Единадесет години

За болката в сърцата

за мъката в душата,

лек няма на земята

и остана единствено самотата

Образа весел помним и сега

и завинаги ще носим своята вина,

че не изживявахме пълноценно мига

и тъй ранно раздели ни тежката съдба.

Прекланяме пред теб смирено глава

и чуваме в ушите си гласа,

който учеше ни на любов и доброта,

който замлъкна на този ден преди единадесет лета.

Винаги ще пазим онова кътче в нашите сърца,

в което сложихме спомени, любов и доброта,

както и всичко онова

на което учеше ни  с усмивка на уста.

Липсваш ни - няма спор за това.

Всеки миг без теб  е горчив къс от реалността,

а живота продължава да бърза все така

и неусетно отнася всяка наша горчива сълза,

за да остане усмивката която ти нарисува

в нашите сърца.

С посвещение на дядо Боре!