Имението на страстта - Глава Осма

Глава 8

Слънцето отдавна бе започнало пътя си по небосклона и вече почти стигаше връхната точка. Лекият ветрец който сутринта бе разсеял облаците вече бе станал по-силен и в далечината отново се виждаха прииждащите на талази буреносни облаци. Съботният ден за повечето живи твари в околността течеше по нормалния ред. Горските обитатели търсеха храна, тук там се мяркаха в полето подскачащи зайци, а във висините се рееха дебнещите със зорък поглед орли. Хората в Сабадел бяха плъзнали по улиците като мравки, всеки забързан по своите си дела. На някои места от града имаше бригади от работници оправящи повалените от бурята дървета, както и други щети. Местните жители не спираха да повтарят, че по-силна буря не е имало от години и се страхуваха да не се повтори отново, особено след като в прогнозата за времето казаха, че нов циклон се е насочил към тях.

Макс се бе събудил към 10 часа и бе успял да се измъкне съвсем тихо от постелите без да го усети Мери, въпреки че тя бе положила едната си ръка върху гърдите му. Той бе проявил хитрост поставяйки възглавница под ръката й докато съвсем незабележимо бе излязъл от стаята. Бе успял да нахрани животните в обора, както и да прибере много повалени от урагана палмови листа. За закуска бе приготвил бекон с яйца и прясно изцеден сок от портокали. Часът вече наближаваше 13, когато той постави на един дървен поднос с малки крака две чаши, малка кана сок, мляко, две кафета и чиния пълна с бекон и яйца, както и една малка червена роза. „Типична Американска закуска, за да ни подсили малко” каза си той и тръгна по стъпалата. Бе оставил вратата съвсем леко открехната, така че да не се налага да натиска дръжката и неволно да събуди все още спящата на лявата си страна с положена ръка върху възглавницата, Мери.

Ернанда не спираше да снове напред-назад в дома си и вече всички не можаха да понасят напрегнатият й вид. Рафаел бе поканил за обяд Родриго със семейството му и тъкмо сядаха на масата в трапезарията когато забеляза как съпругата му грабна телефона си и се канеше да се обади на Марибел.

-         Какво правиш? – попита я строго той?

-         Ще й се обадя! Виж кое време стана, нито се обади, нито

съобщение ми писа. Притеснявам се. Ако нещо й се е случило? – говореше нервно и на висок глас Ернанда.

-         Нищо не й се е случило. Казах ти, че снощи изчаках в колата

докато Макс я покани вътре – каза на свой ред Родриго – не се притеснявай, сигурно още спят. Ще се обадят по-късно.

-         Да, но аз трябва да се разбера с нея за довечера. Да й кажа към

колко да дойдат. – затърси си оправдание тя - Ще й се обадя!

Макс постави леко подноса в страни от леглото, грабна розата и съвсем леко започна да гали с нея голите рамене на Мери. Тя не помръдваше, спеше и дишаше дълбоко. Той легна до нея на леглото обгърна я с ръце и продължи да я милва с розата по гърдите, а след това по шията и устните й. тя се размърда леко усетила приятния аромат на цветето допиращо се до лицето си, отвори очи и извръщайки глава назад към Макс промълви:

-         Добро утро! – последва дълга целувка между двамата.

-         Сега вече утрото е добро! – каза на свой ред Макс

Той стана от леглото и се наведе да вземе подноса. Мери държеше в ръка розата и я миришеше внимателно, поемайки от чудният й аромат. Точно започна да се чуди какво се мотае Макс до леглото, когато той се изправи и постави подноса върху нея. Тя онемя. Не знаеше какво да каже и тъкмо се чудеше как да подреди думите си в правилно изречение, когато се чу звъненето на мобилният й телефон. И двамата се заоглеждаха със търсещ поглед из стаята, в която цареше безпорядък. Макс даде сигнал на Мери с ръка да изчака в леглото, тъй като вече бе локализирал от къде идваше звука. В близост до гардероба той отхвърли една хавлиена кърпа, след това видя дрехите на Мери, а под тях откри и чантичката й. Взе я в ръце и й я подаде. С треперещи пръсти тя изрови телефона си и отговори:

-         Ало?

-         Ало! Скъпа? Как си миличка? – звучеше гласа на Ернанда в слушалката - Добре ли си?

-         Добро утро, Ернанда! Да, добре съм! – отговори със сънен глас Мери и забеляза как Макс грабна от подноса една чаша с кафе и се отправи към лоджията, отмествайки леко плътното перде.

-         Какво „Добро утро”? ти знаеш ли колко е часа? Хей, момиче как мина снощи? Къде си сега? – говореше все по-настоятелно Ернанда.

-         Все още съм тук, при Макс. Мина… - Мери се спря, погледна безпорядъка в стаята, след това към Макс  - стоящ, подпрял лакти на парапета на лоджията, както и леглото с разбърканите завивки, и продължи – мина буреносно.

-         Какви ги говориш? Всичко наред ли е?

-         Да, наред е! Слушай какво, хайде довечера ще се видим и ще говорим подробно. Ще говоря с Макс да отидем у вас. Ще ти звънна после да се разберем мила! Довиждане за сега! – каза Мери и изгаси телефона си.

-         Ало? Ало? Мери? Какви ги говори тая? Боже, света богородице? Мери, там ли си? Ало? – Ернанда погледна екрана на телефона си и видя, че връзката е прекъснала.

-         Е? Какво ти каза, Мери? – попита я Рафаел.

-         Че минало буреносно! – отговори тя.

-         Значи всичко е наред. Хайде сега се успокой! – каза Родриго и се разсмя!

-         Не знам, звучеше ми, странно. Сънена и неориентирана, говореше ми несвързано. Каза ми, че довечера щели да дойдат с Макс, но ще се чуем пак и да се доуточним.

-         Всичко е наред скъпа. Не се притеснявай – каза Рафаел и прегърна съпругата си.

-         Да! Щом е с Макс, нищо лошо няма да й се случи! Гарантирам! – каза Ро.

Мери върна телефона в чантичката си, спусна я държейки я за презрамката до леглото и хапна един бекон. Умираше от глад, а стомахът й не спираше да сигнализира, че е празен. Повдигна с ръце подноса и го постави в страни. Грабна още един резен бекон и малко яйца, отпи от сока и взимайки в ръка чашата с кафе се отправи към Макс на лоджията. Първата крачка, която направи щом стъпи на земята я накара да почувства леко замайване в главата, но после си пое дълбоко дъх и с бавни стъпки се запъти към него. Преди да излезе се спря, защото усети че бе стъпила в нещо меко и пухкаво. Погледна в краката си и видя бяла хавлиена кърпа. Опита се да си спомни как и кога точно тя се бе озовала там, но след като не успя се загърна с нея и излезе на слънчевата лоджия. Прегърна Макс с лявата си ръка, сгуши се в него и тихичко промълви: „Добро утро! Благодаря за страхотната закуска, както и за невероятната нощ!”. Макс се изправи, постави ръцете си върху раменете й, пристъпи бавно напред и я погледна. Косата й бе разпиляна на всички посоки, но все още бе пленителна и блестяща. Устните й потрепваха, а очите й гледаха право в неговите. Кожата й бе мека като кадифе, нежна и ухаеща на любов. Макс се взря в кафявите й очи и сякаш се изгуби в тях. „Добро утро!” отговори той, след което я целуна и продължи „Аз ти благодаря за невероятното изживяване!” прошепна той в ухото й.

