Страници

неделя, 25 януари 2015 г.

Тъмнината



Тъмнината нас ни запозна,
в тайната си квартира ни прибра
и с тъжен глас песен ни запя.

Нека завали



Нека завали,
капките дъжд ще скрият моите сълзи.
Нека буря сега се разрази,
вятър силен да отвее моите мисли и тъги.
Нека загърми,
тътените в душата ми отекват и боли.
Нека само мен да ме боли,
а ти вечно усмихната, весела и щастлива бъди.
Нека Бог ми прости,
че на единствената която обичах изрекох куп лъжи.
Нека няма утре,
защото този свят омръзна ми и уморих се уви.
Нека бурята не спира с дни,
потоп да залее погубените ми мечти.
Нека, нека, но дали? 
02/06/2014

четвъртък, 15 януари 2015 г.

Лодката с белите платна



В лодката с белите платна носеше се ти,
сред океан от изгубени и напразни мечти.
Към пропаст черна вятъра те устреми,
но изведнъж съдбата над теб се смили.

сряда, 14 януари 2015 г.

Reason to live



No reason to live,
no matter how hard I try,
I can’t find a reason,
but I don’t want to die.

Колко?



Колко ли мъка нанасяме
докато над любимите бдим,
и невидими жертви принасяме
без изобщо да се щадим.

Болките които понасяме



Има болки които понасяме
и обиди които търпим.
Има рани които нанасяме
и погубени мечти, заради които не спим.

сряда, 7 януари 2015 г.

Търся те



Търся те! Търся те навсякъде!
В стихове от рими не те открих,
а сред романите си изгубих те уви
и в облак от мечти истината се скри.

понеделник, 5 януари 2015 г.

неделя, 4 януари 2015 г.

Безсмислена епопея



Вече не мога да се веселя.
Забравил съм какво е да се смея.
Сърцето ми сякаш сковано е сега
пред цялата тази безсмислена епопея.

събота, 3 януари 2015 г.

Аптека за болните души



Аптеката за болните души,
отново отвори своите врати
с усмивка готова е да посреща всеки
от ранно утро до късен здрач уви. 

Планината



В планината гледам и сега,
също както гледах я преди толкова лета,
с поглед празен и обвит в самота,
със сърце свито на кълбо и изтерзана душа.