Малко сиво коте

Малко сиво коте с чиста душа,

скачаше игриво сред голямата трева.

Мушици, пеперуди, пазете се сега,

ловец ловък стъпва смело на крака.

С поглед чист и неопетнен, гледаше света.

Всичко тъй голямо бе за малката душа,

но смело скачаше по тучната трева,

разучавайки природната красота.

Седмица след седмица,

все по-уверен ставаше

и смело живота опознаваше,

къде сериозно, къде на игра.

Малкото сиво коте човека опозна,

видя протегнатата ръка

и сгуши се в нея без страх и суета,

мъркаше доволно, а после заспа.

Слънцето галеше сивата му козина

сякаш със кадифена ръкавица, през деня.

Нощем сгушваше се до входната врата

в очакване – човека да се появи на сутринта.

И в миг на приключение и игра,

сполетя го тежка съдба,

прибра го Бог в своите поля.

Тази малка невинна душа,

която просто скачайки разучаваше света,

която сякаш носеше човешка душа,

сега е нейде там сред небесните поля.

 

В памет на малкия сив разбойник, който ме радваше с палавите си игри на село.
Спи спокойно вечня си сън.