Докато закусваха, излегнали се в леглото, и двамата не пропуснаха да отбележат по няколко пъти дори, че изживяването им през нощта е нещо, което всеки един от тях не бе изпитвал преди. Мери не спираше да гали Макс по цялото тяло, чувстваше се така неземно спокойна, така силна и уверена в себе си и мъжа до себе си, че на ум не спря да си повтаря колко много го обича, но за съжаление не събра смелост да му го заяви на глас. Макс се бореше със самия себе си. Хем усещаше как именно това бе жената която цял живот търси и жадува до себе си, хем го бе страх да не сгреши като й признае чувствата си. Бе решил, че ще се възползва максимално от времето което ще прекара при него, за да й покаже колко красива може да е любовта, да я дари с такива емоции и изживявания, с такива усещания и трепети, които дори не бе сънувала до сега. И двамата искаха да говорят за чувствата си, но и двамата чакаха другият пръв да започне. Именно заради това разговорите им се въртяха основно за къщата на Макс, който еуфорично разказваше на Мери как я е ремонтирал, кое как е планирал и защо именно по този начин са разположени мебелите. Тя не пропусна да разкаже за своето жилище и за това как бе разчертала на лист хартия предварително плана на жилището си, как бе планирала внимателно какви цветове да използва и какво влияние оказват те върху психиката и мисленето на човека.

След като приключиха със закуската, Макс я остави да се изкъпе и оправи на спокойствие като й подготви един свой халат, с който да се загърне след това, за да може да се разхожда спокойно без да я стягат дрехите. Той слезе в кухнята и наряза две пържоли, които постави в марината и пъхна обратно в хладилника. След това наряза малко салата, сложи домати „бейби”, сирене Пармеджано и също го постави в хладилника. Забърка на бързо картофено пюре с малко прясно мляко и го постави на дебела дървена подложка във формата на патица върху плота в кухнята да изстива. Подреди съвсем набързо масата в хола, като сложи всички мръсни  прибори, чинии и чаши в съдомиялната, включи я и след това излезе на задната си веранда. Отправи се към масата и се разположи удобно в един стол, отпивайки от чашата си с кафе, която го чакаше там още откакто бе станал сутринта.

Мери влезе в банята му и забеляза рустикалните плочки, които той бе поставил. Прокара пръсти по тях докато влизаше в душ-кабината, а в мислите й нахлуха спомените от изминалата нощ когато той влезе, загаси осветлението и постави горяща свещ на мивката. Погледна в тази посока и забеляза, че тя все още бе там изгоряла до половината. Пусна душа и усети как топлата вода започна да милва нежно кожата й. Сякаш умората изчезна напълно още с първите капчици докоснали се до нея, а сърцето й започна да бие в един по-забързан ритъм. Усети прилив на енергия и си каза, че ако в този момент Макс влезе при нея може би няма да успеят да стигнат скоро до Ернанда. След 15 минути, които прекара повече в мечти отколкото в активно къпане, тя излезе обвита в мек, жълтеникав халат. Поогледа се в безпорядъка, който цареше в стаята и реши, че е редно да подреди малко. Прибра разхвърляните дрехи, постави своите на закачалка, сгъна всички кърпи и ги сложи в чекмеджето. Две от белите кърпи, които се въргаляха на ламинирания под в близост до вратата към лоджията занесе в банята, изми ги старателно със сапун в мивката и ги закачи на металните стойки по стените. Опъна завивките най-старателно като отдели много време, за да подуши и сгуши силно възглавницата на която той бе спал. Усещаше още аромата от парфюма му.  Като най-старателна домакиня тя подреди стаята и след това застана в средата, за да  се наслади на крайния резултат. Бе доволна от себе си защото стаята изглеждаше поразително добре подредена. Показа се на лоджията и видя как Макс бе седнал на един стол до маса в средата, на която имаше поставен и разпънат бял чадър. Зачуди се дали да не го извика при себе си, за да му покаже подредената стая, но в този миг й хрумна по-добра идея и грабна подноса с остатъците от закуската. На него все още лежеше розата, която тя взе и постави старателно в средата на леглото. Слезе на долният етаж, озърна се набързо, за да се ориентира къде се намира кухнята. Не бе трудно да я открие и след миг вече измиваше и последната чиния, след което грабна чашата си с останало кафе и излезе през вратата в единия край на кухнята. Озова се на веранда, застлана с каменни плочки. В дясно от верандата имаше асми, а на стената до къщата бяха подредени барбекю, метална маса на колелца и няколко резервни сгъваеми стола. Тя пристъпи бавно към седналия Макс, постави чашата си на масата и седна в скута му.

-         Къщата ти е страхотна, но никъде не видях компютър? Нали си компютърен специалист? Не е ли редно поне един компютър да имаш в къщи?

-         Това, че не си видяла не означава че няма. – отговори той, като се усмихна ехидно.

-         Ами в кухнята, всекидневната и в твоята спалня не видях? Ще ми покажеш ли останала част от дома си? – помоли го Мери и нежно го целуна по бузата.

-         Добре! Откъде искаш да започне?

-         Какво ще кажеш за онази постройка там? Какво има зад оградата? – каза тя и посочи обора в далечината.

-         Там ли? Там са моите животни.

-         Твоите какво? – зачуди се Мери?

-         Моите животни – отговори той, като се изправи и поеха по тревата към постройката – Имам дузината кокошки, 5 патици и две гъски. Те са ми нещо като домашни любимци и в момента са нетърпеливи да ги пусна на разходка. По това време са свикнали да им отварям и да се разхождат редом с мен по поляната.

-         Невероятно! Грижиш се за тях, гледаш ги и намираш време да

ремонтираш и къщата? Как си успявал? – запита го тя.

-         Не беше особено трудно. В същност грижите ми за тези пернати

приятели ми носят спокойствие, така си почивам. За около година, може и малко повече да е станало вече, оправих по-важните неща по къщата. В началото бе пълна руина, нямаше дори течаща вода вътре. Наложи се да чета много, да правя грешки и да се уча от тях, но на края успях. – разказваше Макс докато двамата се разхождаха по ливадата, а цял отбор пернати ги следваше неотлъчно – Мотивирах се, че най-сетне правя нещо сам, с двете си ръце. Не е перфектно и определено няма да поставят снимка на имението ми на корицата на някое модно списание, но аз го наричам свой ДОМ и се чувствам спокоен тук.

