Живот напразно изживян

Живот напразно изживян,

миг съкровен и неизживян,

щастие на прах разпилян,

колко ли остава до този блян?

В самота обвит и от живота скрит,

скитайки се като слепец в степта,

влачейки след себе тежката съдба,

уморено привел към гърди глава.

Прах и пепел остават след стъпките в нощта,

на небето няма нито една звезда,

в главата уморена има само мрак и тишина,

а сърцето загърнало се е с болка и тъга.

Сиви картини преминават като трамвай,

лента с огнено начало, но без край,

нижат се уморени глъчки и слова,

за една мечта, за живот с любовта.

Живота напразно изживян,

донякъде щастлив и от мечти пиян,

донякъде сив и от сълзи залян,

изтича през ръцете ми без свян.

12.06.2015г.