Здравей съдба

Здравей Съдба,

пак се срещаме с теб в нощта,

отново изпитания поставяш пред моята душа,

а изхода все така обвит остава във мъгла.

 

Е-е-е-х, Съдба, съдба…

поне сценария друг да бе сега,

ала все така странна е любовта,

аз харесвам я, а тя?!....

 

Знаеш ли, Съдба,

колко трудно се живее в самота,

тъй дълго търсих такава жена,

тя покори ме с характер, интелект и красота.

 

И още нещо сетих се, Съдба,

тя има най-красивата душа от всички до сега.

Ах как бих искал само веднъж поне да я прегърна,

в буйните й коси да потъна в ароматна омая…

 

Ех Съдба, защо така?

Защо не вижда в мен мъжа?

Защо не отвръща ми със същото и тя?

Защо не мога без нея нощем вече да спя?