-         Не е ли прекалено отдалечено от града?

-         Ами точно в това му е чара, не мислиш ли? – запита я в отговор

той.

-         Да! Прав си! – каза Мери и си помисли, че ако бяха прекалено

близо до града, сега нямаше да може да се разхожда така безгрижно, а щеше да е притеснена заради онова което се случи нощес на лоджията.

-         Аз обичам природата. Обожавам да се разхождам безцелно, да

седя на тревата, да лежа под сянката на някое дърво или палма. Дори много често сядам тук до тази палма, а животинките кръжат около мен и когато им омръзне лягат и те в близост. – Каза Макс, посочвайки една средно висока палма с дясната си ръка.

Двамата изпънаха телата си под сянката и се вгледаха във все повечето облаци на небосклона. Едно от патетата изгаряше от любопитство и реши да се заиграе с гостенката. Тя го погали с ръка и звучно се засмя.

-         Странен човек си, Макс! – каза Мери.

-         Какво имаш предвид? – запита любопитно той, извръщайки глава

към нея.

-         Ами виж се – работиш като компютърен специалист, а нямаш компютър у дома, живееш извън града в имение, което си купил и възстановил сам, гледаш кокошки, патици и гъски, имаш невероятен усет за романтика, готвиш страхотно, а всъщност си сам? Защо така? – попита Мери, като чак след като изрече тези думи се усети, че може би бе сгрешила с въпроса си.

-         Не съм сам, Мери. Имам повечето неща за които съм мечтал – собствен дом, работа, кола, животни които са ми отмора от тежките работни дни, спокойствие, а вече имам и рамо, на което да се опра – каза Макс и щом изрече тези думи сведе глава към нейната и я целуна.

-         Така е, прав си! Ще се радвам тази нощ да не е единствената за нас и занапред да имаме още много поводи да лежим под тази палма и да си говорим.

-         Само да си говорим ли? – шеговито подхвърли той и я сграбчи в обятията си. Целуваше я страстно, като не й даваше да си поеме дъх. Ръцете му лудешки пълзяха под халата, докато той не се оказа напълно развързан и постлан под тях. Мери не можеше да се сдържи и не усещаше нито тревата под тях, нито животните които любопитстваха, а само чувстваше страстните ласки, с които Макс я влудяваше. След почти час на дива страст под палмата те отново ходеха по поляната в посока към къщата.

-         Знаеш ли, Ернанда ни покани тази вечер да й гостуваме. Иска да отпразнуваме рождения й ден.

-         Според мен идеята е добра, стига да искаш. Можем да отидем да зачетем празника й, пък аз и без друго се чувствам леко гузен, че й отказах поканата за вчера.

-         Да, това ме разстрои много. Специално си бях купила и облякла нови дрехи, за да те впечатля, но ти не дойде. Мисля си, че ще е редно да отидем. Между другото одеве тя ми се обади по телефона, притесняваше се как съм и как е минало всичко.

-         И как си? Как мина всичко? – Попита я той като на лицето му грееше ехидна усмивка.

-         Ами за добре – не съм добре.

-         Защо?

-         Защото се чувствам повече от страхотно, вълшебно дори. А за това как е минало си мисля, че то едва сега започва.

-         Права си. И аз се чувствам вълшебно. – Макс пое за малко въздух, обмисли за секунда дали да каже това което му идваше в ума и продължи смело и уверено – Никога преди не съм се чувствал така. Преди години мечтаех да изпитам подобни неща, подобна страст, подобни емоции и вече бях започнал да се примирявам, че няма да ги изпитам, но ето че сгреших. За първи път – поспря се и застана с лице към нея, държейки ръцете й – за първи път изпитах възможно най-красивото усещане в живота си. Сърцето ми щеше да изхвръкне от гърдите ми когато те видях снощи на прага ми. Дори не бях посмял и да мечтая за подобна изненада. Искам да ти се извиня, че те отбягвах тези дни така. Държах се така защото ме бе страх, за това как ще ме възприемеш и какво чувстваш към мен. Сега обаче знам, че снощи, нощес и сега поставихме началото на нещо хубаво. Нека го градим така както градих аз тази къща – камъче по камъче, дъска по дъска.

-         Съгласна съм с теб, но може ли по някога да слагаме повече от едно камъче – попита с усмивка на лицето си Мери и сгушвайки се плътно в него го зацелува страстно.

-         Може! – бе отговора, който се процеди от устните му веднага щом се освободиха от целувката.

-         Макс, няма ли да е редно да затвориш животинките, май пак ще вали скоро?

-         Да, права си. Цяла сутрин времето е непостоянно. Сега ще ги затворя. Ти влез вътре и разгледай къщата. Чувствай се като у дома си.

-         В колко си станал, ако не е тайна?

-         Ами някъде към 10 – отговори той през рамо, докато затваряше врата на обора.

-         Толкова рано? Не беше ли уморен?

-         Не чувствам умора в момента, мога да не спя с дни. Толкова енергия съм зареден, че дори се притеснявам дали изобщо ще стигнем до Ернанда.

-         Радвам се да чуя това, наистина – Мери не беше на себе си. За първи път попадаше на толкова сродна душа като неговата. Всичко което някога бе мечтала да направи в една любовна нощ, в една нощ на страст, се сбъдна нощес, сякаш и той бе имал същите виждания и мечти. Винаги бе мечтала за романтика, за закуска в леглото, да прави любов на открито, да мързелува, да я глезят, да се размотава гола в къщи. – Ти си невероятен, Макс – каза съвсем тихичко тя докато влизаше в кухнята, но той успя да я чуе и се усмихна.

Ернанда нервничеше и отново не можеше да си намери място. От както Родриго и съпругата му си тръгнаха тя не спираше да готви, да подрежда и да си намира занимания, само и само да не мисли за това какво се случваше с приятелката й в този момент. Часът вече показваше 20:00, когато тя седна в хола, постави мобилния си телефон на стъклената масичка и зачака обаждането й. Рафаел прибираха мебелите отвън тъй като в далечината вече се чуваха първите гръмотевици.

След като Макс я разведе из цялата къща, показа й всички стаи, обясни й най-внимателно кое и как е било замислено и направено, тя го помоли да й покаже къде е пералната, защото искаше да изпере чаршафите, дрехите и кърпите. Той я заведе до малко помещение под стълбището, след което се зае с покриване на мебелите на верандата с дебел найлон, за да не ги намокри идващия дъжд. Часът отброи 20:00 когато Макс чу Мери да го вика и се запъти към стаята си на втория етаж. Щом отвори вратата остана смаян. Първото, което му направи впечатление бе идеално оправеното легло, застлано с новите червени чаршафи които бе купил преди месец, поставената роза в малка ваза на масичката до леглото, след това видя през отворената врата на банята, че всичко бе поставено на мястото му. От сутринта както бе излязъл от стаята си не се бе качвал, а тогава тя бе разхвърляна и неподредена. Сега направо се онемя. Излезе на лоджията и видя Мери. Чак сега забеляза дрехите, с които тя бе пристигнала снощи, но които тогава бяха подгизнали от дъжда. Носеше бяла пола над коленете, бяла блуза с дълъг ръкав и дълбоко деколте разкриващо горната част на гърдите й, а краката й бяха обвити в бели чорапи, като на единият крак който тя бе поставила върху шезлонга се виждаха и закопчалките на жартиерите й. Сърцето на Макс щеше да изхвръкне от гърдите му.

