Сърце от дим

Има пътища по които вървим,

хора които срещаме и с които творим,

радости които карат ни да летим,

болки които понасяме и търпим!

Влюбваме се безразсъдно в образ от дим,

по цели нощи не спим и римите редим,

над любовта като хищници бдим,

пулса си опитваме се да изброим.

А до нас сгушена любовта подканя ни да спим,

но страх ни е очи уморено да притворим,

а над нея все тъй всеотдайно бдим,

опасявайки се да не се превърне отново в дим.

И щом лъжата взаимно навестим

пламва омраза и спираме да търпим,

щом през нощите започнем пак да спим,

превръща се на края любовта в дим.

И по пътищата обричаме се сами да вървим,

клетви понасяйки, крачейки да си мълчим,

сълзи да роним, обвинявайки стихове да редим,

а в гърдите тупти – СЪРЦЕ ОТ ДИМ!