Сърце разбито

Сърцето ми на парчета отново е разпиляно,

заради времето на вятъра пропиляно,

в гонене на илюзия една,

малко обич да получа от твоята душа!

„Забрави ме! Не ме търси” –

идваше ми в началото да изкрещя,

„Липсваш ми! Къде ли се сега” –

понечих после да шептя.

Гласът ми остана глух в шумния океан

на болка и самота от погубената мечта,

а болката ми уморена се поспря

и чакаше да види приятелски протегната ръка.

Но такава ръка така и не видя,

усети само хорската подигравка не една,

че в капан попаднала е на любовта,

че ще се скита отново тя сама – клетата душа.

Реших мъката си да удавя в казан от сълзи и самота,

опитах се да забравя всичко за теб и света,

чаша след чаша всяка пълна с не една сълза,

изливах в себе си заради това, че те няма до мен сега.

И сега от болка и мъка пиян,

от мъка по теб разпилян,

с бивши мечти като блян,

не искам да призная, че отново съм САМ!

Сърцето ми разбито коя сега ще слепи,

не с моите, а със своите сълзи?

Душата ми бездомна коя ще улови,

и в любовен плен ще я държи?

Нямам вече идеали, нямам и мечти,

няма ги фалшивите медали,

за подвизите ми дори,

останали са само купища провали!

Вечерите ще редя една подир една,

затворен самотен у дома,

чакащ да видя приятелски протегната ръка,

да изплувам отново на повърхността,

и дано този път това да е ТЯ!