечето вече се възползвахме, хайде качвайте се и да отиваме на приказния остров.

-         Хайде, нетърпеливец – изрече Макс и двамата с Мери влязоха в самолета.

Всички ги поздравиха радушно и след като се настаниха по местата си самолетът бавно потегли и се подготви за излитане. Дон Мигел и Доня Палома, които седяха вдясно от Макс се разговориха с него за бъдещата сватба опитвайки се да разберат дали двамата бяха планували нещо тези дни, но това което получиха като отговор от него бе радушното „Ще видим”. След това Родриго на свой ред също се опита да разбере нещо по същия повод, но след като видя как усилията му остават напразни, а двамата влюбени се държаха точно както и преди, не показвайки и с най-малък жест евентуални бъдещи намерения, се облегна удобно в креслото и се загледа в далечината. Ернанда говореше с Мери за случилото се в службата през изминалите дни, както и за това как се справяше Кармен с нейните задачи. Кармен бе поставена на позицията на Марибел докато тя е в отпуска, а след това щеше да я замества и по време на майчинството й, но Мери от време на време ходеше до службата, за да й покаже някои тънкости, пък и да се види с приятелките и колежките си. Единственият мълчалив в самолета се оказа Жан, който обаче зорко следеше поведението на Макс и Мери, а на лицето му грееше ехидна усмивка. След приземяването той изчака всички да слязат като задържа Родриго за ръка и го помоли да изчака малко.

-         Родриго, повече от убеден съм, че тези двамата довечера ще се венчаят – каза Жан и се усмихна ведро.

-         Шефе, извинявай че ще ти се противопоставя, но според мен не са намислили нищо подобно. Говорих си с Макс, опитах се да изкопча някаква информация от него, опитах се да забележа някаква промяна в поведението му, но нищо! С нищо не показа, че довечера ще се жени. Би следвало при подобно събитие да е нервен и притеснен, да е умислен и некомуникативен, познавам го добре и си мисля, че напразно купихме подаръците – с тъга в гласа изрече Родриго.

-         Ро, може да познаваш Макс по-дълго от мен, но не умееш да виждаш зад очите на хората, приятелю.

-         Същото ми повтаря и Дон Мигел, вие да не сте минали през една и съща школа?

-         Да, през училището на живота, Родриго. Виж сега – започна да говори Жан и пристъпи по-навътре в самолета повеждайки го със себе си – Макс преди да срещне Мери със сигурност е бил такъв, какъвто го описваш ти, а най-вероятно тогава би реагирал по начина който ти каза. Има една малка, е може би вече понаедряваща подробност и това е Марибел! Тя е необикновена жена с особено силен характер, който тя дарява безспир на Макс. С подобна подкрепа като нейната, с подобна сила лъхаща от нея, с такъв ентусиазъм и най-вече с такава силна любов, която тя изпитва към него, можеш да си убеден, че нашият Макс няма да ни покаже и най-малка емоция докато не дойде мига на изненадата и той ще се състои довечера. – Убеден в думите си, каза Жан.

-         Надявам се да си прав, но защо мислиш, че ще е точно довечера? По какво съдиш за тези неща?

-         Видях ги как се гледат двамата. Едно е да си държат ръцете, но съвсем друго е когато се погледнат. В очите им се четеше силна любов и очакване на някакво огромно събитие, а именно сватбата им.

-         И пак не мога да си обясня защо ще крият от нас за подобно нещо, Жан – каза огорчено Ро.

-         Според мен и двамата ги е страх от ново покушение като онова на рождения ден на Макс. Това мисля си е едната причина, а другата е миналото на нашия приятел. На негово място и аз бих се крил при подобно събитие.

-         Мисля си, че имаш право, но какво ще правим довечера?

-         Остави всичко на мен, персоналът на самолета ще занесе подаръците направо в хотела, а аз ще говоря с управителя да ги скрие някъде, но ще изчакам първо Макс да мине, за да говори с него. Управителят ми е познат и ще ми каже, ако са намислили нещо. Тогава ще ви дам сигнал и вечерта ще се престорим на изненадани поне докато не дойде момента за подаръците. Макс е много притеснителен когато се отнася за получаване да дарове от приятели или непознати и това мисля си е друга причина за потайнствеността им.

