Здравей Съдба,
пак се срещаме с теб в нощта,
отново изпитания поставяш пред моята душа,
а изхода все така обвит остава във мъгла.
Е-е-е-х, Съдба, съдба…
поне сценария друг да бе сега,
ала все така странна е любовта,
аз харесвам я, а тя?!....
Знаеш ли, Съдба,
колко трудно се живее в самота,
тъй дълго търсих такава жена,
тя покори ме с характер, интелект и красота.
И още нещо сетих се, Съдба,
тя има най-красивата душа от всички до сега.
Ах как бих искал само веднъж поне да я прегърна,
в буйните й коси да потъна в ароматна омая…
Ех Съдба, защо така?
Защо не вижда в мен мъжа?
Защо не отвръща ми със същото и тя?
Защо не мога без нея нощем вече да спя?
Няма коментари:
Публикуване на коментар