-         Изглеждаш зашеметяващо! Господи колко си красива на тази светлина, с тези дрехи, с развяващата ти се от вятъра коса – говореше Макс, като бавно пристъпваше към нея – тези страстни устни с алено червен цвят, тези красиви очи в които потъвам щом се вгледам. Изглеждаш убийствено!

-         А не видя ли стаята?

-         Да, и тя изглежда страхотно, но ти… ти я засенчваш.

-         Благодаря ти! Аз… аз… не знам какво да кажа – Мери се притесни от комплиментите които получи, бузите й пламнаха.

Макс бавно сложи дясната си ръка на кръста й, усещайки нежната материя на блузата. С лявата си ръка погали буйната й коса и допря устните си до нейните. Отдръпна главата си леко назад и отново се наведе и я целуна. Тя улови порива му и обви ръце около шията му.  Той само това й чакаше, сграбчи я със силните си ръце за дупето, повдигна я във въздуха и щом усети как тя обвива с бедрата си талията му тръгна към стаята. Не спираха да се целуват, езиците им лудуваха и танцуваха един с друг, ръцете им пълзяха по телата им носещи се червените завивки на леглото. Точно когато сложи Мери в мекото легло и се изправи, за да се присъедини към нея, тя му каза:

-         Ще закъснеем за Ернанда! Макс, спри с целувките, ще закъснеем.

-         Не мога да се спра – каза той като легна до нея и я зацелува страстно по шията – Искам те! Желая те! Искам те!  - шепнеше той.

-         Ох! И  аз те искам! Иди ми дай чантата от шезлонга, моля те. – каза Мери и проследи с поглед как той се изправи и скорострелно донесе чантата. Тя извади телефона си отвътре и набра номера на Ернанда.

-         Ало? Мери, идвате ли? Хайде, всичко е готово? – зарадва се да я чуе Ернанда.

-         Скъпа, няма да дойдем, съжалявам! Прости ми. – каза Мери, докато се опитваше да усмири Макс, който все по-настойчиво я целуваше по шията усещайки влудяващия аромат на парфюма й – Ще дойдем утре по някое време, не знам кога.

-         Мери? Ти полудя ли? Аз цял ден готвя, за да ми вържеш тенекия сега? – изкрещя Ернанда.

-         Не моля те, изчакай малко – каза тя на Макс, който вече я целуваше по коленете.

-         Какво да чакам?

-         Не ти Ернанда. Ох! Утре ще идем по някое време, сега не мога да ти обяснявам! Хайде!

-         Хайде ли? – Ернанда затвори телефона и остана като втрещена. Какво за бога се случваше с приятелката й, никога не се бе държала по този начин? Реши да не гадае повече и отиде при Рафаел и децата, за да вечеря.

-         Господи, колко си палав! – каза Мери като захвърли телефона си на сляпо, а чантата повтори полета но в различна посока – И какво? Мислиш си, че ще ти се дам така лесно ли? Я да те видя аз теб, ти кого ще целуваш по бедрата – закани му се тя като се извъртя и го постави да легне по гръб на леглото.