-         Ти май си убеден, че ще има сватба довечера, а? – запита го свойски Ро.

-         Повече от убеден съм! Хайде да слизаме и помни ще ти дам сигнал.

Вратите на хотела се разтвориха и веселата групичка влезе в огромното фоайе. През цялото време Мери разказваше на Ернанда, Доня Палома, Антоанет и Инез за предното им посещение тук, обясняваше им с възторг за прекрасната кухня която предлага хотела както и за божествено ароматното им кафе. Макс на свой ред също разказваше на мъжката част от компанията за прекрасните удобства които предлагаше хотела, както и къде мислеха да прекарат деня – в разходка по плажа и магазините на острова. След като всички се настаниха и запътиха по стаите Мери и Макс помолиха рецепционистката да повика управителя. Те бяха говорили предварително с него за намеренията си и желанието да сключат брак. Веселият мустакат и леко пълен управител със звучното име Санчо ги приветства радушно и им сподели:

-         Всичко е готово за вашето празненство довечера. Много се радвам, че избрахте именно моя хотел за това важно събитие в живота си. Отново сме Ви приготвили вашата стая, в която отседнахте и предният път – тази на младоженците. След половин час пристига главният ни готвач, който преди минути ми потвърди, че всяко блюдо от менюто ще бъде изпълнено и поднесено по най-фин и подходящ начин. Залата ще бъде готова за 7:30, а служителят от общината който ще ви венчае ще пристигне в 8:00. – изказа подготвен речта си той.

-         Много ви благодаря сеньор – каза Макс и продължи – само отново искам да ви помоля да не казвате на никой от приятелите ни за предстоящото събитие. Това е много важно за нас, бихме искали да ги изненадаме с решението си, пък и не бихме искали да ги притесняваме излишно.

-         Няма проблем, ще запазя тайната ви, въпреки че не разбирам притесненията които таите. Не би ли било редно те да се подготвят за събитието? – запита дон Санчо.

-         Вижте, убедена съм че те знаят и са се подготвили, но това е нещо като шега, която с Макс искаме да им поднесем – каза Мери и се сгуши в ръката на Макс.

-         Добре! Ще уважа желанието ви. Още веднъж добре дошли и приятно изкарване в нашия хотел.

-         Благодарим ви – казаха едновременно те.

Двамата се запътиха към стаята си придружавани от пиколото с багажа им, като така се бяха улисали в приказки за предстоящото събитие, че не обърнаха внимание на Жан, който се приближи бавно до управителя и се разговори с него. След като пиколото ги настани в апартамента за младоженци, двамата се захванаха с разопаковането на багажа си, като всеки от тях отвори само един от двата куфара с които бяха потеглили. В неотвореният бяха дрехите им за сватбата, които те мислеха да дадат за гладене и вечерта да облекат, така че другият да не види до последно тоалета. Макс му бе допаднала тази игра на криеница и тайни и напълно бе влязъл в образа си. Мери в началото й бе трудно да свикне, но усетила радостта бликаща от любимия й се поддаде на играта също. В това време в кабинета на управителя Жан се опитваше да изкопчи информация от него.

-       Санчо, от колко време не съм те виждал приятелю. Разкажи ми как е бизнеса? Виждам че мечтания хотел вече е факт, има си много звезди под името и всичките напълно заслужени.

-         Благодаря ти Жан. Бизнесът върви добре, аз съм щастлив, че осъществих мечтата си и се радвам на всеки млад човек който видя, че сбъдва своите мечти.

-         Говорейки за млади хора, я ми кажи Макс какво е намислил? – запита директно Жан.

-         За кого говориш? – направи се на разсеян Санчо, но това не остана незабелязано от зоркия поглед на Жан.

-         Знаеш много добре за кого говоря, за младия мъж който се настани преди малко в апартамента за младоженци, за който преди време ти се обаждах да го настаниш в същия този апартамент. Кажи ми какво е намислил? Ще има ли сватба довечера? – Настоя Жан.

-         Не мога да ти кажа. Уважавам доверието, което ми е гласувано, не мога да го предам с лека ръка – думите му прозвучаха като стомана тежки и казани с дълбок отчетлив глас.

