В тишината на нощта стихове редя.
Опитвам се някак да ги подредя,
но свила се е писателската ми душа.
Преклонен от сивотата на деня,
с натежала от проблеми глава,
мъча се нещо да сътворя.
Дали ще отмине и това,
както отминаваше до сега,
или мъката ми ще продължи
облечена в лъжи?
Колкото и да се старая пак не ще изтрая
вечно да пиша в самота,
без да имам сродна душа!
Няма коментари:
Публикуване на коментар