Изправи се права до леглото, като краката й бяха до главата на Макс. Ръцете й се дуелираха с неговите, които все по-настоятелно се опитваха да свалят полата й. Тя клекна и бавно го целуна по устните прокарвайки пръсти по слабините му. Той усети свободните си пръсти и с бърз жест успя да разкопчае ципа на полата й, а докато тя отреагира вече я бе смъкнал. Обхвана с длани бедрата й карайки я да коленичи до главата му. Тя покорно се подчини, тъй като в този момент вече разкопчаваше панталоните му и бавно ги смъкваше надолу. Усети как топлите му устни целуват прашките й, а ръцете му галеха краката й обвити в чорапи. Тя прокара езика си по боксерките му усещайки как мъжеството му ги кара да се изпъват до пръсване. Захапа със зъби горната им част и бавно ги отмести придвижвайки главата си напред. Целуна го внимателно и след това разтвори устни и започна бавно да го облизва с езика си. Той не спираше да я влудява с ласките си. Успя съвсем нежно да свали прашките й оголвайки желаното място за изява и започна да го изучава с език. Много бавно го прокара по върха на безумно меката и нежна кожа. С ръце свали щипките които държаха белите жартиери и я остави само по чорапите, завършващи в горния си край с широк кант на бели цветчета.  Целуваше я и пъхаше езика си безнаказано в нея, не спираше да я гали ту по бедрата обвити във влудяващата го при допир материя, ту плъзгаше ръцете си под блузата й към корема и гърдите й. На вън вече се стъмваше, а придошлите облаци се скупчваха в буреносен танц. Мери отново се изправи и го подкани той също да дойде при нея. Не изчака и миг повече, подскочи както бе легнал на леглото и не след дълго вече бе плътно долепен до нежното й тяло. Целуваше я бавно и спокойно, докато разкопчаваше блузата й. С върха на пръстите си, които се плъзнаха първоначално по корема й, а след това преминаха по гърдите, за да достигнат до нежните й женски рамене, той успя леко да избута блузата, която падна на пода. Прегърна я с двете си силни ръце и разкопча белият сутиен. Ефирният плат, който допреди миг стягаше и придаваше оформен вид на гърдите й падна до блузата в краката й до чисто белите й обувки с висок и тънък ток. Макс движеше ръце по бедрата й, целуваше гърдите й, а тя стоеше и помръдваше гордо като господарка. Токчетата я правеха достатъчно висока, за да не се налага да се повдигна на пръсти, за целувка. Той я обърна с гръб към себе си, карайки я да опре ръцете си в стената. Приклекна бавно и започна много нежно да плъзга дланите си, с които бе обхванал краката й, нагоре по тяхната дължина. Тънките й глезени, които до преди миг бяха започнали да усещат лека болка от височината на обувките, в този момент чувстваха приятните ласки с които биваха засипвани. Той продължи нагоре по краката й, като не пропускаше възможност да я целуне с устни там, където вече бе преминал с ръце. Щом стигна до върха на меките й, сочни бедра, даващи началото на пухкавото й дупе, тя затаи дъх в очакване на изненадата, а тя не закъсня. Макс се изправи, доближи се до нея, обхванал с ръце ханша й и бавно се сляха в едно цяло. Мери не спираше да охка разтърсвана до основи от лудата страст с която той я обсипваше. Навън бе започнало да вали отново силен и проливен дъжд, придружен от мощните разтърсващи гръмотевици, но двамата бяха глухи и неми за всичко което ги заобикаляше. Те виждаха и чуваха само телата си, които се гърчеха под напъните на страстта, облени в сладкия аромат на любовта. След 30 минути двамата се бяха излегнали на леглото за кратка почивка, която не продължи повече от 2 минути, защото Мери тръгна да събува чорапите си, които я стягаха, но Макс я спря и започна с влудяващо нежни движения да ги сваля и навива до глезените й, а щом стигна там той захвърли обувките на някъде, а след това чорапите повториха параболата им. Останали и двамата голи, излегнали се по гръб върху червените завивки, те не спираха да се закачат и задяват. Макс усетил, че гъделичкането му дава леко надмощие, бе започнал да движи пръсти съвсем леко докосвайки кожата на кръста й, а тя не спираше да се смее, извиваше се на полумесец, след това отново се изпъваше като струна и се опитваше да го спре, но той не спираше, а сякаш се зареждаше още и още с енергия. Грабна розата от вазата и я прокара по челото й, премина с ароматния цвят по носа й, а тя притвори клепачите си щом подуши мекия аромат, после сви устните си в очакване да бъдат погалени от меките листенца на розата. Макс плъзна върха на цвета по горната й устна, като към това усещане той прибави и стимулиращо движение с ръката си по вътрешната част на бедрата й.  Розовият цвят обходи няколко пъти в полукръг нежните й устни, след това премина по стройната й изпъната шия и се задържа чертаейки внимателни кръгове на гърдите й. Не спираше да пъшка и охка от умиление и страст. Мери извиваше гръбнака си като тигрица, а с ръцете си се опитваше да гали всяко достижимо кътче от тялото му. Розовият цвят премина по корема й, задържайки се в областта на пъпа известно време и след това продължи своят път надолу към меките, нежни и палави бедра. Тя не издържа и повдигна главата му с ръце обвити около шията му. Целуна го и побягна към врата, а след това по стълбите надолу. Той я настигна с бързи стъпки, сграбчи я и опря тялото й в стената в долния край на тясното стълбище. Телата им отново се сляха в луд и див танц на екстаз, любов, нежност и безумно страстни ласки. След около час тя се изправи и отвори хладилника. Постави няколко кубчета лед в кристална чаша и хващайки го за ръка го поведе към дивана в хола. Докато тя поставяше чашата с лед върху стъклената масичка, той издърпа долната част на г-образния диван, който на мига се превърна в легло. Излегна се блажено върху него, а тя коленичи в краката му хванала едно кубче лед. Плъзна замръзналата вода по краката му, бавно и нежно, а с целувките си попиваше влажната и мокра диря която тя оставяше. Когато достигна с ледчето до устните му той притвори очи, за да се наслади на блажената прохлада и усети как студена влага пропълзява едва, едва и го завладява. Тя се излегна на разпънатия диван, долепвайки се плътно до неговото тяло и започна да го милва и гали. Стенният часовник тъкмо отброи полунощ, когато Макс грабна няколко ледчета останали в чашата и започна старателно да ги подрежда по горещото тяло на Мери. Постави по едно ледче върху всяка от гърдите й, едно постави върху пъпа й, а с последното охлаждаше и навлажняваше устните й. Горещото й латино тяло се гърчеше под охлаждащите тръпки които топящия се лед отправяше към всяка зона, на която биваше поставен. Макс отново я пое в силните си ръце, повдигна я докато тя се вкопчи в него обвивайки крака около кръста му и ръце около врата му. Той я спусна бавно докато и двамата усетиха как се сливат в едно цяло. Стягайки бедрата си и избутвайки се с ходила сключени зад гърба му, тя диктуваше едно все лудо и диво темпо, а Макс на свой ред бавно пристъпваше по стъпалата отправяйки се към стаята си. Когато стигна там, тя му направи жест с ръка и те се отправиха към банята. Влязоха в душ-кабината, като той продължаваше да я държи във въздуха, а тя усещаше сякаш се носи на вълните в морето. Опря гърба й в стената на квадратната душ кабина с размери метър на метър и започна със силни тласъци в ханша си да я люби див и страстно карайки я да крещи с пълно гърло от екстаз. Виковете й отекваха в ушите му и го влудяваха, караха го да я желае още по-силно, да я люби още по-диво, страстно и непокорно. Топлата вода стичаща се по главите и телата им сякаш се изпаряваше на миг в който се докоснеше до нажежените им кожи. Най-сетне тя усети твърда настилка под краката си, когато той я спусна и опря гърдите й в плочките на стената, прилепяйки плътно торса си до нейния гръб и целувайки шията й сякаш бе някой жаден за кръв вампир. При всяко свое движение с ханша си усещаше как мекото й апетитно дупе се опира плътно в слабините му, как водата между телата им издаваше типичен звук, а устните им трескаво се търсеха, за да се слеят в дивна целувка.

Навън  валеше, а часовника в стаята на Макс показваше 9 сутринта. Двамата все още лудуваха в леглото, галейки телата си, изцеждайки всяка останала капчица сила, страст, любов, нежност и ласка. Умората не можеше да ги повали в сън, цялата нощ бяха правили дива любов. Почти половин час бяха стояли под дъжда на лоджията му, а след това на пода в стаята му, после отново се бяха озовали във ваната, а сега се целуваха нежно в леглото му. От подредената стая нямаше и помен. Всичко бе разхвърляно и разпиляно като след обир, но това което бе откраднато през тази нощ бе единствено съня, от който и двамата отчаяно имаха нужда в момента. Макс се спря за миг, излегна се спокойно по гръб и придърпа Мери към себе си. Тя сложи глава на гърдите му и започна с пръста си да си играе с космите по тях. Той галеше нежно косата й, целуваше я по главата и след като придърпа с лявата си ръка червеният чаршаф, двамата се отпуснаха и заспаха блажено. В този миг часовникът отброи 9:30.

Сякаш природата се опита да им осигури най-спокойното и благоприятно време за сън, защото дъждът, който стихийстваше докато те правиха любов през цялата нощ, вече бе стихнал и превърнал в тихо ромолене, така приятно за спане. Животинките в обора не наддаваха вой за хранене, а се бяха покрили на сухо. Вятърът, който бе брулил клоните на дърветата и отново бе успял да повали значителен брой палмови листа вече бе стихнал. В далечината от север се забелязаха първите сини петна по небосклона от отдръпващите се облаци. Сякаш всяка една тревичка, всяко дърво, клонче, листо, всяка птица в небето и жива твар по полето пазеше тишина на двамата влюбени, които цялата нощ та чак до сутринта ги бяха радвали с любовните си стонове, крясъци и викове. Светкавиците и мълниите които падаха цяла нощ из полето и далечните планински масиви знаеха всеки кадър от страстната им игра, а гръмотевичните тътени им бяха осигурили музикалния съпровод, който да подсили екстаза им.