-         Хайде, бре Санчо! Не се знаем от вчера. Моля те, кажи ми или поне ми дай сигнал – занастоя Жан, като в този миг видя как управителят се изправи и повдигна едната от щорите на врата си. През повдигнатата щора Жан успя да види как главният готвач внася огромна триетажна торта, а персоналът внесе огромни букети с червени рози, видяха се и две от служителките, носещи бяла булчинска рокля и костюм.

-         Само това мога да направя за теб, приятелю. – каза с лека усмивка Санчо.

-         Не е само това! – започна Жан – слушай сега какво ще направиш – той се приближи до управителя и започна да му говори почти шепнешком.

През деня веселата групичка водени от Макс и Мери разглеждаха забележителностите, обядваха в малко ресторантче на брега, а след кратка пауза всички се учудиха на Макс, който въпреки лекият дъжд се съблече и хвърли в морето. Гледаха го как плува и весело му подвикваха, че не е добре с акъла да се къпе през декември. Само Мери се усмихваше и го посрещна с усмивка и хавлиена кърпа в ръце. Тя се радваше на импулсивния му характер и обожаваше когато той изпълняваше всяко нещо за което се бе заканил, че ще стори. Всички снимаха безспир всяко по-интересно местенце или сграда на които попаднеха, а не пропуснаха да си направят снимки на всички заедно точно там, където преди месеци Макс и Мери се бяха снимали – до кея, заснети от италианският турист. „Хайде да се прибираме, че вече стана почти 18 часа. Довечера в 20:00 ви искам ВСИЧКИТЕ в залата, намираща се точно отдясно на ресторанта. Разбрахме ли се?”  прозвуча гласа на Макс. Той самият леко се зачуди на одобрителното „Разбира се” което получи, особено от Родриго, който винаги имаше готов въпрос за разпит. Погледна Мери и след кратко съвещание което проведоха с очите си без да изрекат и дума се отправиха към хотела си.

Часовникът вече показваше осем вечерта, когато Родриго, придружаван от Инез, Ернанда и Рафаел, Дон Мигел и Доня Палома, Жан Франсис и Антоанет се бяха подредили в залата на хотела. Същата тази зала, в която двамата бъдещи съпрузи бяха отпразнували рождения ден на Марибел, сега бе празнично украсена и чакаше появата на булката и младоженеца. В ляво от централния вход имаше поставена дълга маса, богато подредена с различни блюда и много цветя, а в дясно  бяха струпани всички подаръци, които гостите бяха донесли за младото семейство. В дъното на залата, точно срещу входа й, имаше поставена малка скамейка зад която ги очакваше подранилият свещеник който щеше да ги венчае, а около нея се бяха подредели техните приятели. Ето че точно в 20:00 се чу сватбения марш и осветлението в залата загасна. Осветявана само от запалените по масата и на специално поставените за целта стойки свещи, залата посрещна хванатите ръка за ръка младоженци. Пред очите на всичките се разкри удивителната гледка на това как стъклените врати бавно се разтвориха, а в сумрака се появиха две фигури – едната висока, стройна и с леко помръдваща в страни глава, а другата ниска, с нежни и овални форми. Едва пристъпяйки към насъбралите се и нервни гости двете фигури излизаха постепенно от сянката. Съвсем ясно се видяха усмихнатите лица на Макс и Мери. „Аааааааааахххххх” чу се възклицанието на всички в залата при вида им. Мери носеше елегантна булчинска рокля дълга до земята с колан, чиято закопчалка бе във вид на роза, а бюстието бе без презрамки и подчертаваше гърдите на булката. Самата рокля бе изключително изчистена, с малки избродирани рози по нея, в горният й край започваха плисета които стигаха чак до долу. Конусовидната форма на роклята не бе прекалено голяма, а съвсем малко, колкото да подчертае елегантната й фигура. В ръката си тя стискаше букет от бели рози, а в другата държеше и силно стискаше ръката на Макс. Той бе облечен в бял панталон и сако, под което се виждаше тъмно червена риза с малка бяла роза в джоба, която Мери му бе поставила миг преди да влязат. Косата на Макс бе пригладена назад и с лек блясък, а тази на Мери едва се виждаше под спуснатия воал. Сърцата и на двамата биеха лудо заради предстоящото събитие. „Изглеждаш невероятно!” успя да прошепне съвсем тихо Макс докато вървяха към олтара. „И си скъпи! Костюмът ти е невероятен!” отговори му Мери на свой ред все така тихо. „Роклята ти е просто божествена! Разбирам защо я криеше от мен така усърдно!” С усмивка на лице двамата се спряха точно пред олтара, където попаднаха под погледите на приятелите си, а в дъното на залата се бяха подредили персонала на хотела. „Точно в 20, а? Ще ти кажа аз на теб!” закани се Родриго на приятеля си.

