тъй целеустремено те желаех,
така заслепено те бленувах и сънувах,
че обърках душата…
Исках да е нещо истинско,
мечтаех за нещо взаимно,
търсех нещо огнено и изпепеляващо,
но обърках душата…
Всеки миг с теб бе специален за мен,
един поглед, едно намигване вкарваха ме в плен
а мисълта какво може да бъде – променяше моят ден,
ала обърках душата…
Обърках душата…
Твоята с нечия друга,
дето не гледа света зад тъмни очила,
а приема детинските жестове като любовна игра.
Обърках душата…
с такава на която й пука,
и търси злато измежду боклука,
но моето място – то не е тука!