Някъде около 17:30 часа, Мери отвори очи и се вгледа във все още спящия Макс. И двамата не бяха помръднали и милиметър и в момента тя се събуждаше с глава на гърдите му, така както бе заспала преди осем часа. Вгледа се в младоликото му лице с леко набола брада. Легна поставяйки дясното си ухо на гърдите му, така че да може да наблюдава лицето му докато той все още спеше. Чуваше го как диша дълбоко и спокойно. Сърцето му удряше на големи интервали, а гърдите му повдигаха главата й при всяко вдишване. „Чувствам се невероятно! Той е всичко, което съм търсила от мъж през живота си, дори мисля, че се влюбвам в него! Господи, колко страст има в този мъж и как откликва и усеща желанията ми сякаш той има същите мечти в любовта. С всяко свое докосване ме влудява! Мисля, че ще полудея от любов по него, но трябва да се сдържам, не бива да избързваме. Определено бе прав с това което каза, че е редно да градим бавно бъдещето, само не ми е ясно как ще се случи това, като щом се видим се награбваме като диви животни, ето и сега ми идва го нацелувам и любя докато се събуди” - мислеше си на ум тя. Реши че е крайно време да го събуди и започна да го целува по гърдите. Целувките й първоначално бяха така леки, сякаш пеперуда кацаше по кожата му. Той дори не помръдна, не направи нито жест, нито мимика, но след това тя стана по-дръзка и го целуна по корема, показа езика си го прокара започвайки от пъпа му и вървейки надолу. Щом стигна до мъжествеността му я близна леко с езиче и след това долепи устните си до главичката. Хвана го с ръка и започна да я движи нагоре-надолу докато с устните си го засмукваше. Макс се събуди от най-приятното усещане в живота си. Погледна надолу и видя само как косата на Мери скриваше нейните действия от погледа му. Той се опита да я придърпа към себе си, но тя се извъртя и продължи с още по-диво темпо да го стимулира. В един миг тя усети как пулсациите му станаха неудържими и топлата течност се изля на тласъци в устните й. Тя го целуна още няколко пъти, пое го отново тръпнещ и пулсиращ, а от устните на Макс излизаха нежни стонове.

-         Добро утро палавнико! – каза му тя веднага щом се обърна с лице към него и го целуна по устните - Как спа?

-         Добро утро палавнице! Не знам как спах, но определено събуждането бе феноменално – каза Макс и прегръщайки я силно в обятията си започна да я целува.

-         Хайде спри се за миг, че ако почнем няма да успеем и тази вечер да отидем при Ернанда, а после тя ще ме убие. Моля те! Пък и вече съм доста гладна, а ти?

-         Права си, и аз усещам глад, пък и съм жаден за още целувки – каза той, целувайки я настоятелно.

След около час и половина, който премина в бърз душ, оправяне на безпорядъка в цялата къща, изправяне на наклонените картини по стълбите, прибиране на разпънатия диван в хола и обличане, двамата вече пътуваха по слънчевия път към дома на Ернанда! Мери бе решила, да не й се обажда и направо да я изненада като отидат там, а щом щеше да е изненада Макс също бързо се нави на този вариант. Пикапа се спря пред дома на Ернанда и Мери промълви:

-         Знаеш ли, не съм много сигурна, но си мисля, че миналата събота едва не ме прегази с твоя пикап?

-         Така ли? Е радвам се, че не съм успял и можеш да си сигурна, че не е било нарочно. – заоправдава се той.

-         Да, пропусна един светофар на голямото кръстовище като идваш от Барселона.

-         А да сещам за кой ден говориш. Да вината е моя, бях се замислил за нещо и за това. Извинявай – каза той, целуна я и продължи – хайде да слизаме, че вече умирам от глад.

-         Хайде! – Мери затвори врата на черната кабина и натисна звънеца на входната врата. След няколко минути оттам се показа Ернанда с учудена и стъписана физиономия – Може ли да влезем? – попита Мери

-         Извиняваме се за закъснението и бихме искали да ти поднесем това – каза Макс подавайки й голям букет с цветя – в знак на извинение за пропуснатия купон.

-         Благодаря ви много – каза Ернанда, като целуна и Мери и Макс – Влизайте, влизайте! Миличка, изкара ми акъла. Бях почнала да се притеснявам вече, ядосвах се, че измислих това нещо, че… ох и аз ги говоря едни. Гладни ли сте?

-         ДА! И то много – дружно и в един глас казаха и двамата.

-         Добре, ей сегичка! Седнете тук, на верандата, аз сега ще дойда. – засуети се Ернанда, а Мери стана и отиде да й помогне в подготовката и поднасянето. При Макс остана Рафаел, с който те се разговориха за поливната система която той бе инсталирал и която се включи в този миг и впечатли Макс.

След няколко минути Рафаел и Ернанда гледаха с недоумение и зяпнали лица как Мери и Макс ядат като невиждали от поднесените им блюда и дори не обелват думичка. Ернанда се разсмя, след като в продължение на 5 минути и двамата бяха успели да си изядат порциите, че дори поискаха допълнително. „Ама вие изобщо не сте си губили времето с ядене май, а? Боже, боже! Я се вижте, ядете като че ли цяла седмица сте гладували?!.” Каза тя и отиде да сипе допълнително и на двамата. „Според мен гладът е дългогодишен”  - успя да изрече Макс докато преглъщаше поредната хапка. След като се нахраниха добре Мери, Макс, Ернанда и Рафаел се разходиха из градината. Ернанда сподели своите притеснения и се зарадва много, че между двамата всичко е наред, а усмивката на лицето на приятелката й, както и факта, че тя не пускаше ръката на Макс, а я стискаше здраво, много я зарадва. Опита се да изкопчи от тях кое е било толкова важно, че не успяха да дойдат предната вечер, но и двамата едновременно й заявиха, след като преди това се вгледаха в очи, че е трябвало да изгладят дрехите на Марибел, тъй като били измачкани.

-         И мислите, че ще ви повярвам на това? Цяла нощ сте гладили дрехите й? – засмя се Ернанда.

-         Не само това, наложи се и хладилника да размразяваме. Бяхме много заети, нали така – каза Мери, като погледна отново Макс и го целуна.

-         Така значи? И двамата сте решили да ме занасяте до краен предел! За нея ми е ясно, все пак тя е зодия Скорпион, но ти защо го правиш? – каза Ернанда обръщайки се към Макс.

-         И той е зодия Скорпион – каза бързо Мери, преди той да успее да отвори уста.

-         Ти от къде знаеш – прозвучаха едновременно гласовете на Макс, Ернанда и Рафаел?

-         Ами, имам си начини да разбера! – отговори кокетно тя и се усмихна.

-         Начини, а? Много сте ми съмнителни вие двамата, така да знаете! Хайде Макс, ела да ти покажа системата за поливане и да оставим двете жени да се наприказват – каза Рафаел и двамата се отдалечиха по пътеката, водеща до малка постройка.

-         Е?