-         Събрали сме се днес – започна свещеника – да венчаем този мъж и тази жена в свещен съюз. В кой са пръстените – запита той след кратка пауза, която направи?

-         Ето – каза Макс и му подаде две венчални халки.

-         Добре, нека започнем тогава – каза свещеника и отваряйки една голяма книга пристъпи към същината на церемонията – Ти Марибел Ернандез, взимаш ли Максимилиано Родригез за твой законен съпруг, в добро и зло и докато смъртта ви раздели?

-         ДА! – чу се ясния глас на Мери, а лицето й грейна от лъчезарната й усмивка.

-         А ти, Максимилиано Родригез взимаш ли Марибел Ернандез за твоя законна съпруга, в добро и зло, да й помагаш и обичаш, и докато смъртта ви раздели?

-         ДА! – каза с усмивка на лице и доста скорострелно Макс, а лицето му бе пламнало.

-         Моля впишете имената си в книгата – нареди свещеника, след което и двамата вписаха имената си в голямата книга пред тях на скамейката – С властта която ми е дадена ви обявявам за Съпруг и Съпруга! – Каза той докато поставяше пръстените на ръцете им - нека бог бди над вас, нека любовта ви пребъде във вековете, а децата да радват дните ви. Можете да целунете булката!

-         Честито Макс, Мери! – чуваха се веселите викове и подсвирквания на приятелите им, докато Макс бавно повдигна булото и я целуна впивайки страстно устните си в нейните.

-         Тъй като разбрах, че тази церемония бе изненада за приятелите ви направих малко изключение, но въпреки това ще ми трябват подписите на вашите кумове – каза свещеника, след като аплодисментите стихнаха.

-         Може ли кумовете да не са женени един за друг? – запита Марибел

-         Разбира се, възможно е кумата да има собствено семейство, а кума друго. Това не е проблем, защото те се подписват като съгласни свидетели на вашия брачен съюз.

-         Ернанда? – изрече Мери.

-         Родриго? – каза на свой ред Макс.

-         Ето тук – посочи с пръст свещеника на Ернанда и Ро, които на свой ред също вписаха имената си като техни кумове.

-         Не стига че не ми каза, не стига че сама е избрала роклята си, че криеше толкова време от мен, а сега и кума да й бъда – каза с усмивка на лице Ернанда докато вписваше името си.

-         Този потаен Макс, лъга ме че било само почивка, а цяла сватба скри от мен. Бил ми приятел, ще му кажа аз… - закани се в типичния си стил Ро.

-         Вече всички формалности са уредени – заяви свещеникът – може да започнете празненството.

-         Родриго, Ернанда, благодарим ви от все сърце, че се съгласихте да бъдете свидетели на нашият брачен съюз и наши кумове. На всички ви благодарим за това, че се съгласихте да присъствате на нашата сватба и ви молим за извинение, че се наложи да скрием всичко това от вас.

-         Ами, всъщност… - започна Жан – вашата лъжа и план бяха разобличени навреме и ние сме подготвени за този случай. От все сърце искам да ви пожелая дълги години щастлив семеен живот – каза той и след като прегърна и целуна бащински и двамата посочи с ръка към идващият сервитьор, който носеше огромен пакет с панделка – Това е от мен и Антоанет. Убеден съм, че едното ще използвате по предназначение, а другото се надявам да краси стената в дома ви.

-         Благодарим ти, Жан – казаха развълнувани Макс и Мери – наистина не трябваше да се притеснявате толкова.

