Страст върховна сърцата ни освободи

Страст върховна сърцата ни освободи,

от самотните ни души – оковите свали,

с усмивка нашите устни тя дари

и свобода на мисълта ни подари.

Самотата

Самотата не е проклятие

тя не е дори скъпоценен дар,

тя е избор, тя е цяр!

Защо плачеш?

„Здравей! Защо си сам и плачеш в нощта?”

Попита ме ти с приведена над мен глава.

Ще ти отговоря, но първо сълзите си да спра,

макар че как спира се такава мъка и тъга?

Зайче малко

Зайче малко къде отиваш ти сега?
В каква посока води те сърцето ти в нощта,
защо не поспреш до мен на зелената трева
нека погледаме заедно звездите в небта.