Искам буря силна тук да се разрази,
всичко да потъне в мрак и силно да вали,
като куршуми да падат капките дори,
за да може сърцето ми най-сетне да се укроти.
Буря невиждана до сега нека долети
и безмилостно жестоко земята да рани
светкавица небето да разцепи дори,
дали тогава душата ми ще се успокои?
Буря, но не само на вън, а в сърцето ми дори!
Вали! Вали! Вали и всичко пошло отнеси,
за да изгрее после слънцето на моите мечти,
последната си усмивка ще ти подаря, но я пази.
Буря в бетонената джунгла се появи,
небето тъмно сиво е и дъжд вали,
студен вятър редом с капките лети,
а нейде там изгубени лежат моите мечти.
Нека тази буря миналото ми изпепели,
а дъгата след това бъдещето ми да определи.
Капките сълзите ми да скрият от лъжовни очи,
а сърцето ми облаците да обвият в меки пелени.
Бурята на моите погубени мечти,
нека сега всички връхлети,
без милост и без жал за мен да отмъсти,
за всяка моя болка всеки да плати.
Вали, святка и гърми. Бурята при мен се появи.
сиви облаци небето от всички скри,
силен вятър клоните изпотроши,
а капките като куршуми забиват се в мен, но не боли!

Няма коментари:
Публикуване на коментар