-         Хей, разбойник – започна Ро – Ти какви ги мислеше, а? Ще скриеш от мен за сватбата си, ще ме излъжеш с някаква си почивчица, така ли? Я ми ела тук – изрече той и силно го прегърна, потупвайки го по гърба с десницата си – Много се радвам за теб приятелю! Още преди няколко месеца вярвах, а вече съм напълно убеден, че с Мери сте създадени един за друг! Нека бог ви пази, да ви дари с много дечица, които да обичате така силно както се обичате вие самите и никога да не изгубите пламъка на любовта в очите си. Нашият подарък – започна той като хвана ръката на съпругата си – е насочен повече към кулинарните умения на Макс – една прекрасна книга от 300 страници с рецепти от цял свят, а за Мери избрахме един страхотен свещник от чисто сребро, както и  една картина на „Патешкото по Пекински”!

-         Благодарим ти, Ро – започна Мери като го прегърна първо него, а след това и Инез.

-         Инез, Ро, много сме ви благодарни – на свой ред започна Макс, който вече трепереше целият от щастие – Аз, аз… - започна той и сълзите напряха в очите му.

-         Хей, спокойно! – опита се да го успокои Родриго, усетил как го бе притеснил с подаръка и думите си – всичко е наред приятелю! Знам какво искаш да кажеш!

-         Да, така е – каза Макс и само кимна с глава, след което поздрави Ернанда и Рафаел.

-         Макс, на теб ти е простено, че скри – започна с леко сърдит тон Ернанда – но тази хубавица в бяло, която ми се хили най-нагло не й е простено, че е избрала такава приказна рокля сама. С Рафа искаме да ви пожелаем много щастливи години заедно като съпрузи. Нека изпълвате с щастие къщата си, нека я напълните с деца и да се радвате на много хубави спомени заедно, които да увековечите с тази нова цифрова камера, а по идея на Рафаел ви подаряваме и един страхотен пъзел който ще трябва да наредите заедно, но имайте предвид че той е от 3500 части.

-         Благодаря ти, Ернанда – пръв започна Макс, след което се здрависа и с Рафаел.

-         Скъпа моя, моля те не ми се сърди, че избрах роклята без теб, но знаеш какво ти бях обещала преди месеци, нали? Не ми се сърди и за това че пазихме сватбата в тайна – заизвинява се Мери.

-         Хайде-хайде, ще ти размаже грима, скъпа. Недей, аз се шегувах – успокои я набързо Ернанда и силно я прегърна прошепвайки й в ухото – Много се радвам, че най-сетне те виждам наистина щастлива и влюбена. Изглеждаш страхотно, мила!

-         Дон Мигел  - каза Макс и силно прегърна възрастния мъж.

-         Синко – започна с тих пресипнал глас стареца, който бе облечен в елегантен сивосинкав костюм с шарена вратовръзка – Най-сетне мога да си отдъхна защото те виждам щастлив, влюбен и със силна жена до себе си. Жена, която ще ти бъде опора в идните дни, която ще те дари с деца, с много любов, която сгрява сърцето ти в студените зимни вечери. Спокоен съм както за теб, така и за нея синко, защото тя получава също едно много силно рамо на което да се опре, подкрепа и любов, на която биха завидели дори боговете, а също така получава искрицата в очите си, която така силно търсеше. С моята съпруга ви поднасяме нашите скромни дарове, които се надяваме да харесате: Една книга – при споменаването на тази дума и Макс, и Мери се разсмяха – една книга, която ще прочетете заедно и която ще си четете един другиму отново и отново винаги когато имате нужда от съвет и помощ, както и две стъклени ангелчета, които да ви закрилят и пазят.

-         Дон Мигелито – Мери едва сдържаше сълзите си на радост докато прегръщаше старият мъж и съпругата му – Много ви благодарим. Ако не бяхте вие никога нямаше да се срещнем с Макс.

-         Ако не бяха книгите и съветите ви никога нямаше да открия жената на живота си, Дон Мигел – каза Макс.

