Боледувам

За поредна вечер по теб боледувам,

на щастлив спирам да се преструвам,

щом прибера се и из спомени заплувам.

 Само за миг те видях и отново се разболях,

страдах, плаках и от мъка крещях,

тази болест задушава ме кат сахарски прах.

Исках те, имах те и неуспех претърпях,

може би защото чувствах се плах

или просто на теб прекалено много държах.

Да те срещна страхувах се преди, но спрях!

Сега страхуваш се ти – защо? Така и не разбрах,

Но по погледа ти разбрах.

Не чувствам същото като преди, но как успях

любовта да превърна в омразна прах

и с нея да завия сърцето си от страх?

И пак от болестта повален,

отново на мъката лежа в плен

и давя се в собствени сълзи

по онези красиви, но отминали дни. 

01/July/2012