-         Какво е? Ернанда, защо само ме разпитваш? Какво е това „Е”?

-         Мери? Спри да ме ядосваш, моля те, и веднага ми кажи какво стана и най-вече как разбра, че е тази зодия?

-         Усетих го скъпа. Той ми го каза с очите си, с ръцете си, с тялото си. Той е невероятен. Цял живот съм мечтала за мъж като него.

-         Усетила си го? Ти май съвсем си изгуби ума. Момиче, кажи ми какво правихте толкова време? Той обясни ли ти защото те отбягваше? Каза ли ти какво изпитва към теб? Хайде разказвай, не ме карай да ти вадя думите от устата – нервничеше Ернанда, докато двете сядаха в малкия оазис с пейката.

-         Добре, добре! Ето почвам да разказвам, но само да си ме прекъснала и повече думичка няма да изрека, така да знаеш! – Мери видя одобрителното кимване с глава което приятелката й направи и започна разказа си – Когато Родриго ме остави пред дома му, по-скоро пред голямата порта водеща до дома му, аз бях адски уплашена. Треперех от студ от хладния дъжд, който се сипеше върху ми, а също така и от притеснение. Макс наистина не ме очакваше, дори не подозираше, че идвам защото когато позвъних на вратата той изкрещя да влизам като ме мислеше за Родриго. Аз позвъних отново и тогава той отвори врата ядосан на приятеля си, че се занася с него, но щом ме видя как стоя премръзнала, мокра до кости, свила ръце пред тялото си, сякаш в очите му пламна пожар. Влязохме вътре, аз взех душ и се пооправих малко, след това облякох негови дрехи, които ми бе приготвил, а през тези 10-15 минути той бе преобразил всекидневната си. Не помня много добре как изглеждаше точно когато влязох защото бях адски притеснена, изплашена и много премръзнала, но щом слязох долу видях запалена камина, две свещи, чаши с вино, две огромни чинии с вечеря и тук ще направя едно отклонение – паелята му е по-вкусна от твоята, да знаеш. Първоначално говорехме за глупости като времето и други такива. Не можех да намеря думи в себе си, с които да поведа разговора в желаната посока. По едно време, когато виното започна да ми действа, събрах смелост и го помолих да ми разкаже съня си. Трябваше да го видиш скъпа, очите му се напълниха със сълзи докато говореше, мускулите му пулсираха, изглеждаше сякаш преживява всяка дума, която изричаше. Това ме впечатли толкова много, че дори не усетих как той се изправи и бе направил реверанс с ръка, за да танцуваме. Такъв танц не съм имала през живота си, казвам ти го с ръка на сърцето си. Той се движеше бавно, внимателно, ръцете му едва ме докосваха, а аз потръпвах при всеки допир. – тя спря за миг, пое въздух и забеляза как приятелката й я слушаше наострила уши – след това ме занесе на ръце в спалнята си. Никога преди не бях се чувствала толкова възбудена, така желана, така нежно любена. На сутринта, по-скоро около обяд, миг преди ти да ми се обадиш, той ме събуди с целувка и закуска в леглото. Бе направил бекон, яйца, сок и убийствено ароматно кафе, дори бе поставил червена роза в подноса. Когато ми позвъни, той излезе на терасата, а аз трябваше да говоря бързо с теб защото изгарях от желание да му благодаря за прекрасната нощ. По-късно през деня ми показа дома си. Знаеш ли, че той отглежда дузина кокошки, няколко патици и две гъски? Останах изумена, а да ги видиш как го обожават. Ходим по тревата, а те се клатушкат след нас. Казвам ти Ернанда, този мъж е като принц от приказките. Дори сега като ти го разказвам ми е трудно да повярвам, че всичко това е реалност. Вчера, точно когато се канихме да тръгнем за при теб, аз го повиках горе в стаята му. Наблюдавах реакцията му когато влезе и видя подредената и чиста стая, а щом излезе на терасата и ме видя с тези дрехи сякаш сърцето му спря за миг, за да може след това да забие толкова лудо, че чак сутринта след 9 и нещо да се успокоим и да заспим. Да можех да ти повторя думите с които ме описа щом ме видя, ех да можех. Той бе така нежен, пламенен, галантен и всичко което правеше бе да сбъдва моите мечти. Разбираш ли ме, скъпа? Всяко нещо което той вършеше се оказваше нещо, за което аз винаги съм мечтаела. Мисля че съм влюбена, а смятам че и той ме обича – каза Мери и се вгледа в приятелката си, която ококори очите си.

-         Каза ли ти го? Каза ли ти, че те обича? – заразпитва я тя.

-         Не, за бога! Как ще ми го каже, та ние едва се запознахме. Аз също не му го казах, но смятам че и двамата добре си го показахме един на друг.

-         Едва сте се запознали, а вече имате повече от 24 часа зад гърба си, дори са вече 48 часа, които по думите ти и съдейки по проявеният апетит и от двама ви, добре сте уплътнили. Много се радвам за теб скъпа, а ще съм още по-щастлива ако нещата между вас потръгнат. – заяви усмихнато Ернанда.

-         И аз ще съм по-щастлива тогава. Обещахме си да не бързаме, да си дадем време, за да се опознаем, да свикнем един с друг. Бог ми е свидел, че само да го докосна и ми иде да му се нахвърля. Влудява ме направо! – каза Мери.

-         Казвах ти аз, казвах ти, но ти не слушаш. Хайде, да ги намерим къде се скриха мъжете, че вече започна да мръква.

-         Да, трябва да се прибираме, че утре сме на работа – каза Мери и последва приятелката си.

Макс спря колата пред блока на Мери. Двамата се възползваха от кратка пауза, за да си подарят няколко целувки, след което той слезе и я съпроводи до дома й. Този път прие поканата й да влезе. Апартамента й бе стилно подреден, с добро разположение и много цветя. Двамата изпиха по един горещ шоколад и се разговориха за Ернанда. Мери сподели с него някои от приключенията които бе имала с нея, говореше екзалтирано и с усмивка. Цялото й лице, а също така и цялото и тяло излъчваха сияние. Макс изгаряше от любопитство да узнае как тя бе разбрала коя зодия е?

-         Ще ми кажеш ли как разбра за зодията ми? – попита директно той.

-         Имах леки съмнения в началото, но след миналата нощ вече съм абсолютно сигурна, че си Скорпион. – Каза Мери и се усмихна ехидно.

-         Не, стига! Сериозно ми кажи? Моля те!

-         Добре де! Родриго ми каза. Видя ме колко съм притеснена и каза: „Аз съм спокоен за теб и вярвам, че Макс ще те накара да се усмихнеш!” след като го попитах защо, той просто заяви: „Скорпион! Също като теб!” и така разбрах.

-         Невероятно! Когато се запознах с Родриго, на втората минута той ме попита: „Ти да не би да си зодия Скорпион, че си такъв инат?” като гледам и сега добре е преценил. Знаеш ли, за първи път съм с жена, която е същата зодия като мен.

