Сълзи

И очите пак пълни са със сълзи,

а ръцете треперят сякаш ги е страх.

Можех да реша всичко с един замах,

ала хвана ме отново страх.

И поглед просълзен към тъмнината отправих,

в собствените си сълзи се задавих.

Искам малко светлина,

но всичко потъна в по-голяма тъмнина.

Отново привижда ми се образа ти в нощта,

отново грациозно прекрачваш моята врата,

и всичко по-реално струва ми се от нощта,

и всичко по-красиво е от деня.

Но събуждам се отново с вик на победен,

образа ми отново изглежда огорчен,

а нейде там в непрогледната тъма,

присмива ми се моята съдба.