След кратка суетня и разглеждане на всички подаръци, докато персонала на хотела поднасяше предястията, всички се настаниха на масата. Пред всеки имаше по няколко чинии и прибори като най-изисканите ресторанти, на няколко места имаше поставени високо извисяващи се свещници със завързани бели панделки, а в средата на масата имаше огромен букет от рози. Макс и Мери бяха седнали един до друг в единия край на масата, а от двете им страни последователно се бяха подредили всичките им приятели. В чашата на всеки имаше насипано шампанско, а в залата се носеха тихи баладични мелодии. Макс пое чашата си и се изправи, като след него същото стори и Мери. Всички отправиха поглед в тях, а това страшно много притесни Макс и той побърза да хване с десницата си ръката на Мери. Щом усети финния плат на дантелените й бели ръкавици на малки дупки и с разнообразни шарки, той изпусна бавно насъбралото се напрежение под формата на тежка въздишка и заговори с треперещ глас:

-         Скъпи приятели! Искам да ви благодаря, че на днешният ден сте отново с мен и жената която обичам и с която мисля да прекарам целият си живот. Моля за най-тържествено извинение, за тайната в която се опитахме да обвием нашата сватба. Сторихме това по няколко причини: най-напред за да продължим с изненадите, така както започнахме преди месеци, след това за да не се притеснявате за подаръци и прочее, а на последно място, но не по важност, за да бъдем на този важен за мен и Мери ден заедно с вас – хората които ни събрахте. Най-напред искам да благодаря на Жан за това, че отново уреди пътуването със самолета и намалението в хотела – каза Макс и намигна на Жан с око – не забравяй, че аз работя с информация, Жан – засмя се той и продължи – Благодарим ти за прекрасната картина на моето имение, не знам как и кога си успял да го снимаш, но наистина много приятно ме изненада. Сега бих искал да благодаря на Дон Мигел за това, че със съветите и напътствията си ми помогна в най-трудните дни от живота ми, за да доживея до най-красивия и незабравим ден. Обещавам ти, че ще четем книгата заедно с Мери на нашите деца. Сега бих искал да благодаря и на Ернанда без чиято помощ нямаше да се запозная с Мери. Именно тя накара моята съпруга да тръгне в сред нощ и в дъжда при мен. Именно тя й даваше сила и я е подкрепяла винаги. Благодаря и на Родриго – тук Макс спря за миг в опит да успокои притеснението, което го бе обзело и караше устните му да треперят. След като стисна леко ръката на Мери и я погледна в очи той се окопити и продължи – Ро, ти приятелю си бил винаги до мен и си ми давал съвети по твоят невероятен начин. Не знам дали изобщо ще мога да ти се отблагодаря за всичко което си сторил за мен, ти ме приюти когато нямаше къде да спя, ти пазеше тайната ми, ти ме напътстваше и окуражаваше да продължа да се боря. Ти ми казваше, че един ден ще открия жената която търся и се оказа прав. Аз, аз… - Макс едва смогваше да сдържа сълзите си на радост – аз наистина много се притесних като видях как се бяхте подготвили всички, как всеки един от вас бе приготвил подарък за нас. Именно за това не исках да се разбира за сватбата, защото сега незнам какво да кажа. Сега си мисля, че това БЛАГОДАРЯ е малко за прекрасните неща, които сте сторили за мен и Мери.  Родриго, ти си ми като брат който никога не съм имал и аз адски много се гордея, че прие да бъдеш наш кум. А сега искам да благодаря на една прекрасна жена, която ме плени с красотата си, която ме покори с нежността си, която ме събуди от съня на меланхолията, за да ми покаже колко красива е любовта когато е взаимна и истинска. Скъпа моя Мери и моя съпруго, искам да ти обещая – Макс се обърна с лице към нея и хвана двете й ръце със своите  - че ще съм до теб винаги, че ще направя всичко по силите си да си щастлива и усмихната. Ти ме плени с твоята неземна красота и като приказна фея откликна на дивите ми мечти и ги превърна в реалност. Обичам те с цялото си сърце така както никога не съм обичал през живота си и ти заявявам пред всичките ни приятели, че нашите деца, близнаците които носиш в себе си, ще израснат щастливи, обичани, весели и волни.

-         Близнаци – чуха се гласовете на всичките.