-         И как е? Харесва ли ти?

-         Ако ти отговоря на този въпрос, рискуваме и двамата да закъснеем за работа утре сутрин.

-         Хайде де, кажи ми. Аз как ти казах откъде съм разбрала за зодията ти.

-         Добре имаш право. Харесва ми, че съм с теб – жената от моя сън, жената, която крещеше името ми, която се оказа нежна, страстна, дори по-палава от мен, а освен това е и моята зодия. – каза Макс, впивайки устни в Мери.

-         Макс, моля те, остани тази нощ при мен.

-         Скъпа, ако остана на сутринта няма да можем да си кажем името. И двамата имаме нужда да поспим.

-         Добре, но ми обещай, че утре вечер ще дойдеш на вечеря тук при мен и ще останеш да пренощуваш?

-         Обещавам ти, но първо трябва да се прибера! Знаеш, че си имам гладни пернатковци които ще ме чакат.

-         Добре! В осем ще те чакам и не закъснявай!

-         Добре. – каза Макс и се отправи към изхода. Спря се за миг свеждайки глава и я целуна – Лека нощ, палавнице!

-         Сладки сънища, палавнико! – не му остана длъжна тя.

След като той си тръгна, Мери набързо изми чашите от шоколад и пусна водата да пълни ваната й. Докато събличаше дрехите си забеляза захвърлената книга. Взе я и се запъти към хола, където на масичката до канапето все още стояха поставени останалите три книги, които Дон Мигел й бе дал. Грабна книгата, която бе с номер две на първата страница и се запъти към банята. Докато взимаше релаксираща вана, заразгръща страниците на книгата една по една. Книгата, носеща заглавието „Да се обичаме с отворени очи” на автора Хорхе Букай, бе прочетена почти на един дъх от Мери, като тя прекъсна само за миг докато излезе от ваната и се настани удобно в леглото си. Точно както стария Дон Мигел бе предрекъл в писмото си, веднага щом тя затвори книгата изрече: „Струва си да се опита, но сега не е времето”. Мери бе като хипнотизирана от тази книга. Всичко което бе прочела в нея се бе смесило със спомените от изминалия уикенд. Тя усещаше, че иска да бъде с Макс. Чувствата й към него растяха с всяка измила секунда, но вътрешният й глас нашепваше да не бърза, да си даде време. Освен всичките си положителни черти които видя в него, този мъж продължава да крие страшно много тайни. Може би вродената й мнителност се намесваше, може би това бе страха й от ново обвързване или пък просто бе станала нерешителна, но определено се съгласи с молбата му да не бързат. „Хубавите неща стават бавно, за да има време природата да нарисува райския пейзаж!” каза си тя и загаси лампата.

Щом Макс се прибра в дома си, той отиде направо при своите животинки, нахрани ги и след това им се полюбува известно време. Чувствата бяха окупирали съзнанието му и не позволяваха на нито една друга мисъл да си проправи път. С бавна крачка той се запъти към верандата, премина през вратата и влезе в кухнята си. Огледа се за миг, разтвори хладилника и видя там подготвените продукти за вечеря. Когато ги бе подготвил си мислеше, че ще вечерят с Мери тук в дома му, но сега се оказаха непотребни. Зави ги в плик и ги пъхна в камерата на хладилника. Взе си една бира и се качи по стълбите направо в стаята си.

Всяко нещо, което погледнеше в стаята си, му напомняше за отминаващия уикенд, изпълнен със страст и емоции. Спря поглед върху леглото, прилежно застлано от нея с червените му завивки, седна за миг там отваряйки бутилката с бира и започна да говори на глас: „Когато се прибрах в петък от работа, дори не съм си и представял подобно развитие на уикенда ми. Мислех си, че ще изкарам дни на мързел и лентяйстване в дома си, а сега? Сега само като погледна това легло в което до преди часове спеше тя, сгушена на гърдите ми и сърцето ми полудява. Ето дори и на лоджията щом изляза, за да се насладя на звездите в небето си спомням за нея. Сякаш я виждам да стои облечена в бялата си пола и бяла блуза, да ми се усмихва. Щом притворя очи я виждам как се е сгушила в мен, целуваме и се любим страстно, а дъждът ни обсипва с любовните си стрели. Това нежно лице с леко овална форма и пърхащи мигли. Косата разпиляна на вълни по нежните й рамене, гърдите й изваяни от копринено нежна кожа. Господи тя е невероятна. Толкова е красива, а всичко това е тъй нереално, че дори се плаша.” Макс отпи от бирата си, след което влезе с бърза крачки през врата на лоджията и се запъти към гардероба. Отвори едното крило, помръдна дрехите надясно и с ловък жест на лявата си ръка натисна едва забележима квадратна плочка. Чу се изщракване и вратата към тайното му помещение се отвори. Той влезе и щом усети застоялия въздух побърза да включи климатика, а докато правеше това чу как механизма придърпа и затвори вратата след него. Сядайки в стола си той продължи да разсъждава на глас: „Най-много ме е страх да не ме намрази когато разбере истината. Ако успее да разбере причините за моята постъпка в миналото ми, ако проумее истинските подбуди които ме тласнаха тогава, то тя наистина ще се окаже жената на моя живот. Дотогава обаче няма да успея да събера достатъчно сили, за да й призная колко много се влюбих в нея още щом я зърнах за пръв път в съня си. Само като си спомня колко пъти съм се раздавал преди, колко пъти съм дарявал щастие, страст и нежност на предишните си приятелки и на онази дето разби живота ми на парченца, а сърцето ми изгори на клада, само като си спомня и в гърлото ми засяда буца. Но Мери е различна. Всичко което правех идваше направо от сърцето ми, а тя не се възпротиви и за миг, дори напротив - подчини се на страстта ми, влезе в моя ритъм. Не съм вярвал, че може да се окажат истина думите на Дон Мигел, че „само жена която е същата зодия, би ме разбрала и би ме направила щастлив”, но ето че старият е на път да се окаже прав. Дали е познал и за проблемите? Спомням си го сякаш не бе по коледа, а вчера как той седна и ми заяви:”Тази жена, която ще спечели сърцето ти ще жили също като теб, ще е преживяла още по-страшни неща от теб и ще е преминала през много проблеми и перипети, за да бъде с теб!” Ах, този Дон Мигел ще трябва скоро време пак да го навестя. Няма да се учудя, ако има пръст в цялата тази работа. Господи Мери, защо не мога да те изкарам от мислите си? Как успя за две денонощия да покориш сърцето ми така? Дано поне съумея да скрия чувствата си от теб. Не бих искал да ти давам напразни надежди, въпреки че ми хареса усещането да ме държиш за ръка, да се сгушваш в мен и да ме целуваш. Хубаво е да се чувстваш обичан”. Макс се изправи, взе си бирата и се приготви за лягане. Часът отброи полунощ когато той притвори очи и се отпусна в меките завивки.