-         Да, скъпи приятели – започна Мери – Макс ви благодари на всичките, затова аз няма да повтарям думите му, но искам да кажа че съм благодарна на всеки един от вас. Всеки има някакъв принос днес ние с Макс да сключим брачен съюз и да слеем нашите сърца, съдби и мечти. Благодаря на Ернанда която ме подкрепяше, благодаря на Дон Мигел, за книгите които ми даде и с които отвори очите ми за любовта, благодаря на Родриго, че в онази дъждовна нощ ме закара до къщата на Макс, благодаря и на Жан за всичко което стори за мен и Макс, но най-много благодаря на теб скъпи ми съпруже, за това че се появи в живота ми. Радвам се, че те има и че си до мен, че ме подкрепяш, даваш сили, разбираш и сбъдваш мечтите ми. С най-голяма радост ще бъда твоя съпруга и майка на момиченцето и момчето което чакаме. Ще ги пазя и гледам, както ти ще пазиш нас. Обичам те, скъпи мой.

-         Наздраве приятели – казаха заедно Макс и Мери с грейнали лица.

-         Наздраве! – чуха се виковете им последвани от неизменните думи – Горчиво!

Целувката между двамата бе така страстна, че всички стаиха дъх и им се любуваха на силните чувства които показваха те един към друг. Макс повдигна Мери на ръце и я целуваше нежно по устните, а тя прокарваше пръсти по косата му, носеща се на силните му ръце.  С бавно движение на ръката си тя свали воала, който до този момент все още стоеше върху главата й, макар и повдигнат назад. Всички весело им ръкопляскаха и подсвирваха, викайки имената им в един глас. 

Когато страстите между тях стихнаха и двамата седнаха на масата до приятелите си, всички започнаха с въпросите относно децата които чакаха, но най-първа бе Ернанда.

-         Не те е срам, простих ти за сватбата, но за това че скри от мен за близнаците няма да ти простя. Мери, да знаеш само колко много се радвам за теб и Макс. Господи толкова е хубаво това. Хайде разказвай моля те – едва спря да си поеме дъх Ернанда след тази словесна канонада.

-         Ами да, май дължа няколко обяснителни думи на всички ви – започна Мери с лек глас, отпивайки от виното – преди няколко дни с Макс отидохме на преглед и там лекарката ни поздрави, че ще бъдем родители на две близначета – момче и момиче. Ето и снимка за доказателство – каза тя подавайки снимката на Ернанда, която в последствие я пусна нататък по масата. – Тази новина ни зарадва много и за това решихме, че ще е най-добре да я разберете, именно сега - в деня на нашата сватба. Предусещам какви могат да бъдат въпросите ви, затова отсега ще ви кажа, че за имена не сме мислили. Датата на термина ми е в края на месец май, а дотогава мислим да живеем в моя апартамент.

-         Само искам да добавя – започна Макс – че ако идеята за прегледа при лекарката бе на Мери, то идеята да живеем в нейния апартамент е изцяло моя и се радвам, че тя се съгласи с мен. Също така много се радвам за двете дечица, които ще си имаме с нея.

-         Поздравления, скъпи мои – прозвучаха думите на Ернанда – Изключително много се радвам за вас и като компенсация за вашите тайни, които край нямат ще ви се наложи да изтърпите моята и на Родриго физиономии по време на кръщенето на малките Родригез, които ще се появят напролет.

Вечерята продължи до ранни зори, а празненството бе украсено с вихрени танци, весели шеги и смях, който изпълни залата. Всички одобриха и много харесаха менюто което им бе поднесено по един наистина професионален начин. В късните часове на нощта всички се разотидоха по стаите си, а Макс и Мери се настаниха в апартамента за младоженци за първата си брачна нощ като съпрузи.

Останалите дни от ваканцията на всичките минаха във весели и емоционални разходки, обеди в изисканите ресторанти на острова, страхотни снимки, които увековечиха миговете им. През цялата вечер на сватбата човек от персонала на хотела бе снимал младоженците и на тръгване от хотела им поднесе изискано оформен албум със снимки. Дните пред новото семейство тепърва предстояха, както и всички изненади, които им бе подготвила съдбата.